Направо към съдържанието

История на Велико Търново

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Античност

[редактиране | редактиране на кода]

Най-древни останки от човешка цивилизация са открити в пещерите и скалните масиви около града. Предпоставки за това дават множеството извори, реките Янтра и Велека, широколистна и иглолистна растителност. Най-ранни останки са открити от тракийските племена кробизи на хълма Царевец[1] и местността Качица.[2] Открити са останки от полувкопани жилищни землянки, многото фрагменти от глинени съдове. Подобни следи от други тракийски племена като уздицензи са открити по хълмовете Трапезица,[3] Момина крепост и околностите.[4] Най-известното селище от този период е било създадено на хълма Царевец, от тракийското племе – кробизи, създадено след заселването на траките в края на бронзовата епоха. От този период са открити полувкопани жилища, с надземните стени от дървени колове и пръти, измазани с жълта глина, с двускатни покриви, трамбовани глинени подове и леко повдигнати огнища в план с кръгла или подковообразна форма и куполен свод.

Ранновизантийски период

[редактиране | редактиране на кода]

На хълма Царевец е съществувало римско селище, наричано според някои историци „Никополис аз Хемум“.[5] От средата на ІV в. на хълмовете Царевец и Момина крепост се заселили готи ариани, водени от епископ Вулфила. Издигат се постройки от тази епоха: базилики (в местността Френк хисар), жилищни, търговски и военни постройки.[6]

Раннобългарски период (VII – XI век)

[редактиране | редактиране на кода]
Надпис на хан Омуртаг

На хълмовете, на които се е простирал столичния Търновград, са намерени редица монети, образци, керамика от Първата българска държава.[7] Градът е бил важен за първата българска държава. В него е имало важен военен гарнизон. В храма Свети Четиридесет мъченици са открити образци, които историците смятат че са дело на българи от Волжка България. Между VII – IX век между хълмовете и около долината на река Янтра, се образува славяно-българско селище. Според някои извори градът се е наричал Стриново.[8] Градът е бил административен и духовен център. В града е имало голям военен гарнизон. Според легенди, сечената скала на Царевец е била направена още по времето на Хан Крум.

Византийско владичество (XI – XII век)

[редактиране | редактиране на кода]
Карта на Търновград

Градът остава укрепено селище и град с военен гарнизон. Потвърждение за това, е че в Търново са живеели военно задължени аристократи[9] – трапезити. Тези водачи са били водачи на армии през пътищата и проходите, и бранителите проходи в Балкана.[10] Още преди Въстанието на Асен и Петър в града е имало няколко прояви против политиката на византийската власт.

Столичен период (XIII – XIV век)

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Въстание на Асен и Петър
Крепостта при Царевец

Търновград или Търнов е административен, военен, стопански, културен и религиозен център. Начело на Втората Българска държава застават братята Теодор-Петър и Иван Асен I. Търновград станал феодален център на българските земи, които били съставено от административни области – хори. В града и околността населението е било структурирано на градското съсловие: боляри и висше православно духовенство, градска аристокрация, занаятчии и дребни търговци, търговци и крепостни селяни:отроци, парици и клирици.[11] В културен аспекта, развитието си започва Търновската художествена школа и Търновската книжовна школа. Търновската архитектура започва своето развитие именно в този период. Градовете Царевец и Трапезица в началото на XVIII се укрепват с допълнителни крепостни стени и бойни кули. При управлението на цар Калоян, Търнов отново се превръща в един от най-важните градове на Балканите. На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в българската столица. Монетосечението в града продължава да се развива. Носят се легенди за царските монетарници, скрити из тайни подземия на хълма Трапезица. Намерени са над 200 монети от 9 находки от периода на столичния Търновград. В Търново се пренасят мощи на много български светци и Търново се величае като „нов Йерусалим“, „нов Цариград“.[12] При управлението на Иван Асен II, границите на България отново достигат до три морета. От 1235 година Търновската патриаршия продължава традициите на Самуиловата патриаршия. Търнов е поддържал търговски връзки с големите европейски градове и градове от Близкия изток. Сръбския крал Сава Сръбски умира в града, по-късно мощите му са предадени в Сърбия.[13][14] Градът се разширява значително през следващите години с построяването на Манастира „Великата лавра“ кварталът на чуждите търговци – Френкхисар, построяването и укрепването на „Нов град“. Допълнително защитата на града се подсилва от крепостите Раховец и крепостите в местността „Дълга лъка“ и пролома „Устието“. На хълма Света гора се формира значителен книжовен център около Манастира „Св. Богородица Одигитрия“. Местата около „Ксилифор“ ежегодно са служили за молебен и отбелязване на Храмови и други празници.[15] Около града се формира т.нар. „Търновска Света гора“, начело с Патриаршески манастир и още 16 православни манастира, където се е развивала духовна дейност – от бяло и черно духовенство и книжовна дейност.[16] За периода 1278 – 1279 на престола на Тринов застава цар Ивайло. В края на 13 век на престола се възкачва династията с кумански произход – Тертеровци и династията Смилец. Тови исторически период се характеризира с вътрешни борби между аристокрацията за престола. Шишман I поставя началото на управлението на владетелската фамилия – Шишмановци, в най-слабия период на държавата на Второто българско царство.[17] Сепаратизма във Второто българско царство и епидемиите, обхванали Балканите, водят до значително отслабване на българската държава.[18] След тримесечна обсада от армията на Баязид I градът пада под османска власт.[19]

Османско управление

[редактиране | редактиране на кода]
Тодор Балина
Търново рисунка Феликс Каниц
Околности на града
 Основна статия: Обсада на Търново

След падането на България под Османска власт голяма част от аристокрацията се изселва в Русия, Мала Азия, Северна Европа. Някои българи се потурчват. Въпреки това през XV век в града е регистрирано значително българско население по поречието на Янтра.[20] В града избухват Първо търновско въстание и Второ търновско въстание през XVI и XVII век. Голяма част от църквите са превърнати в джамии. В града се заселва значително турско население. Градът остава важен административен център. Откриват се няколко турски бани. В града преобладава ориенталски облик:множество турски кафенета, къщи в ориенталски стил.

Възраждане

[редактиране | редактиране на кода]
Паметник в Плаковски манастир на участниците във Велчова завера

Въпреки значителното турско присъствие, градът остава крепост на българския дух, култура. В града се внася първото пиано, първия велосипед, откриват се първата болница и аптека. Прочутият майстор Колю Фичето и негови ученици творят в града. Българското занаятчийство и еснафство се разраства значително. През 30-те години на XVIII се откриват първите фабрики в града. През 1835 година в града се организира бунт срещу властващата империя – Велчова завера. В манастирите от Великотърновската Света гора се активизира културната и книжовната дейност. Основава се благотворителна организация Женска община. В града са съществували няколко земеделски пазара (на дн. площад „Асен I“, до Мъжката гимназия, земеделския пазар на Марино поле) и чаршии: Чаршията в Болярската махала, Самоводската чаршия.

Освобождение

[редактиране | редактиране на кода]
Казачки полк в Търново
 Основна статия: Битка при Търново (1877)

Старопрестолен Търновград е важен стратегически център, пазител на хилядолетната българска история. На 7 юли сутринта Предният отряд начело с генерал Гурко тръгва от Бяла черква в посока Търново. Освободителната войска настъпва от запад и избира да влезе в града от северния черен път, който е за село Беляковец. Настъплението е извършено по две линии:първата – три ескадрона от Казанския драгунски полк, втората три ескадрона от астрахански драгуни.[21] Градът е освободен на 7. юли 1877 година.

Княжество България

[редактиране | редактиране на кода]
1877
6-тъ Търновска епхота в София
Титулна страница Търновска конституция

Руския княз Николай Николаевич влиза в Търновград на 30 юни 1877, посрещнат от хиляди българи и минавайки под построена триумфална арка.[22] На 10 февруари 1879 в Търново се свиква Учредително събрание. Приема се Търновската конституция. През 1891-ва година в Асенова махала се открива първата бояджийска фабрика в България от индустриалеца Константин Коев.[23] През май 1891 година в покрайнините на града, се осъществява първата социалистическа сбирка, организирана от Никола Габровски и Димитър Благоев. Русенския предприемач Стефан Симеонов през 1897-ма година, спечелва конкурс и започва строежа на железопътната линия през града.[24] Първи снимки на града прави Димитриос Михаилидес. Първата кинолента, на която е заснета старопрестолната столица, е от 1912 година. На нея се вижда Царевец, Трапезица и минувачи по улица Гурко.[25] Между града, Горна Оряховица и гара Горна Оряховица се създава омнибусна връзка.[26] В град се основава сдружение Единство. Първият влак преминава през града на 8 октомври 1901 година. В града се открива първото археологическо дружество в България. В края на века градът е връхлетян от голямо наводнение, реката се вдига с над 9 метра, залива десетки къщи и погубва десетки жители на града. Градът започва да губи своето политическо и икономическо влияние поради няколко причини: изселването на голяма част от елита на града в София, построяването на важни инфраструктурни обекти извън града и други.

В града през 1908 г. се обявява Независимостта на България. Към града се присъединяват селищата Марино поле, поселението в пролома Дервент.[27] В града навлизат придобивки от западния свят: автомобили Форд, Ситроен, Рено, радиоприемници, грамофони. В града се открива Туристическо дружество Трапезица 1902. На 1 юни 1913 г. в 11 часа и 28 минути, градът и околните селища са разтърсени от земетресение със степен 7 по скалата на Рихтер. Загиват над 20 души, стотици къщи и сгради паметници на културата са разрушени.[28] На 24 май 1922 година в града се открива сградата на туристическа хижа „Трапезица“ – първият туристически дом в България, по проект на Леон Филипов.[29] Градска градина се открива на мястото на днешния театър през 1920 година. На 1 януари 1922 г. в Търново се основава еднолична фирма Машинна и Железолеярна фабрика „Янтра“ от Димитър Кантаржиев, за производство на земеделски машини, ръчни сламопреси. През 30-те години в местността „Боруна“ се открива речен плаж. През 1927 година в града се провежда Национална историческа конференция, акцентираща върху историческото наследство на Търново. През 1939 година в града се провежда културно-исторически събор.[30] В началото на 1943 година градът е бомбардиран от англо-американска авиация.[31] Окончателно се премахват трите градски порти, намиращи се в тогавашните му северен, западен и южен край.

Народна република България

[редактиране | редактиране на кода]
Свлачище във Велико Търново

Партизани от Килифаревската и Еленската чета на Горнооряховския отряд слизат в града през септември 1944 г.[32] В града се национализират десетки фабрики. Противници на комунистическата идея са арестувани и осъждани. Паметникът на Васил Левски е поставен през 1948 година. Изграден е с дарението на Карл Папоушек и е дело на скулптура проф. Любомир Далчев.[33] Градът се индустриализира и започва сътрудничество с градове от Източния блок. В града се основа Пчеларско дружество „Янтра“.[34] В града се откриват над 80 междуградски автобусни линии. През 1958 г. е завършен стадион „Ивайло“. През 1963 година се открива Великотърновски университет. Същата година на посещение в града идва съветска делегация и първата жена космонавт – Валентина Терешкова. Същата година към името на града се добавя „Велико“. Започва провеждането на Оперни представления на хълма Царевец. В града започва провеждането на конкурса Мелодия на годината. Под града се прокопават два успоредни тунела на железопътните. През 80-те години, се открива Автогара „Запад“. Градът е център на АПК (Аграро-промишнен комплекс). През 1979-та година в района на Старите хали се случва свлачище, което повлича 14 къщи. Десетилетия отнема да бъде възстановен пътят към Стария град.

Република България

[редактиране | редактиране на кода]

Смяната на политическата система в страна не подминава и Велико Търново. В центъра на града се провеждат множество протести и митинги за смяна на политическата система. В Търновския университет се провежда голяма окупационна стачка.[35] След промените през 1989 година, в града е имало идея да се създаде отделно кметство, свързано със Стария град.[36] Влиянието на западната култура настъпва в старата българска столица. В края на 90-те години се появяват първите услуги с цифрова телевизия. През критичната 1997 година в града преминава криза за горива и храни. През 2007 година започва строежа на жилищен квартал Велико Търново хилс. През 2019 година градът е обявен за историческа и духовна столица на България. През 2008 година в града е кулминацията на честванията от 100 години Независима България. В началото на 2000 г. е завършен пътен възел-юг.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Славчев, П. Разкопки на Царевец: обект ХХ. – Археологически открития и разкопки през 1977 г. София, 1978, с. 110 – 130
  2. ↑ Николова, Я. Градоустройство и архитектура. – В: История на Велико Търново 1, В. Търново, 1986
  3. ↑ Тотев, К., Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Разкопки на „Средновековен град Трапезица – Север“. – Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 2008, с. 682 – 685
  4. ↑ Николова, Я., Н. Ангелов. Средновековен квартал на хълма Момина крепост във В. Търново. – Археология, 1963, № 1, с. 30 – 32.
  5. ↑ starotarnovo.blogspot.com
  6. ↑ veliko-tarnovo.bg
  7. ↑ trapezitsa-sever.info // Архивиран от оригинала на 2020-10-01. Посетен на 2019-12-07.
  8. ↑ Велико Тъново в историческата съдба на Българския народ 78 стр.
  9. ↑ Откриха замъка на първите Асеневци
  10. ↑ Венелин Бараков Градът на Второто Българско Царство. Топология и структура.
  11. ↑ Обществено-политическо устройство на Втората българска държава 1185 – 1396 г. Органи на централното и провинциалното управление. Фискална система – данъци, такси и глоби.
  12. ↑ ВЕЛИКО ТЪРНОВО В НАУЧНОТО ТВОРЧЕСТВО НА АКАД. ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВИван ТЮТЮНДЖИЕВ
  13. ↑ Пламен Павлов Aрхиепископ Сава Неманич, цар Иван Асен ІІ и българо-сръбските църковни връзки през ХІІІ-ХІV в.
  14. ↑ Библиотека българо-сръбски културни звена
  15. ↑ Похвално слово за св. Евтимий от Григорий Цамблак
  16. ↑ Проф. д-р Антоний Хубанчев „Похвално слово за св. Йоан Поливотски“
  17. ↑ „Средновековна България под управлението на видинската династия Шишмановци“ bnr.bg/ //посетен 1.02.2021
  18. ↑ Петя Минкова „Падаме под турско робство заради чумна епидемия“ // 168 часа //посетен на 01.02.2021
  19. ↑ Веселин Асенов „Дни на плач“ за българите – падането на Търновград bulgarianhistory.org //посетен 1.02.2021
  20. ↑ [Жулиета Гюлева Териториална структура на Търново през Османския период]
  21. ↑ доц.Светла Атанасова „Как Търново е освободено от османската власт през 1877-ма“stornik.org
  22. ↑ Българска телеграфна агенция Забравени снимки и гравюри от Руско-турската война показва музеят във Велико Търново
  23. ↑ Кинка Панайотова „Развитието на индустрията във Велико Търново през 1878 – 1944 г.“
  24. ↑ През ноември 1897 г. започва прокопаването на двата железопътни тунела край Търново //korespondentbg.com
  25. ↑ Сава Русев „Спомени и анекдоти за великотърновци“
  26. ↑ Старо Търново Духът и ликът на времето Иван Тодоров
  27. ↑ Иван Тодоров „Старо Търново – духът и ликът на времето“ – 2009 г.,ISBN 978-954-9447-53-8
  28. ↑ standartnews.com
  29. ↑ Румяна Николова „Първата туристическа хижа в България“ trapezitca1902.com/ // Архивиран от оригинала на 2019-06-13. Посетен на 2021-03-03.
  30. ↑ Великотърновски областен събор
  31. ↑ Акад. Георги Марков, историк: Англо-американските бомбардировки са едно военно престъпление 14 ноември 2019 Агенция „Фокус“
  32. ↑ lostbulgaria.com
  33. ↑ ДА Велико Търново фонд 1045K опис 1 а.е. 49 лист 1
  34. ↑ ДА – Велико Търново Ф1
  35. ↑ boliarinews.bg
  36. ↑ Тодорка Недева „Търновските кметове 1877 – 2019“ с.165 ISBN 978-619-00-1034-0

Допълнителна литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Проф. Петър Ангелов ИНСТИТУЦИИ И АДМИНИСТРАТИВНА УРЕДБА НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ (История на българите (От древността до края на XVI век), т.1, 2003 г., стр. 396 – 405)
  • Георги Владимиров В ПАМЕТ НА ПРОФЕСОР РАШО РАШЕВ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ ОТЗАПАДНАТА ПРИСТРОЙКА НА ЦЪРКВАТА „СВ. ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ“В ТЪРНОВО
  • РИМ Велико Търново
  • Деян Рабовянов Археологически проучвания в Южния сектор на Трапезица Т.1: Средновековният град
  • Мария Долмова – Лукановска Археологически проучвания на Царевец
  • Димитър Зафиров История на българите
  • Грета Костова-Бабулкова – спомени и материали посветени на града
     Портал „Велико Търново“         Портал „Велико Търново“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=История_на_Велико_Търново&oldid=12363310“.