Аугуст фон Платен

Аугуст фон Платен
August von Platen
	Аугуст фон Платен August von Platen
	Портрет на Аугуст фон Платен (ок. 1830 г.)
Роден	24 октомври 1796 г. Ансбах, Германия
Починал	5 декември 1835 г. (39 г.) Сиракуза, Кралство на двете Сицилии
Националност	Германия
Подпис
	Аугуст фон Платен в Общомедия

Аугуст граф фон Платен-Халермюнде (на немски: August Graf von Platen-Hallermünde), с цяло име Граф Карл Аугуст Георг Масимилиан фон Платен-Халермунд, е немски поет и драматург, майстор на сонета и газелата.

Биография

Аугуст фон Платен израства в дома на главен лесничей в Ансбах, където прекарва по-голямата част от детството си. Отрано проявява интерес към чужди езици и история.

През 1813 г. постъпва на военна служба и е назначен в пехотен полк. Там Платен осъзнава своята хомосексуалност, която ще има голямо значение за по-късното му поетическо творчество. Измъчват го мисли за самоубийство, които ще го преследват през целия му живот. Има желание да се пресели в Америка.

През 1814 г. Платен е произведен лейтенант в полка на баварските гвардейци. С тях взима участие в кратката военната кампания срещу Наполеон във Франция през 1815 г.

През пролетта на 1818 г. получава кралска стипендия и за три години е освободен от военна служба, за да продължи образовението си. След пътешествие из Швейцария и Баварските Алпи Платен се записва студент по право във Вюрцбургския университет. Освен с юриспруденция, занимава се с философия, зоология и ботаника. Също така слуша лекции по немска история и международно право с намерението да поеме попрището на дипломат. Силното му увлечение по един състудент остава несподелено^[1] и Платен му посвещава няколко стихотворения, предимно сонети.

През октомври 1819 г. се прехвърля в университета на Ерланген, където слуша лекции при Шелинг и става негов ревностен почитател. Платен загубва интерес към правото и се отдава изцяло на поезията. Изучава персийски език и литература. Публикува стихосбирките си „Газели“ (1821) и „Нови газели“ (1823), които привличат вниманието на значими литературни имена, сред които и Гьоте. Оценяват творбите му не само заради владеещия в тях дух на Ориента, но и заради чистотата и елегантността на формата и изказа.

Първото пътуване на Платен във Венеция е през есента на 1824 г. Там възниква книгата му „Сонети от Венеция“ (1825) и най-известната му поема „Тристан“ – за изживяването на красотата, близостта на смъртта и вечната „болка на любовта“. Поради просрочване на отпуската си Платен е задържан през 1825 г. във военен арест в Нюрнберг.^[1] През лятото на 1826 г. получава разрешение за двугодишен престой в Италия с научна цел.

Огорчен от литературните нрави в Германия, Платен намира в Италия своя духовна родина. Пребивава във Флоренция, Рим и Неапол. Пише стихове и води скромно съществуване на странстващ рапсод. Запознава се с италианския поет Джакомо Леопарди. Най-често е самотен и недоволен от живота.

През 1832 г. умира бащата му и след отсъствие от осем години Платен отива за кратко в Германия. През зимата на 1832/1833 г. се установява в Мюнхен и там редактира първото цялостно издание на поезията си.

През лятото на 1834 г. Платен се завръща в Италия, живее във Флоренция и Неапол. През 1835 г. заради върлуващата холера бяга от Неапол в Палермо, а после в Сиракуза, като възнамерява там да прекара зимата и да се занимава с исторически проучвания. Вече сломен от алкохолизъм, Платен получава остра колика, която смята за симптом на холера и приема многобройни, рушащи здравето му медикаменти.

Аугуст фон Платен умира на 5 декември 1835 г. на 39-годишна възраст.^[1] Погребан е в парка на вила край Сиракуза, понеже в Сицилия няма протестантски гробища.

В памет на поета град Ансбах учредява през 2005 г. литературната награда „Аугуст фон Платен“

Библиография

Лирика

Ghaselen (1821)
Lyrische Blätter (1821)
Spiegel des Hafis (1822)
Neue Ghaselen (1823)
Sonette aus Venedig (1825)
Tristan (1825)
Gedichte (1828)
Polenlieder (1831)

Драма

Der gläserne Pantoffel (1823)
Der Schatz des Rampsinit (1824)
Der Turm mit den Sieben Pforten, ein Lustspiel (1825)
Die verhängnisvolle Gabel (1826)
Der romantische Ödipus (1829)
Die Liga von Cambrai (1833)
Gesammelte Werke des Grafen August von Platen (1847)

Балади

Das Grab im Busento
Harmosan
Der Pilgrim vor St. Just
Alexius

Други

Tristan, Lied (1825)
Geschichten des Königreichs Neapel von 1414 bis 1443 (1833)
Die Abbassiden. Ein Gedicht in neun Gesängen (1834)
Die Tagebücher des Grafen August von Platen (1896/1900)
Die Tagebücher des Grafen August von Platen, 1796–1825 (2011)

Събрани съчинения

August Graf v. Platens sämtliche Werke in 12 Bänden. Historisch-kritische Ausgabe mit Einschluss des handschriftlichen Nachlasses. Hrsg. v. Max Koch und Erich Petzet, Hesse, Leipzig (um 1910)
Platens Werke. Kritisch durchgesehene und erläuterte Ausgabe. 2 Bände. Hrsg. v. G. A. Wolff und V. Schweizer, Bibliographisches Institut, Leipzig/ Wien, o. J.
Gesammelte Werke des Grafen August von Platen. In fünf Bänden, J. G. Cotta'scher Verlag, Stuttgart und Tübingen (1854)
August von Platen: Die verhängnißvolle Gabel [1826]. Der romantische Oedipus [1828]. Neudruck der Erstausgaben. Mit Karl Immermanns „Der im Irrgarten der Metrik umhertaumelnde Cavalier“. Hrsg. v. Irmgard und Horst Denkler, Reclam, Stuttgart (1979)
August von Platen. Werke in zwei Bänden Band I: Lyrik. Hrsg. v. Kurt Wölfel und Jürgen Link, Winkler, München (1982) (Band II nicht erschienen)

Нови издания

Sonette aus Venedig. Herausgegeben und mit einem Nachwort versehen von Ulrich Klappstein. Mit 13 Fotografien von Hans-Joachim Polleichtner, hohesufer.com, Hannover (2012)

Признание

Гьоте високо цени Платен, но го упреква в хладност и романтически сранности на характерите. Хайне му отрича всякакъв талант. Томас Ман пренася отделни черти от съдбата на поета, включително неговия хомоеротизъм, в образа на главния герой в новелата си „Смърт във Венеция“ (1912). Своята реч за Платен от 1930 г. Томас Ман завършва с думите: „Нека сведем глави пред един изпълнен с благородство и злочестина живот, чиято светла диря, няма съмнение, ще изчезне едва заедно с нашия език и нашата култура.“^[2]

Платен в музиката

Музика по стихове на Платен са писали композиторите Роберт Шуман, Франц Шуберт, Йохана Кинкел, Йоханес Брамс, Хуго Волф, Енгелберт Хумпердинк, Паул Хиндемит, Антон Брукнер и др.

Източници

↑ ^а ^б ^в Daniela Hippeli: Liebe und Verzweiflung. August Graf von Platen In: Kurt Illing (Hrsg.): Auf den Spuren der Dichter in Würzburg Eigenverlag, Würzburg 1992, S. 37–51
↑ Томас Ман, Литературна есеистика, т. 2, стр. 221, „Август фон Платен“, изд. Наука и изкуство, София 1976, прев. Страшимир Джамджиев

Външни препратки

[hip-1] а ^б ^в Daniela Hippeli: Liebe und Verzweiflung. August Graf von Platen In: Kurt Illing (Hrsg.): Auf den Spuren der Dichter in Würzburg Eigenverlag, Würzburg 1992, S. 37–51

[2] Томас Ман, Литературна есеистика, т. 2, стр. 221, „Август фон Платен“, изд. Наука и изкуство, София 1976, прев. Страшимир Джамджиев

[1]

[2]