Йохан Теодор от Бавария
| Йохан Теодор от Бавария | |
| кардинал и епископ на Регенсбург и Фрайзинг, княз-епископ на Лиеж | |
,_Portrait_of_the_Li%C3%A8ge_Prince-Bishop_John_Theodore_of_Bavaria.jpg) Йохан Теодор Баварски като кардинал | |
| Роден |
3 септември 1703 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Управление | |
| Период | 1719 – 1763 |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Вителсбахи |
| Баща | Максимилиан II Емануел |
| Майка | Тереза Кунегунда Собиеска |
| Братя/сестри | Клеменс Август Баварски Йозеф Фердинанд Баварски Емануел-Франсоа-Йозеф Баварски Филип Мориц Баварски Карл VII Фердинанд Мария Иноценц Баварски |
| Йохан Теодор от Бавария в Общомедия | |
Йохан Теодор Баварски (на немски: Johann Theodor von Bayern; * 3 септември 1703, Мюнхен; † 27 януари 1763, Лиеж) от род Вителсбахи, е кардинал и епископ на Регенсбург от 1719 г., на Фрайзинг от 1727 г. и княз-епископ на Лиеж от 1744 г.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]
Син е на Максимилиан II Емануел и Тереза Кунегунда Собиеска († 1730), дъщеря на полския крал Ян III Собиески.
Йохан Теодор следва в университета на Инголщат и на университета на Сиена. След смъртта на по-големия му брат Филип Мориц на 12 март 1719 г. другият му брат Клеменс Аугуст поема поста в Северозапада на Свещената Римска империя, a Йохан Теодор става княжески епископ на Фрайзинг и Регенсбург. Той се сближава с Бурбоните и затова Луи XV през 1732 г. подкрепя неговата кандидатура за службата Велик магистър на Тевтонския орден. Обаче брат му Клеменс Аугуст печели изборите.
На 9 септември 1743 г. папа Бенедикт XIV го прави кардинал in pectore. Той получава църквата Сан Лоренцо в Лучина в Рим. Oт 1744 г. той е също епископ на Лиеж. Папа Климент XIII му отказва съгласието си на 11 март 1761 г. за неговия избор за архиепископ на Кьолн, заради неговия скандален живот.
Той умира на 27 януари 1763 г. в Лиеж. Погребан е в „Св. Ламберт“ катедралата в Лиеж, а сърцето му в „Гнаденкапеле“ в Алтьотинг. Йохан Теодор е последният княжески епископ от рода на Вителсбахите. През следващите генерации няма достатъчно по-къснородени синове, които да заемат духовнически служби.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Wilhelm Kohl, Das Bistum Münster. (= Germania sacra. Die Bistümer der Kirchenprovinz Köln. NF Bd. 37, 3). Band 3. de Gruyter, Berlin u. a. 2003, ISBN 3-11-017592-4, S. 703.
- Karl Hausberger, Geschichte des Bistums Regensburg. Band 2: Vom Barock bis zur Gegenwart. Pustet, Regensburg 1989, ISBN 3-7917-1188-1, S. 24 – 29.
- Manfred Weitlauff, Johann Theodor. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 3, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-035-2, Sp. 183 – 188.