Направо към съдържанието

Иржи Подебрадски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Иржи (Подебради))
Иржи Подебрадски
крал на Бохемия
Крал Иржи Подебрадски (1440 – 1457) автор: Ян Вилимек
Крал Иржи Подебрадски (1440 – 1457)
автор: Ян Вилимек

Роден
Починал
22 март 1471 г. (50 г.)
ПогребанСвети Вит, Храдчани, Чехия
Управление
Период14581471
Коронация27 февруари 1458
ПредшественикВладислав Постум
НаследникМатяш Корвин
Герб
Семейство
РодПодебради
СъпругаКунигунда от Щернберг (1441)
ДецаВикторин
Хайнрих I (Мюнстерберг-Оелс)
Катерина (Подебради)
Сидония Бохемска
Хайнрих Млади
Подпис
Иржи Подебрадски в Общомедия

Иржи от Подебради (на немски: Georg von Podiebrad; на чешки: Jiří z Poděbrad; * 1420; †1471) e крал на Бохемия през периода 1458 – 1471 г. Той е единствения хусистки протестантски крал на Бохемия. След Липан практически приключва съществуването на радикалната хусистка фракция на таборитите, а самия град Табор е обърнат към Каликстинците с основна заслуга на Иржи Подебрадски.

Посещение в Бохемия на крал Владислав Посмъртни

[редактиране | редактиране на кода]

От 1452 година в Бохемия като регент, с одобрението на съсловната асамблея, администрира могъщият хусит Иржи от Подебради.

В компанията на новия си настойник, граф Улрих II фон Цили, крал Владислав V посещава Бохемия, където на 28 октомври 1453 година най-накрая е коронован за крал на Бохемия, като Ладислав I.[1][2] Дори след коронацията на Владислав, Иржи Подебради продължава да упражнява регентска власт от името на младия и в по-голямата си част отсъстващия крал. През този период регентът възстановява институциите на съдебната власт, възстановява загубените кралски владения и възстановява господството на Бохемия над Моравия, Силезия и Лужица. По този начин, благодарение на действията на Подебради, трайното възстановяване приключва след анархията, започнала след смъртта на крал Алберт.[3]

Възкачване на престола

[редактиране | редактиране на кода]

Борбата на хуситите срещу папската партия продължава непрекъснато и позицията на Иржи става много трудна, когато младият крал Владислав, коронован през 1453 г., изразява своите проримски симпатии, въпреки че е признал компактите и древните привилегии на Бохемия. През 1457 г. крал Ладислав умира внезапно и някои гласове обвиняват Иржи, че го е отровил (изследванията през 1985 година доказват, че остра левкемия е причина за смъртта).

На 2 март 1458 г. съсловията на Бохемия единодушно избират Иржи за крал. Дори привържениците на папската партия гласуват за него, някои в чест на умерената му политика, други от уважение към народните чувства, които се противопоставят на избора на чуждестранен владетел.[4]

Начало на управлението

[редактиране | редактиране на кода]

Иржи се опита да управлява умерено въз основа на Пражските компакти. Той спечелва лоялността на някои католици, но трябва да се бори с опозицията на папа Пий II, което се оказа една от най-сериозните пречки пред неговото управление. Пий обявява кампактите за нищожни през 1462 г. и желае на Иржи да се съгласи с това. Иржи отхвърля това искане, но се опитва да спечели благоволението на Папския престол, като накаже по-крайните хусити (таборити).

Борба с вътрешна опозиция

[редактиране | редактиране на кода]

Иржи си създава врагове сред благородниците от папската партия, които се събират в Зелена Хора (Грюнеберг) на 28 ноември 1465 г., за да изразят своите оплаквания и да сключат съюз срещу краля. Съюзът от самото начало е подкрепен от Павел II, който на 23 декември 1466 г. отлъчва Иржи и обявява оттеглянето му като крал на Бохемия, което освобождава всички поданици на бохемската корона от техните клетви за вярност към него. Император Фридрих III и унгарският крал Матяш Корвин, бивш съюзник на Иржи, се присъединяват към въстаналите бохемски благородници, с което започна Бохемската война. Матяш завладява голяма част от Моравия и е коронясан от папската партия в моравската църковна метрополия Оломоуц за крал на Бохемия на 3 май 1469 г.

Иржи има успех срещу Матяш, но противно на желанията на неговите последователи, през 1470 г. се споразумява с унгарския крал. Неговите последователи избират Владислав II, син на полския крал, за негов наследник, за да продължи борбата срещу Матяш.

  1. Engel, P. (2001). The realm of St. Stephen, a History of Medieval Hungary 895 – 1526. New York.
  2. Рокаи, Петер; Ђере, Золтан; Пал, Тибор; Касаш, Александар (2002). Историја Мађара. Београд: Clio.
  3. Engel, P. (2001). The realm of St. Stephen, a History of Medieval Hungary 895 – 1526. New York.
  4. Odložilík, Otakar (1941). „Problems of the Reign of George of Poděbrady“. The Slavonic Year-Book. 1: 206 – 222. doi:10.2307/3020260 – via JSTOR.
Владислав Посмъртни
крал на Бохемия
крал на Бохемия
Крал на Бохемия (1458 – 1471)
Матияш Хунияди