Направо към съдържанието

Фердинанд Фрайлиграт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фердинанд Фрайлиграт
Ferdinand Freiligrath
Портрет на Фердинанд Фрайлиграт (1851)
Портрет на Фердинанд Фрайлиграт (1851)
Роден17 юни 1810 г.
Починал18 март 1876 г. (65 г.)
Професияпоет
Националност Германия
Жанрлирика, превод
Повлиян от
Фердинанд Фрайлиграт в Общомедия

Фердинанд Фрайлиграт (на немски: Ferdinand Freiligrath), с цяло име Херман Фердинанд Фрайлиграт, е немски поет, преводач и политически агитатор, важен участник в движението „Млада Германия“.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Фердинанд Фрайлиграт израства в семейството на учител. От 1820 до 1825 г. учи в гимназията на Детмолд. От 1825 до 1832 г. се обучава за търговец. Първите му стихове излизат в местния седмичник. През 1832 г. намира място като кореспондент на търговска фирма в Амстердам, а по-късно работи като търговски помощник.

През септември 1839 г. започва животът на Фрайлиграт като писател на свободна практика. С приятеля си Левин Шюкинг издава през 1840 г. книгата „Живописна и романтична Вестфалия“ (Das malerische und romantische Westfalen), която представя пейзажа и местността като политическа област и литературна новост, а също събужда интереса към приказките, легендите и народното творчество.

Фрайлиграт се жени през 1841 г. и със семейството се установява в Дармщат. По препоръка на учения Александър фон Хумболт през 1842 г. получава от Пруския крал Фридрих Вилхелм IV рента в размер на 300 талера. През същата година Фрайлграт става масон, но се отнася критично към аполитичното поведение на братството.[1]

През 1844 г. публикува стихотворния сборник „Верую“ (Ein Glaubensbekenntniß), който му създава име на политически поет. Верен на политическите си убеждения, през 1844 г. Фрайлиграт се отказва от рентата и от възможността да получи назначение в двореца на Ваймар. Поради опасността от политическо преследване напуска Германия и през 1845 г. се преселва в Брюксел, където живее в хотел. Там го посещава Карл Маркс и общуването им трае десет дни.[2]

През същата година Фрайлиграт заминава в Швейцария и се установява със съпругата си и нейната сестра край Цюрихското езеро. Там се запознава с Готфрид Келер, а също с Франц Лист.

Фердинанд Фрайлиграт (1847)

През 1846 г. публикува стихосбирката „Ще бъде!“ (Ça ira!), чието заглавие заема от едноименна френска революционна песен. Идеята на стихосбирката е, че в Германия е назряло времето за революция. После по финансови причини Фрайлиграт отива в Лондон и там намира работа като кореспондент на търговска къща, а по-късно като доцент в Лондонския университет.

Поетът се готви да се пресели в Америка, когато в Германия избухва Революцията от 1848 г.. Фрайлиграт я приветства със стихотворенията „Февруарски звуци“ (Februar-Klänge) и „Революцията“ (Die Revolution) (1949). Заминава в Дюселдорф при приятели и там взема активно участие в броженията. През юни 1848 г. посещава Първия конгрес на демократите във Франкфурт на Майн и е поканен като гост в Кьолнския работнически съюз, къдете рецитира стихотворението си „Въпреки всичко“ (Trotz alledem!).[3]

На 1 август 1848 г. в Народния клуб – създадено ляво политическо сдружение в Дюселдорф – Фрайлиграт рецитира стихотворението си „Мъртвите към живите“ (Die Todten an die Lebenden).[4] Стихотворението е бурно акламирано, отпечатано в 9000 екземпляра и разпространено. В резултат по инициатива на Дюселдорфската прокуратура поетът е арестуван и обвинен в „подклаждане на действия за държавна измяна“. Специалният процес завършва с оправдавателна присъда от съдебните заседатели и с празнично народно шествие. Според данни на полицията на улиците е имало 15 000 демонстранти, сред които и Карл Маркс.

На 12 октомври 1848 г. Фрайлиграт постъпва в редакцията на кьолнския в-к „Нойе райнише цайтунг“, ръководен от Карл Маркс и Фридрих Енгелс,[5] и поема чуждестранния отдел.

Заради критическите си публикации поетът очаква репресии[6] и през 1850 г. емигрира в Лондон.

През 1858 г. приема английско гражданство. Пруската амнистия от 1861 и 1866 г. не се отнася за него, понеже все още е съдебно преследван и само една молба за милост би му осигурила освобождаване от наказание. Но поетът не се съгласява и като банков служител скоро е уволнен. Приятели и сподвижници събират сумата от 60 000 талера, с която Фрайлиграт може да се завърне в Германия през 1868 г. Тъй като не е амнистиран в Прусия, установява се в предградието Канщат на Щутгарт.

След революционния неуспех възторгът на Фрайлиграт от революция, класова борба и пролетариат стихва. В късното си творчество той се присъединява към националната вълна на въодушевление и с националистични и патриотични стихове приветства войната срещу Франция и създаването през 1871 г. на Втората германска империя.

Фрайлиграт развива дейност и като преводач, пресъздава на немски творби от Робърт Бърнс, Виктор Юго, Алфред дьо Мюсе и др.

Умира на 18 март 1876 г. в пивницата „Старият заек“ в Канщат от сърдечен удар.

Библиография (подбор)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Die Auswanderer (1832)[7]
  • Gedichte von Ferdinand Freiligrath In: Deutscher Musenalmanach für das Jahr 1835[8]
  • Gedichte, 1838[9]
  • Das malerische und romantische Westfalen (1840) Hrsg. v. Ferdinand Freiligrath und Levin Schücking
  • Rolands-Album. Zum Besten der Ruine (1840) Hrsg. v. Ferdinand Freiligrath
  • Aus Spanien (1841)[10]
  • Ça ira. Sechs Gedichte (1846)[11]
  • Englische Gedichte aus neuerer Zeit. Nach Felicia Hermans, Robert Southey, Alfred Tennyson, Henry W. Longfellow und Andren (1846)
  • Die Todten an die Lebenden (1848)[4]
  • Ein Lied vom Tode (1848)
  • Blum (1848)
  • Schwarz, Roth Gold (1848)[12]
  • Zwischen den Garben. Eine Nachlese älterer Gedichte (1849)[13]
  • Neuere politische und sociale Gedichte. Erstes Heft (1849)
  • Neuere politische und sociale Gedichte. Zweites Heft (1850)
  • The Rose, Thistle and Shamrock. A Selection of English Poetry, chiefly modern (1853)
  • Dichtung und Dichter. Eine Anthologie (1854)[14]
  • Henry Wadsworth Longfellow: Der Sang von Hiawatha. Uebersetzt von Ferdinand Freiligrath (1857)
  • Festlied der Deutschen in London zur Feier von Schillers 100-jährigem Geburtstage. 10. November 1859 (1859)
  • Nach Johanna Kinkels Begräbniß. 20. November 1858(1858)
  • Das Waldheiligthum von Felicia Hemans. Uebersetzt von Ferdinand Freiligrath (1871)
  • Neue Gedichte (1877)

Събрани съчинения

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Adolph Kohut: Freimaurerische Skizzen in Vergangenheit und Gegenwart. Claudius Verlag Amamdus M.F. Martens, Wandsbek i.H. 1911, S. 123 ff.
  2. ↑ Heinrich Bürgers: Erinnerungen an Ferdinand Freiligrath. In: Vossische Zeitung Nr. 278 vom 26. November 1876 und Nr. 284 vom 3. Dezember 1876
  3. ↑ „Dr. Gottschalk: Meine Herren! Der erste Dichter des deutschen Volkes, der Sänger der Freiheit, Ferdinand Freiligrath ist hier erschienen, um Ihnen seine Theilnahme zu bekunden; bewillkommen Sie ihn mit einem lauten Lebehoch!“, Zeitung des Arbeiter-Vereines zu Köln Nr. 8 vom 11. Juni 1848
  4. ↑ а б Die Todten an die Lebenden (Digitalisat)
  5. ↑ „Ferdinand Freiligrath ist neu eingetreten. Karl Marx. Redakteur en Chef der ‚Neuen Rheinischen Zeitung‘“. (Neue Rheinische Zeitung Nr. 114 vom 12. Oktober 1848; Marx-Engels-Werke. Band 5, S. 416)
  6. ↑ Allgemeine Zeitung, Augsburg Nr. 306 vom 2. November 1850, S. 4884
  7. ↑ Die Auswanderer
  8. ↑ Gedichte von Ferdinand Freiligrath
  9. ↑ Gedichte, Zweite vermehrte Aufl. 1839 (Digitalisat)
  10. ↑ Aus Spanien (Projekt Gutenberg-DE)
  11. ↑ Ça ira. Sechs Gedichte (Digitalisat)
  12. ↑ Schwarz, Roth Gold (Digitalisat)
  13. ↑ Zwischen den Garben. Eine Nachlese älterer Gedichte (Digitalisat)
  14. ↑ Dichtung und Dichter. Eine Anthologie (Digitalisat)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фердинанд_Фрайлиграт&oldid=11995072“.