Испитли
| Испитли Σπήλαιο | |
  Испитли  Испитли  Испитли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Орестиада |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 80 m |
| Население | 443 души (2001) |
Испитли, днес вече Спилео (на гръцки: Σπήλαιο, катаревуса: Σπήλαιον, Спилеон) е село в Западна Тракия, Гърция, дем Орестиада.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в плодородното долно течение на река Арда, на около 4 км северно от реката и недалеч от вливането и в р. Марица в околностите на Одрин, самият Одрин отстои на 25 км източно. Северно от селото на 23 км е граничен контролно-пропускателен пункт Орменион-Капитан Петко войвода, от където се стига до близкия Свиленград. Общинския център град Орестиада е на 33 км южно. Землището на селото има отлични условия за земеделие с хубавите си почви.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Испитли е българско село в Чирменската кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Еспетли (Espetly) има 65 домакинства и 298 българи.[1]
Според проф. Любомир Милетич в 1912 г. Испитли е сред големите изцяло български села на Мустафапашенска каза със своите 140 семейства или общо 725 души, всички екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Испитли е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] През юли 1913 г. селото е разграбено и опожарено от башибозук.[4]
След Първата световна война попада в Гърция. Българите се изселват в различни селища в България – с. Железино и Ламбух в Ивайловградско;[5] 40 семейства в с. Щит в Свиленградско;[6] Симеоновград[6] и други. През 20-те години на XX век е заселено главно с гърци бежанци от Турция (Източна Тракия).
Население
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Население |
|---|---|
| 1981 | 603 |
| 1991 | 590 |
| 2001 | 443 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Испитли
Петър Костов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина[7]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 20.
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.46.
- ↑ „Деведере и Деведерските българи“ // 9 април 2009. Посетен на 14 октомври 2012.
- ↑ а б „Миграции от двете страни на българо-турската граница: наследства, идентичности, интеркултурни взаимодействия“, стр. 138 // 2012. Посетен на 14 октомври 2012.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 374.