Велико херцогство Франкфурт
Велико херцогство Франкфурт | |
1810 – 1813 | |
Континент | |
---|---|
Столица | |
Официален език | |
Велико херцогство Франкфурт в Общомедия |
Великото херцогство Франкфурт (на немски: Großherzogtum Frankfurt; на френски: Grand-duché de Francfort) съществува от 1810 до 1813 г. в Рейнския съюз с площ от 5160 км² и 302 000 жители (1810). Неговата резиденция е Ашафенбург.
Основаване и управление
[редактиране | редактиране на кода]На 19 февруари 1810 г. Наполеон I подписва държавен договор, с който се основава Великото херцогство. Той назначава Карл Теодор фон Далберг, последният архиепископ на Майнц и курфюрст за велик херцог на Франкфурт (1810 – 1813).
Херцогството се състои от бившите имперски градове Франкфурт на Майн и Вецлар, Княжество Ашафенбург, Фулда и Ханау. Великият херцог отстъпва Регенсбург на Бавария; за негов наследник е назначен Йожен дьо Боарне.
На 16 август 1810 г. се въвежда нова Конституция на Великото херцогство по образец на Наполеоновия кодекс (Code Civil).[1] Далберг премахва крепостничеството, реформира училищната система и издава закон за еманципацията на евреите. Далберг напуска Великото херцогство на 30 септември 1813 г. и се отказва от трона на 28 октомври в полза на доведения син на Наполеон Йожен дьо Боарне.
След битката при Лайпциг (16 – 19 октомври 1813) и Виенския конгрес (1814 – 1815) Великото херцогство се разпада. Фулда и Ханау отиват към Хесен-Касел, Ашафенбург в Бавария, Вецлар в Прусия. Град Франкфурт става отново свободен град.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Герб: 1. Франкфурт; 2. Ашафенбург; 3. Фулда; 4. Ханау; в средата: Фамилия Далберг
-
Франкфуртски войски 1807
-
Франкфуртски войски 1809
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Карл Христиан Ернст фон Бентцел-Щернау (1767 – 1849) – от 1811 г. финансов и държавен министър
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Konrad M. Färber (Hrsg.): Carl von Dalberg. Erzbischof und Staatsmann (1744 – 1817). MZ-Buchverlag, Regensburg 1994, ISBN 3-927529-03-6 (каталог)
- Konrad M. Färber: Kaiser und Erzkanzler, Carl von Dalberg und Napoleon; die Biographie des letzten geistlichen Fürsten in Deutschland. Mittelbayerische Druck- und Verlagsgesellschaft, Regensburg 1994, ISBN 3-927529-51-6 (Diss. Univ. München 1982)
- Jochen Lengemann: Parlamente in Hessen 1808 – 1813. Biographisches Handbuch der Reichsstände des Königreichs Westphalen und der Ständeversammlung des Großherzogtums Frankfurt. Insel-Verlag, Frankfurt am Main 1991, ISBN 3-458-16185-6 (Die Hessen-Bibliothek)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ GfRegBl. 1810, 1. Band, S. 10 ff.