Кианит
| Кианит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | Al₂OSiO₄ |
| Класификация на Щрунц | 9.AF.15 |
| Класификация на Дана | 52.2.2c.1 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 7,5 |
| Цвят на чертата | бяло |
| Кианит в Общомедия | |
Кианитът (от гръцката дума kuanos, понякога срещана като kyanos, означаваща „дълбоко синьо“) е минерал, който се среща на плоски, издължени, кристали. Към средата е малко изпъкнал.[1][2] Има небесносин цвят. По него има малки, полегнали, плоски кристали, които са „залепени“ за основния кристал.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ кианит (kyanite) // mindat.org. Посетен на 11 март 2024. (на английски)
- ↑ кианит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 154- 155. Посетен на 2 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 229-322.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 434 – 435.
- Костов-Китин, Владислав. Кианит Kyanite // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2024. ISBN 978-619-245-365-7. с. 309-310.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 124-125.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- кианит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.
- Информация за Кианит (Kyanite) // webmineral. Посетен на 14 май 2024. (на английски)
