Прослав
| Прослав | |
| — квартал — | |
  Прослав  Прослав | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Пловдив |
| Община | Община Пловдив |
| Част от | Пловдив |
Прослав е най-западният квартал на Пловдив. Административно е част от Район Западен на града.
География
[редактиране | редактиране на кода]Най-удобната връзка с центъра на Пловдив е посредством „Пещерско шосе“. Друга транспортна връзка е жп линията Пловдив – София, която има спирка в квартала и го разделя на две половини, северна и южна. Западно от него преминава Първенецка река.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално името на селото е Мичкюр. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Мичкюр е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]
В Мичкюр през 1926 година е създадена последната и най-голяма и дълго просъществувала толстоистка колония в България. Тогава толстоистка група купува 264 декара земя, а след това тук се заселват и толстоисти от други разпаднали се комуни. Вземайки значителни банкови заеми, групата успява да създаде голямо модерно стопанство, което обаче остава нерентабилно, и през 1938 година толстоистите са принудени да си разделят по-голямата част от земята, за да могат да обслужват заемите си. В този вид стопанството просъществува до 1945 година, когато става основа на новосъздадено ТКЗС.[2]
В 1934 година селото е прекръстено на Прослав, а през 1966 година е слято с Пловдив.[3]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Прослав
Христо Кръстев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 390 и 863.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 47.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 390.
| ||||||||||||||||||||
