Лотар III (Свещена Римска империя)
Лотар III Lothar von Supplinburg | |
император на Свещената Римска империя | |
Роден | |
---|---|
Починал | 4 декември 1137 г.
|
Погребан | Федерална република Германия |
Религия | християнство |
Управление | |
Период | 1133 – 1137 |
Коронация | 4 юни 1133 |
Предшественик | Хайнрих V |
Наследник | Фридрих I Барбароса |
Други титли | херцог на Саксония римско-немски крал |
Семейство | |
Род | Суплинбурги |
Баща | Гебхард фон Суплинбург |
Майка | Хедвиг фон Формбах |
Братя/сестри | Симон I[1] |
Съпруга | Рихенза Нортхаймска |
Деца | Гертруда Саксонска |
Други роднини | Хайнрих Горди (зет) |
Лотар III в Общомедия |
Лотар III фон Суплинбург (на немски: Lothar III, Lothar von Süpplingenburg, Lothar von Supplinburg; * пр. 9 юни 1075, † 3 декември 1137 при Брайтенванг, Тирол) е херцог на Саксония (1106), Римско-немски крал на Германия (1125) и император на Свещената римска империя за три години от 1133 до 1137 г.
Произход и брак
[редактиране | редактиране на кода]Син е на граф Гебхард фон Суплинбург от рода на Суплинбургите и Хедвиг от графство Формбах, дъщеря на Фридрих от Формбах и Гертруда от Халденслебен. Лотар е роден през юни 1075 г. малко след смъртта на баща му Гебхард, загинал в битка срещу император Хайнрих IV.
През 1100 г., на 25 години, Лотар фон Суплинбург се жени за Рихенза Нортхаймска († 1141), дъщеря на Хайнрих Дебелия и съпругата му Гертруд Млада фон Брауншвайг, последната от род Брунони.
Възход към властта
[редактиране | редактиране на кода]През 1104/1106 г. Лотар подкрепя Хайнрих V във войната за трона против баща му, император Хайнрих IV.
Системно придобиване на поземлена собственост чрез покупка, унаследяване или брачни съюзи прави Лотар един от доминиращите земевладелци в Саксония – той придобива фиефите на фамилиите Билунг, Нордхайм и Брауншвайг. Това дава основание Лотар да бъде провъзгласен за Херцог на Саксония през 1106 г. от император Хайнрих V в замяна на неговата помощ срещу бащата му Хайнрих IV – бивш император на Свещената римска империя. Когато херцог Магнус Билунг умира през 1106 г. без мъжки наследник, крал Хайнрих V дава Херцогство Саксония на Лотар, а не на зетя на Магнус херцог Хайнрих Черния от Бавария. Поощрен от това и разочарован от новите данъци върху херцогствата, Лотар се разбунтува срещу Хайнрих V и отхвърля имперското върховенство над Саксония по време на Инвеститурската Дискусия. Бунтът на Лотар ескалира във въоръжен сблъсък като през 1115 г. неговите войски побеждават тези на императора в битката при Велфесхолц.
Смъртта на Хайнрих V през 1125 г. прави Лотар основен кандидат за избираем монарх на империята. Като властен земевладелец той има предимство пред останалите, но възрастта му (малко над 50 години) и липсата на мъжко потомство правят кандидатурата му по-слаба пред аристокрацията. В крайна сметка Лотар Суплинбург бива избран за крал на Германия след много продължителни спорове с Фридрих II, херцог на Швабия.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]- 1125 г. – Възцаряването на Лотар е заявено с военна кампания срещу Бохемия, където е избухнала война за наследството след смъртта на Владислав Бохемски. Походът завършва със загуба на битката при Хлумец и Лотар е принуден да признае Собеслав за владетел на Бохемия.
- 1128 г. – Противопоставянето на Лотар и Щауфените продължава и през следващите години, когато оспорва с Фридрих и Конрад Швабски персоналното владение на салически наследствени фиефи. Конрад дори е обявен за антикрал, но губи подкрепата на аристокрацията и назрелият конфликт не прераства в гражданска война.
- 1130 г. – Лотар подкрепя Грегорио Папарески в избора му за папа Инокентий II, а последният го коронясва за император на 4 юни 1133 г.
- 1135 г. – Лотар опрощава братята Щауфен, те признават имперската му власт и се договарят за 10-годишен вътрешен мир.
- 1136 г. – Завоевателна кампания срещу Сицилия, вдъхновена от папа Инокентий II. Военният поход срещу Роже Сицилиански не постига пълен успех поради раздор и спор за завладените територии в Южна Италия. По време на тази кампания Лотар умира.
- декември 1137 г. – Лотар III е погребан в Кьонигслутер ам Елм.
Наследство
[редактиране | редактиране на кода]Лотар III не успява да основе династия и след като сам е бил избран за монарх оставя това право на отколешните си противници Щауфен. Съпругата му още като херцог е Рихенза Нортхаймска, с която имат една дъщеря – Гертруде фон Суплинбург, станала по-късно майка на Хайнрих Лъв.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Gerd Althoff: Lothar III. (1125 – 1137). Bernd Schneidmüller/ Stefan Weinfurter, Die deutschen Herrscher des Mittelalters. Historische Portraits von Heinrich I. bis Maximilian I. (919 – 1519), München 2003, S. 201 – 216, ISBN 3-406-50958-4.
- Wilhelm Bernhardi: Lothar von Supplinburg. (Jahrbücher der deutschen Geschichte), Duncker & Humblot, 2. unveränderte Auflage Berlin 1975, Neudruck von 1879, ISBN 3-428-03384-1.
- Thomas Gädeke, Martin Gosebruch: Königslutter – Die Abtei Kaiser Lothars. 3. durchgesehene Auflage. Königstein im Taunus 1998, ISBN 3-7845-4822-9
- Alfred Haverkamp: Zwölftes Jahrhundert. 1125 – 1198, = Gebhardt Handbuch der deutschen Geschichte, Bd. 5, 10. Auflage Stuttgart 2003.
- Oliver Hermann: Lothar III. und sein Wirkungsbereich. Räumliche Bezüge königlichen Handelns im hochmittelalterlichen Reich (1125 – 1137) Bochum 2000, ISBN 3-930083-57-4.
- Wolfgang Petke: Lothar von Süpplingenburg (1125 – 1137), Helmut Beumann, Kaisergestalten des Mittelalters, 3. durchges. Aufl. München 1991, ISBN 3-406-30279-3.
- Wolfgang Petke: Kaiser Lothar von Süpplingenburg (1125 – 1137) in neuer Sicht, Landesheimatbund Sachsen- Anhalt: Konrad von Wettin und seine Zeit. Protokoll der Wissenschaftlichen Konferenz anlässlich des 900. Geburtstags Konrads von Wettin im Burggymnasium Wettin am 18./ 19. Juli 1998. Halle an der Saale 1999, S. 113 – 128.
- Karl R. Schnith: Mittelalterliche Herrscher in Lebensbildern. Von den Karolingern zu den Staufern, Graz 1990, ISBN 3-222-11973-2.
Lexikon
- Wilhelm Bernhardi: Lothar von Supplinburg. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 251 – 256.
- Stephan Freund: Lothar III. (von Supplinburg). Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 5, Bautz, Herzberg 1993, ISBN 3-88309-043-3, Sp. 256 – 262.
- Wolfgang Petke: Lothar III. (v. Süpplingenburg), Kaiser († 1137). Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 5, Artemis & Winkler, München/Zürich 1991, ISBN 3-7608-8905-0, Sp. 2125 – 2127.
- Peter Segl: Lothar III. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, ISBN 3-428-00196-6, S. 220 – 225
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Literatur, Opac, Regesta Imperii
- Siegel Lothars III.
|
|