Направо към съдържанието

Наполеон II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наполеон II
Napoléon II
Император на Франция
Роден
Починал
22 юли 1832 г. (21 г.)
ПогребанДом на инвалидите, Париж, Франция

РелигияКатолическа църква
Управление
Период22 юни – 7 юли 1815 г.
Коронация22 юни 1815 г.
ПредшественикНаполеон I Бонапарт
НаследникЛуи XVIII (де факто)
Жозеф Бонапарт (де юре)
Други титлиХерцог Райхщатски
Герб
Семейство
РодБонапарт
БащаНаполеон I
МайкаМария-Луиза Австрийска
Братя/сестриЙожен дьо Боарне
Съпруганяма
Наполеон II в Общомедия

Наполеон Франсоа Жозеф Шарл Бонапарт (на френски: Napoléon François Joseph Charles Bonaparte; * 20 март 1811, Париж, Първа френска империя; † 22 юли 1832, Виена, Австрийска империя), известен и като Наполеон II, е единственият законен син на Наполеон Бонапарт, обявен за крал на Рим.

Влиза в историята под династическото име, дадено му от бонапартистите – Наполеон II. Фактически той никога не е царувал, въпреки че от 22 юни до 7 юли 1815 година парижките законодателни органи го признават за император на французите.

Син е на Наполеон Бонапарт (1769 – 1821), император на Франция, и втората му съпруга Мария Луиза Австрийска (1810 – 1821), дъщеря на Франц II, император на Свещената Римска империя, и Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска.

Римски крал и Френски император

[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след раждането си, дългоочакваният син е провъзгласен от Наполеон I за крал на Рим (Roi de Rome) и наследник на империята. Наполеон се отрича от престола в полза на сина си на два пъти – първият през 1814 и вторият през 1815 г. (след Стоте дни), но и двата пъти за законен монарх е обявен Луи XVIII.

След второто отричане 4-годишният римски крал е изпратен в Австрия при майка си и там му е дадена нова титла „херцог Райхщатски“. Израства в двора на дядо си Франц I Австрийски, във Виена.

За баща му се е избягвало да се говори и към него се отнасяли като „син на Нейно Височество Ерцхерцогинята“. От детството му го приучили към немското име Франк, а не към френското Франсоа. Въпреки това той знаел кой е баща му и бил горещ негов привърженик.

Умира едва 21-годишен, след продължително боледуване от туберкулоза, на 22 юли 1832 г. в двореца Шьонбрун във Виена, Австрия.