Направо към съдържанието

Йожен дьо Боарне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йожен дьо Боарне
Роден
Починал
ПогребанСвети Михаил, Мюнхен, Федерална република Германия

РелигияКатолическа църква
Наградикавалер на Почетния легион
Военна служба
Званиегенерал
Семейство
РодБоарне
МайкаЖозефин дьо Боарне
Братя/сестриНаполеон II
Стефани дьо Боарне
Хортензия дьо Боарне
СъпругаАвгуста-Амалия Баварска (13 януари 1806 – 21 февруари 1824)
ДецаАмели дьо Боарне
Жозефин Льойхтенбергска
Огюст дьо Боарне
Максимилиан дьо Боарне
Други родниниНаполеон I
Подпис
Йожен дьо Боарне в Общомедия

Йожен Роз дьо Боарне (на френски: Eugène Rose de Beauharnais, още Ойген или Евгений) принц на Френската империя, принц на Венеция, вицекрал на Италия, велик херцог на Франкфурт, херцог на Лойхтенберг и принц на Айхщет, е доведен син на Наполеон Бонапарт от първата му съпруга Жозефин дьо Боарне. Дивизионен генерал от френската армия, Йожен е провъзгласен за вицекрал на Италия по време на Наполеоновите войни.

Йожен дьо Боарне е роден на 3 септември 1781 г. в Париж, Кралство Франция. Той е единствен син на виконт Александър дьо Боарне и съпругата му Жозефин Ташер дьо ла Пажери. Бащата на Йожен е генерал от революционната армия на Франция, който по времето на Якобинския терор е обвинен в измяна и е екзекутиран. След смъртта на баща му майката на Йожен се омъжва за Наполеон Бонапарт.

Бойното кръщене на Йожен е във Вандея, където се сражава при Киберон. По-късно участва в Италианската кампания на Наполеон от 1796 – 1797 и в Наполеоновия поход в Египет, където участва в обсадата на Акра (1799).

По време на консулството на Бонапарт Йожен е капитан на хусарите в консулската гвардия. По време на войната с Четвъртата коалиция Йожен командва френски войски в Италия, където търпи поражение от австрийците през 1809 г., а по-късно войските му участват в битката при Ваграм.

В руската кампания от 1812 г. частите на Йожен се сражават при Бородино и Малоярославец. След като Наполеон и Мюра напускат бойното поле, Йожен успешно връща частите си в Германия през 1813 г., където се бие при Лютцен. По-късно Наполеон го отзовава в Италия, където му поверява съпротивата срещу австрийците.

След абдикацията на Наполеон през 1814 г. по силата на договора от Фонтенбло Йожен се отказва от правата си в Италия срещу сумата от 5 млн. франка, които предава на тъста си, баварския крал. След това Йожен се оттегля в Мюнхен и по настояване на баварския крал той повече не се замесва със семейство Бонапарт и Франция.

Йожен дьо Боарне умира на 21 февруари 1824 г. на 42-годишна възраст.

На 14 юни 1804 г. Йожен дьо Боарне официално става член на френското императорско семейство и е обявен за принц на Френската империя. На 5 юни 1805 г. Наполен обявява Йожен за вицекрал на Кралство Италия.

Йожен дьо Боарне е осиновен от Наполеон на 12 януари 1806 г., но е изключен от линията на наследяване на императорската корона. През същата година на Йожен са признати наследствени права върху Италия, в случай че Наполеон няма мъжки наследник, и е обявен за принц на Венеция. През 1810 г. Наполеон провъзгласява Йожен и за велик херцог на Франкфурт.

През 1806 г. Йожен дьо Боарне се жени за баварската принцеса Августа-Амалия – дъщеря на първия баварски крал Максимилиан I Йозеф, от когото Йожен получава херцогската титла на Лойхтенберг и администрирането на Айхщет.[1] Йожен и Августа-Амалия имат седем деца:[2]

  1. Wittelsbach 7, genealogy.euweb.cz
  2. Beauharnais, genealogy.euweb.cz
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eugène de Beauharnais в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​