Направо към съдържанието

Константин (Хоенцолерн-Хехинген)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин
Konstantin von Hohenzollern-Hechingen
княз на Хоенцолерн-Хехинген
Роден
Починал
ПогребанХехинген, Федерална република Германия

Религиякатолицизъм
Управление
Период1838 – 1849
Други титлихерцог на Саган
Герб
Семейство
РодХоенцолерн-Хехинген
БащаФридрих (Хоенцолерн-Хехинген)
Константин в Общомедия

Фридрих Вилхелм Константин фон Хоенцолерн-Хехинген (на немски: Friedrich Wilhelm Constantin Fürst zu Hohenzollern-Hechingen; * 16 февруари 1801, дворец Саган; † 3 септември 1869, дворец Полниш Неткау при Грюнберг, Силезия) от швабската линия на Хоенцолерните, е последният (девети) и третият суверенен княз на Хоенцолерн-Хехинген (1838 – 1849) и пруски генерал.

Той е единствен син на княз Фридрих фон Хоенцолерн-Хехинген (1776 – 1838) и принцеса Луиза Паулина Мария Бирон фон Курландия, принцеса фон Шлезия-Саган (* 19 февруари 1782, Митау; † 8 януари 1845, Виена), дъщеря на херцог Петер фон Бирон (1724 – 1800) и Доротея фон Медем (1761 – 1821).

Константин се жени на 22 май 1826 г. в Айхщет за принцеса Евгения дьо Боарне (* 23 декември 1808, Милано; † 1 септември 1847, Фройденщат), дъщеря на херцог и княз Йожен дьо Боарне (1781 – 1824) и принцеса Августа-Амалия Баварска (1788 – 1851).[1] Бракът е бездетен.[2]

Заради болестта на баща му Константин е регент, ръководи от 1834 г. управлението, и през 1838 г. поема княжеството. След смъртта на майка му Паулина фон Саган и нейната сестра херцогиня Доротеа фон Саган (1793 – 1862) той става през 1845 г. и херцог на Саган. Константин много се интересува от музиката. Получава няколко ордена.

На 10 януари 1850 г. той става полковник à ла суите на пруската армия. От 4 април 1850 г. е генерал-майор.

След смъртта на съпругата му Евгения († 1847), на 13 ноември 1850 г. в Гьорлиц Константин се жени ( морганатически брак) за фрайин Амалия София Каролина Аделхайд Шенк фон Гейерн (* 13 юли 1832, Фюрт; † 29 юли 1897, Висбаден), дъщеря на фрайхер Карл Фридрих Ернст Шенк фон Гайерн и фрайин Амалия София Каролина фон Щолтерфот. Пруският крал я прави „графиня на Ротенбург“ на 8 ноември 1850 г.

На 13 юли 1854 г. Константин става генерал-лейтенант и на 18 октомври 1861 г. сухопътен генерал. През 1863 г. се развежда с Амалия София, от която има три деца. Тя се жени втори път на 9 юли 1863 г. в Нойенхайм при Зоден за Густав фон Мезке (* 31 юли 1822; † 10 април 1902).

Понеже синовете му (Графен фон Ротенбург) от втория му брак нямат право на наследство, със смъртта на Константин на 68 години на 3 септември 1869 г. княжеската линия Хоенцолерн-Хехинген изчезва и е наследен от Хоенцолерн-Зигмаринген.


Константин и Амалия София имат три деца, които имат титлата „графове на Ротенбург“:[3]

  • Фридерика Вилхелмина Елизабет Амалия Аделхайд фон Ротенбург (* 13 февруари 1852, Льовенберг, Силезия; † 31 декември 1914, Дрезден), омъжена I. на 23 април 1869 г. в Льовенберг (развод 1878) за Артур фон Розен, II. на 14 юни 1879 г. в Берлин за Юлиус фон Любтов († 30 септември 1905)
  • Фридрих Вилхелм Карл фон Ротенбург (* 19 февруари 1856, Льовенберг; † 23 август 1912, Шлезиш-Нетков), женен I. на 29 април 1877 г. в Лондон (развод 1884) за Доротея Ширмер (* 15 декември 1852, Касел; † 7 май 1898, Дрезден), II. на 14 април 1885 г. в Шлезиш-Нетков (развод 1892) за фрайин Елфрида фон Кране (* 5 февруари 1861, Оелс; † 12 ноември 1943). III. на 14 май 1892 г. в Берлин за Катарина Билиг (* 18 юли 1869, Дрезден; † 21 януари 1934, Лигниц)
  • Вилхелм Фридрих Луис Густав фон Ротенбург (* 16 ноември 1861, Шьонбюл, Швейцария; † 17 февруари 1929, Дрезден), женен на 16 май 1894 г. в Шлодиен за бургграфиня и графиня Фреда-Мари фон Дона-Шлодиен (* 21 април 1873, Карвинден; † 18 юни 1959, Дрезден), дъщеря на Адолф фон Дона-Шлодиен.

От връзката си със София Шерер (* 18 май 1801, Вендлинген, Ст. Георген, Баден; † 19 април 1869, Фрайбург, Баден), дъщеря на Йозеф Шерер и Терезия Верле, и една дъщеря:[4]

  • Лудовика (Луиза) София Шерер (* 24 август 1824, Ст. Георген, Баден; † 12 май 1884, Хехинген), омъжена на 30 май 1842 г. в дворец Линдих до Хехинген за Рудолф Гфрьорер фон Еренберг (* 3 юли 1820, Фридрихщал при Хехинген; † 25 януари 1899, Хехинген), дворцов форстмайстер.
  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern, F. Fleischer, 1843, S. 228 ff.
  • Heinrich August Pierer: Pierer's Universal-Lexikon der Vergangenheit und Gegenwart: oder, Neuestes encyclopädisches Wörterbuch der Wissenschaften, Künste und Gewerbe, Band 8, 1859, S. 465 (Digitalisat)
  • Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, J. f. Gleditsch, 1832, S. 418 (Digitalisat)
  • L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. vol V 187
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Gräfliche Häuser. 1953
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1956 368
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. 154.
  1. Beauharnais, genealogy.euweb.cz
  2. Hohenzollern 10, genealogy.euweb.cz
  3. Friedrich Wilhelm II. Constantin Fürst zu Hohenzollern-Hechingen, ww-person.com
  4. Friedrich Wilhelm Fürst von Hohenzollern-Hechingen, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes