Направо към съдържанието

Испитли

Испитли
Σπήλαιο
Гърция
41.65° с. ш. 26.3167° и. д.
Испитли
Източна Македония и Тракия
41.65° с. ш. 26.3167° и. д.
Испитли
Дедеагачко
41.65° с. ш. 26.3167° и. д.
Испитли
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемОрестиада
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина80 m
Население443 души (2001)

Испитли, днес вече Спилео (на гръцки: Σπήλαιο, катаревуса: Σπήλαιον, Спилеон) е село в Западна Тракия, Гърция, дем Орестиада.

Селото е разположено в плодородното долно течение на река Арда, на около 4 км северно от реката и недалеч от вливането и в р. Марица в околностите на Одрин, самият Одрин отстои на 25 км източно. Северно от селото на 23 км е граничен контролно-пропускателен пункт Орменион-Капитан Петко войвода, от където се стига до близкия Свиленград. Общинския център град Орестиада е на 33 км южно. Землището на селото има отлични условия за земеделие с хубавите си почви.

В XIX век Испитли е българско село в Чирменската кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Еспетли (Espetly) има 65 домакинства и 298 българи.[1]

Според проф. Любомир Милетич в 1912 г. Испитли е сред големите изцяло български села на Мустафапашенска каза със своите 140 семейства или общо 725 души, всички екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Испитли е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] През юли 1913 г. селото е разграбено и опожарено от башибозук.[4]

След Първата световна война попада в Гърция. Българите се изселват в различни селища в България – с. Железино и Ламбух в Ивайловградско;[5] 40 семейства в с. Щит в Свиленградско;[6] Симеоновград[6] и други. През 20-те години на XX век е заселено главно с гърци бежанци от Турция (Източна Тракия).

Година Население
1981 603
1991 590
2001 443
Родени в Испитли
  • Петър Костов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина[7]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 20.
  2. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
  4. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.46.
  5. „Деведере и Деведерските българи“ // 9 април 2009. Посетен на 14 октомври 2012.
  6. а б „Миграции от двете страни на българо-турската граница: наследства, идентичности, интеркултурни взаимодействия“, стр. 138 // 2012. Посетен на 14 октомври 2012.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 374.