Католишка махала (Пловдив)

Католишка махала
— квартал —
План на Пловдив по махали, изготвен от Гийом Лежан през 1867 г.
Католишка махала 42.141, 24.753083 Католишка махала
Страна	България
Област	Област Пловдив
Община	Община Пловдив
Част от	Пловдив
Основаване	1850 – 1860 г.

Католишката махала е квартал, съществувал в Пловдив като общност в продължение на век между 1850-те години и 1950-те години. Сега територията на махалата е част от центъра на града.

История

Католишката махала или наричаната още Павликянска махала в Пловдив се оформя заедно с утвърждаването на града като седалище на Южната католическа епархия в България. В „План на град Пловдив и околността" от 1827 г., съставен от френския запасни офицер Йегершмид, са отбелязани католически манастир, църква и болница. Около тях по времето на епископ Иван Птачек започва да се формира махалата и това дело е продължено от епископ Андреа Канова. През 50-те години на XIX в. след построяване на катедралния храм „Свети Лудвиг“, епископ Канова предприема стратегически ход на оформяне на цял католически квартал. Освен църквата, той подпомага изграждането и на други сгради и иниституции, като училището „Свети Андрей“ за момчета. Девическото училище „Свети Йосиф“ е поверил на сестрите йосифинки и го е настанил в изградения капуцински манастир.

Училище „Свети Андрей“, катедрален храм „Свети Лудвиг“ и епископията през 1892 г.

Също епископ Канова откупува местата, съседни на католическите институции, и ги отстъпва на католиците, да си построят жилища и впоследствие те се разплащат с църквата. Така за кратко време около църквата са построени 40 къщи. Той също попечителства купуване на имоти от католиците в селата Коматево и Белозем. За издръжка на епархията е закупил в село Браниполе чифлик в размер на 1260 дка.

Оркестърът към катедралата „Свети Лудвиг“, с неговия диригент отец Мартилети

Католическият мисионер от доминиканския орден – отец Доменико Мартилети, по-известен в махалата като „белият домин“, е първият хоров и оркестров диригент не само в католическата църква, но и в Пловдив. Той обучава младите пловдивски католици да свирят и пеят, като формира музикална група, в която са включени 4 цигулки, 1 контрабас, 4 флейти, 2 кларинета, 2 валдхорни, 1 флигорна – това дава основание да се счита, че в католическата махала в Пловдив е създаден първият български симфоничен оркестър. Отец Мартилети е първият лечител в Пловдив с школувана медицинска подготовка и дава лекарска помощ на пловдивчани още през 1855 г. В началото на ХХ век малка уличка в католическата махала получава името „Бѣлъ Доминъ“, която през 1952 г. е прекръстена на „Прага“.

През 1867 г. френският пътешественик Гийом Лежан рисува карта на Пловдив, в която е обозначена „Павликянска махала“. На тази карта махалата има триъгълна форма между улица „Станимашка“ на запад (приблизително днешната „Цар Борис ІІІ Обединител“), улица „Константинополска“ на север (преименувана и с ново трасе „Княгиня Мария-Луиза“) и на изток и юг – края на града. Според българския историк Никола Алваджиев, махалата е достигала на изток до бирената фабрика „Каменица“ и сегашния квартал „Каменица“, където е имало езеро известно като „езерото на гургулиците“, на юг до църквата на капуцините. Зад църквата е започвала градската мера – място, където отвеждали добитъка на паша. Хаджи Хасан махала, която се намира на северозапад от Католишката махала и езерото на гургулиците са пресъздадени във филма „След края на света“.

Новата сграда на католическата болница в местността „Свещаровите ливади“, 1927 г.

През 1868 г. към църковния комплекс е открита католическа духовна семинария. По-късно наследникът на Канова – епископ Франческо Рейнауди – построява девически манастир „Света Елисавета“ за монахините францисканки терциарки. През 1872 г. той построява сиропиталище към манастира; български сестри калугерки са възпитателки към сиропиталището. През 1882 г. епископ Рейнауди основава съвременна за времето си католическа болница. След Първата световна война започва изграждането на нова сграда на болницата в местността „Свещаровите ливади“. Днес сградата се използва от Военна болница.

Младо семейство от махалата през 1904 г.

През 1869 г. жителите на махалата се обръщат към местната управа с молба в правителствените документи да се замени името „павликяни“ с наименованието „българи-католици“. По време на Руско-турската война френският консул в Пловдив Боясе осигурява пушки и патрони на жителите на махалата да пазят християнските квартали на града от опожаряване.

Махалата съществува като общност до 50-те години на XX в. С благоустрояването на град Пловдив през 60-те и 70-те години на XX век през махалата са прокарани нови по-широки улици и булеварди. Имотите на много семейства са отчуждени. Голяма част от семействата са настанени в жилищни блокове в други части на града. През този период махалата загубва характера си на религиозна общност. Единствено улица „Павликенска“, запазила старото си име и размер, напомня за махалата.

Забележителности

• Катедрален католически храм „Свети Лудвиг“ с епископски комплекс и камбанария. В храма се намират саркофагът на българската княгиня Мария Луиза и гробовете на пловдивските католически епископи Андреа Канова, Франческо Рейнауди и Роберто Менини – бул. „Княгиня Мария-Луиза“ 3
• Останки от късноантична църква – Голямата базилика – бул. „Княгиня Мария-Луиза“ 1А
• Православен храм „Света Петка Нова“ – бул. „Княгиня Мария-Луиза“
• Ректорален католически храм „Дева Мария – Царица на ангелите“ и манастир на братята капуцини – ул. „Крали Марко“ 10
• Униатски храм „Възнесение Господне“ и семинарията в двора на храма – ул. „Кръстьо Пастухов“ 22.
• Ректорален католически храм „Свети Йосиф“ – ул. „Д-р Г. М. Димитров“ 11Б.

Паметници

• Паметник на свети Папа Йоан-Павел II пред катедралата „Свети Лудвиг“.
• Паметник на отец Камен Вичев и свещенослужители загинали за християнската вяра през комунистическия режим – в градинката срещу храма „Света Петка Нова“.
• Паметник на Цар Борис III – на кръстовището на булевар „Цар Борис III“ с улица „Капитан Райчо Николов“.
• Паметник на отец Паисий Хилендарски – пред ректората на Пловдивския университет. Приблизително на това място е бил паметникът на Св. Августин, издигнат през 1922 г. и премахнат приблизително 30 години по-късно от комунистическия режим.
• Паметна плоча на отците-успенци Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, поставена на сградата на църквата „Възнесение Господне“.

• 
  Статуя на отец Камен Вичев
• 
  Барелеф на цар Борис III
• 
  Статуя на отец Паисий Хилендарски
• 
  Паметна плоча на отците успенци

• 
  Статуя на свети Папа Йоан-Павел II пред катедралата
• 
  Паметна плоча за отслужената литургия от Папа Йоан Павел II на централния пловщад в Пловдив през 2002 г.
• 
  Паметник с герба на Папа Йоан Павел на централния площад в Пловдив, дело на скулптора Цвятко Сиромашки

Друго наследство

Новата сградата на Френския католически колеж „Свети Августин“

През 1941 г. купата „Тримонциум“ е спечелена от спортен клуб „Парчевич“

• Сградата на Военна болница (Пловдив), където е била Католическата болница до 1949 г.
• Сградата на ректората на Пловдивския университет в архитектурен комплекс с църквата „Възнесение Господне“; сградата е използвана от Френския мъжки колеж „Свети Августин“ до неговото закриване през 1948 г.
• Сградата на Техническия университет – 3 корпус в архитектурен комплекс с църквата „Свети Йосиф“; сградата е използвана от Френския девически колеж „Свети Йосиф“ до неговото закриване през 1948 г.
• Експонати в Пловдивските музеи и Пловдивската художествена галерия, наследени от закрития Педагогически музей към френския колеж
• Сграда, продадена на Пловдивската духовна семинария; сградата е била използвана от Френския мъжки колеж до пренасянето му в новата сграда
• Kатолически спортен клуб „Парчевич“, след 1944 г. се слива с ПФК Локомотив (Пловдив)
• Спортно игрище на Френския мъжки колеж; днес на това място се намира стадион „Христо Ботев“
• Спортен клуб „Христо Ботев“; създаден от ученици на Първа мъжка гимназия и Френския колеж.

Панорамен изглед към махалата от Джамбаз тепе

Външни препратки

• Пловдивъ, Католишката / Павликянската махала, до към 1960-а във Facebook