Карл Имерман
| Карл Имерман Karl Immermann | |
 Портрет на Карл Имерман (1837 г.) | |
| Роден | 24 април 1796 г. |
|---|---|
| Починал | 25 август 1840 г. |
| Професия | писател |
| Националност |  Германия |
| Жанр | роман, разказ, стихотворение, пиеса |
| Направление | романтизъм |
| Карл Имерман в Общомедия | |
Карл Имерман (на немски: Karl Immermann), с цяло име Карл Леберехт Имерман, е германски белетрист, поет и драматург.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Карл Имерман е син на военен съветник. От 1807 до 1813 г. посещава педагогически семинар в манастира в Магдебург. От 1813 до 1817 г. следва юриспруденция в университета на Хале-Витенберг. През 1815 г. още като студент се записва доброволец във войната срещу Наполеон Бонапарт.
През 1818 г. Имерман започва кариера на юрист, отначало като стажант, после – референт в Магдебург (1819), служител във военен съд в Мюнстер (1819-1924), съдия по криминални дела в Магдебург (1824-1827) и накрая – областен съдебен съветник в Дюселдорф (1827-1840). През 1825 г. е приет в масонската ложа в Магдебург.
В Мюнстер Имерман започва дейността си като писател. Следвайки образци на Софокъл, Шекспир, Шилер и Гьоте, пише трагедии, комедии и текстове в проза. В този период Имерман установява тесни контакти с други писатели, като Хайнрих Хайне, Гьоте и Лудвиг Тик.
В Дюселдорф Имерман се свързва с много други творци, сред които и политическия поет Фердинанд Фрайлиграт, важен участник в движението „Млада Германия“. Влиза в остър литературен спор с поета романтик Аугуст фон Платен. Като цяло Имерман взима дейно участие в културния живот на своето време, което личи от неговите дневници и писма.
На 25 август 1840 г. след кратко боледуване Имерман умира в дома си в Дюселдорф, оставяйки богато литературно наследство.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- Das Thal von Ronceval, Trauerspiel, 1819
- Die Prinzen von Syracus, Lustspiel, 1821
- Der neue Pygmalion, Erzählung, 1825
- Das Trauerspiel in Tyrol, 1827
- Die Verkleidungen, Lustspiel, 1828
- Der Karneval und die Somnambule, Erzählung, 1830, 1990
- Tulifäntchen. Ein Heldengedicht in drei Gesängen, 1832
- Alexis – Eine Trilogie, 1832
- Merlin. Eine Mythe, Drama in drei Akten, 1832
- Die Epigonen, Roman, 1836, 1981[1]
- Münchhausen. Eine Geschichte in Arabesken, Roman, 1838/1839, 1977[2]
- 1. Teil, 1838
- 2. Teil, 1839
- 3. Teil, 1839
- 4. Teil, 1839
- Memorabilien, 1840–1843 (unter dem Titel Preußische Jugend zur Zeit Napoleons[3]
- Tristan und Isolde, 1840 (zunächst unvollendet, 1841 nach Schlussbearbeitung durch Ludwig Tieck veröffentlicht)
Признание
[редактиране | редактиране на кода]От 1936 до 1967 г. град Дюселдорф присъжда в чест на писателя литературната награда „Имерман“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Карл Имерман- ((de)) Карл Имерман в Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Карл Имерман в Zeno.org
- ((de)) Карл Имерман в Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Карл Имерман във Freiburger Anthologie
- ((de)) Карл Имерман в Liebeslyrik deutscher Dichter
- ((de)) Биографични данни за Карл Имерман в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Карл Имерман в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Карл Имерман в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2016-06-02 в Wayback Machine.
- ((de)) Карл Имерман в Lexikon Westfälischer Autorinnen und Autoren
- ((de)) Карл Имерман в интернет
- ((de)) Карл Имерман в Die LYRIKwelt
- ((de)) Карл Имерман в Personensuche
| |||||||||||||||||
|
