Пловдив (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пловдив.
Пловдив (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Пловдив |
Площ | 101.98 km² |
Население | 368 983 души |
Адм. център | Пловдив |
Брой селища | 1 |
Сайт | www.plovdiv.bg/en/ |
Управление | |
Кмет | Костадин Димитров (ГЕРБ; 2023) |
Общ. съвет | 51 съветници
|
Община Пловдив се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в централната част на област Пловдив. С площта си от 101,981 km2 заема 14-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 1,7% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на северозапад, север и североизток – община Марица;
- на югоизток, юг и югозапад – община Родопи.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е предимно равнинен, като територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина. Около 80% от площта ѝ се пада на урбанизираната територия, а останалите около 20% са земеделски земи. В града се издигат 4 хълма (тепета) – Джендем тепе (Хълм на младежта, 285,5 m, най-високата точка на града и общината), Бунарджика (Хълм на освободителите), Сахат тепе и Трихълмието (на него е разположен старият град и е съставен от три свързани помежду си тепета). Най-ниската точка на общината – 149 m н.в. се намира в най-източната ѝ част, в коритото на река Марица.
От запад на изток, в т.ч. през центъра на града, на протежение от около 14 km протича част от средното течение на река Марица. На територията на общината в нея се вливат два по-големи притока: Първенецка река (десен) и Пясъчник (ляв).
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав (2011)
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 338 153 | 100,00 |
Българи | 277 804 | 82,15 |
Турци | 16 032 | 4,74 |
Цигани | 9438 | 2,79 |
Други | 3 105 | 0,92 |
Не се самоопределят | 2 487 | 0,74 |
Неотговорили | 29 287 | 8,66 |
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Единственото населено място в общината е град Пловдив, в който живеят 319 612 жители по данни от преброяването на НСИ от 7 септември 2021 г.[2]
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- МЗ № 2820/обн.14.08.1934 г. – преименува с. Мечкюр на с. Прослав;
- Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – заличава селата Коматево и Прослав и ги присъединява като квартали на гр. Пловдив;
- Указ № 3182/обн. 17.11.1987 г. – отделя всички населени места (с изключение на с. Цалапица) и техните землища разположени северно от река Марица от Община Пловдив и образува Община Марица с административен център гр. Пловдив.
- – отделя всички населени места и техните землища разположени южно от река Марица (в т.ч и с. Цалапица, северно от реката) от Община Пловдив и образува Община Родопи с административен център гр. Пловдив.
Общинска администрация
[редактиране | редактиране на кода]Изборните длъжности в структурата на община Пловдив са кмет на общината, кмет на район и общински съветник. Общинският съвет, състоящ се от 51 общински съветници, олицетворява нормотворческата власт в града и се избира по пропорционална система чрез партийни листи. Общинската администрация е обособена в 17 дирекции, 5 отдела и 1 сектор[3].
Районни администрации
[редактиране | редактиране на кода]Общината е съставена от 6 района:
Кметовете на районите се назначават от общинския кмет след одобряване от Общинския съвет. Подпомагат се от съответните 6 районни администрации. Кметът на община Пловдив заедно с 6-те районни кметове представляват местната изпълнителна власт.
Общински организации и предприятия
[редактиране | редактиране на кода]- Пловдивска общинска агенция за приватизация
- Общинско предприятие „Градини и паркове“
- Общинско предприятие „Траурни дейности“
- Общинско предприятие „Радостни обреди“
- Общинско предприятие „Чистота“
- Общинско предприятие „Общинска охрана“
- Общинско предприятие „Жилфонд“
- Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“
- Общинско предприятие „Дезинфекционна станция“
- Общинско предприятие „Зооветеринарен комплекс“Общинско предприятие
- Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“
- Общинско предприятие „Европейски политики и сътрудничество“
- Общинско предприятие „Общински пазари“
- Общинско предприятие „Туризъм“
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През територията на общината преминават четири участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 29,6 km.
- в южната част, от запад на изток, участък от 11,4 km трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград;
- в източната част, от юг на север, участък от 7,3 km трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Зимница;
- в централната част, от юг на север участък от 8,3 km от трасето на жп линията Пловдив – Долна махала – Карлово;
- в северозападната част, от югоизток на северозапад участък от 2,6 km от трасето на жп линията Пловдив – Панагюрище.
През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 34,5 km:
- участък от 16,8 km от Републикански път I-8 (от km 221,9 до km 238,7);
- последният участък от 5,2 km от Републикански път II-56 (от km 94,9 до km 100,1);
- последният участък от 4,1 km от Републикански път II-64 (от km 50,4 до km 54,5);
- началният участък от 7,7 km от Републикански път II-86 (от km 0 до km 7,7);
- началният участък от 0,7 km от Републикански път III-862 (от km 0 до km 0,7);
- началният участък от 0,9 km от Републикански път III-8602 (от km 0 до km 0,9).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-62. Мащаб: 1 : 100 000.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ www.plovdiv.bg
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|