Карл VII (Свещена Римска империя)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Карл VII.
Карл VII Karl VII Albrecht | |
император на Свещената Римска империя, 4-ти курфюрст на Бавария | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Театинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия |
Религия | Католическа църква |
Управление | |
Период | 1726 – 1745 (Бавария) 1742 – 1745 (Свещена Римска империя) |
Предшественик | Карл VI (като император) Максимилиан II Емануел (като курфюрст) |
Наследник | Франц I (като император) Максимилиан III Йозеф (Бавария) (като курфюрст) |
Герб | |
Семейство | |
Род | Вителсбахи |
Баща | Максимилиан II Емануел |
Майка | Тереза Кунегунда Собиеска |
Братя/сестри | Клеменс Август Баварски Йозеф Фердинанд Баварски Емануел-Франсоа-Йозеф Баварски Филип Мориц Баварски Йохан Теодор от Бавария Фердинанд Мария Иноценц Баварски |
Съпруга | Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска (5 октомври 1722) |
Партньор | Мария Каролина Шарлота фон Ингенхайм |
Деца | Мария Антония Баварска Максимилиан III Йозеф Мария Анна Баварска Мария-Йозефа Баварска Терезия Бенедикта Баварска Франц Лудвиг фон Холнщайн |
Подпис | |
Карл VII в Общомедия |
Карл VII Албрехт (на немски: Karl VII Albrecht von Bayern) е като Карл I курфюрст на Бавария от 1726 до 1745 г. и от 12 февруари 1742 до смъртта си на 20 януари 1745 г. император на Свещената Римска империя.[1] Той е третият император от фамилията Вителсбахи. През 1741 – 1743 г. той е (геген-)крал на Бохемия.
Произход и ранен живот
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 6 август 1697 г. в Брюксел, Испанска Нидерландия. Син е на курфюрст Максимилиан II Емануел (1662 – 1726) и втората му съпруга принцеса Тереза Кунегунда Собиеска от Полша (1676 – 1730), дъщеря на полския крал Ян III Собески.
През 1715 г. фамилията му се връща от Брюксел обратно в Мюнхен. През 1717 и 1718 г. Карл участва с баварска войска в поход против турците.
Брак с Мария-Амалия
[редактиране | редактиране на кода]На 5 октомври 1722 г. се жени във Виена за ерцхерцогиня Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска (1701 – 1756), дъщеря на император Йозеф I и съпругата му Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург. Празненствата при връщането им в Мюнхен на 17 октомври траят до 4 ноември 1722 г. и струват 4 милиона гулдена.
Карл построява от 1734 до 1739 г. за съпругата си двореца Амалиенбург в дворцовия парк Нимфенбург. На любовницата си Йозефа Топор фрайин фон Моравитцки той подарява палат Порция. Той си дава сам титлата ерцхерцог на Австрия.
Императорска корона
[редактиране | редактиране на кода]През 1736 г. Карл VII участва с войска от 8000 души на страната на Карл VI срещу турците.[1]
С договора от Нимфенбург от 28 май 1741 г. Бавария влиза във Войната за австрийското наследство в съюз с Франция, Испания, Савоя и Прусия. Карл Алберт, комуто е обещана имперската корона, напредва към Виена. Франция подтиква баварците да нападнат Бохемия, която е много по-незащитена от Виена. Бавария превзема Прага на 26 ноември 1741 и на 12 февруари 1742 г. Карл Алберт е коронясан за император на Свещената Римска империя под името Карл VII. Коронацията е извършена в църквата „Св. Вартоломей“ (Bartholomäuskirche) във Франкфурт на Майн от брат му Клеменс Август Баварски, архиепископ на Кьолн.[1] Междувременно, на 19 декември 1741 г., Карл Алберт е коронован в Прага за крал на Бохемия.
Два дни след императорската коронация войските на Мария Терезия, дъщеря и наследничка на император Карл VI († 1740), нахлуват в Мюнхен. Император Карл VII трябва да се откаже от земите на Хабсбургите, но губи и своята страна. Така той живее в изгнание във Франкфурт. Мария Тереза предлага на Карл VII Ница и Сицилия в замяна за императорската титла и Бавария, но Англия поставя вето и Бавария остава в ръцете на Вителсбахите.[1] Спасява го само новият съюз (Франкфуртска уния), сключена на 5 юни 1744 година с Фридрих II, влиза в Чехия и започва Втората силезийска война.
Държавните задължения на курфюрството по време на неговото управление се увеличават на 35 милиона гулдена.
На 23 ноември 1744 г. Карл VII се връща в Мюнхен и умира на 20 януари 1745 г.[1] Причината за смъртта му е гихт. Той е погребан в Театинската църква в Мюнхен. Георг Филип Телеман пише траурната музика за погребението.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Император Карл VII и Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска имат седем деца:
- Максмилиана Мария (*/† 1723)
- Мария Антония Баварска (1724 – 1780), ∞ 1747 курфюрст Фридрих Христиан от Саксония
- Терезия Бенедикта Баварска (1725 – 1743)
- Максимилиан III Йозеф (1727 – 1777), курфюрст на Бавария, ∞ 1747 принцеса Мария Анна София от Саксония (1728 – 1797)
- Йозеф Лудвиг (1728 – 1733)
- Мария Анна Баварска (1734 – 1776), ∞ 1755 маркграф Лудвиг Георг Симперт фон Баден-Баден (1702 – 1761)
- Мария-Йозефа Баварска (1739 – 1767), ∞ 1765 император Йозеф II (1741 – 1790)
От връзката му със София Каролина фон Ингелхайм той има един син:
- Франц Лудвиг фон Холнщайн (1723 – 1780), ∞ Анна Мария от Льовенфелд (1735 – 1783), дъщеря на Кьолнския архиепископ Клеменс Август Баварски
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Peter Claus Hartmann: Karl Albrecht – Karl VII. Regensburg 1985, ISBN 3-7917-0957-7
- Karl Theodor von Heigel: Karl VII. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 219 – 226
- Rudolf Reiser: Karl VII. München 2002, ISBN 3-934036-87-2
- Fritz Wagner: Kaiser Karl der VII. und die großen Mächte 1740 – 1745. Kohlhammer, Stuttgart 1938
- Fritz Wagner: Karl VII., Kaiser, Kurfürst von Bayern. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 218 f. (Digitalisat
- ↑ а б в г д Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 71 – 75.
|
|
|
|