Исак Челеби джамия
| Исак Челеби джамия Ishak Çelebi Camii | |
 общ изглед | |
 Местоположение в Битоля | |
| Вид на храма | джамия |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Битоля |
| Религия | ислям |
| Вероизповедание | сунитски ислям |
| Мюфтийство | Битолско |
| Изграждане | 1506 година |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| Исак Челеби джамия в Общомедия | |
(Х)азрети Ис(х)ак Челеби ибн Иса джамия или Исакие (на македонска литературна норма: Исак џамија; на турски: Kadi Ishak Çelebi Camii, Ishakkiye) е мюсюлмански храм от XVI век, намиращ се в град Битоля, Северна Македония.[1] Джамията е действаща, принадлежи към типа петъчни джамии, и е най-голяма в града.[2] Тя е продукт на Одринската школа и представлява междинен етап между одринските Евлия Касим паша джамия от 1478 година и Султан Баязид II джамия от 1484 - 1488 година на Мимар Хайредин. Монументалната ѝ архитектура от дялан камък и кубичните ѝ ефекти я отличават от Бурсенската школа и я поставят на прага на класическата османска архитектура.[3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Джамията е изградена покрай северния бряг на Драгор, на Битпазар в квартала Емир бей или Ейне бей, известен също и като Исак Челеби махала.[1] Джамията е разположена между административните сгради, безистена и Големия мост.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местни предания, записани от Марко Цепенков, джамията е изградена върху църквата „Свети Дух“.[1] Йован Хадживасилевич в „През Стара Сърбия и Македония в 1879 година“ също предава легендата, че църквата „Свето Възкресение Господне“ на Битпазар е превърната в Исак джамия.[5] За наличието на по-стара християнска църква обаче няма археологически доказателства.[1]
Джамията е построена от кадията Исак Челеби ибн Иса, син на кадията Иса Факъх.[4] Ктиторският надпис е върху основния вътрешен портал и е на мраморна плоча с размери 150 на 70 cm. Надписът е от осем стиха, разделени с осем равни полета. Датата е дадена като хронограм в насх:[4]
| „ | Помощ (идва) в името на Бог, Милостивия, Милосърдния.
Старата къща бе украсена с хронограма. Неговият благороден Исак ибн Иса, нека щастието му продължава, Нека честта му се увеличи в рая. Той построи джамията за наше щастие. С това се сдоби с всезнаеща мъдрост. След това, вдъхновен, той издиктува хронограм: Той пристигна в името на Бог, Милостивия и Милосърдния.[4] |
“ |
Датата на построяване е в последния стих на хронограма и според Муджахид Асимов е 912 година от хиджра (1506). Датата според него е била грешно изчислена от Евлия Челеби, Айверди и Калеши. За издръжката на храма Исак Челеби учредява вакъф с вакъфнаме от 22 – 31 юни 1508 година. От второто вакъфнаме от 10 – 19 юли същата години става ясно, че вакъфът се състои от 1 джамия, 1 мектеб, 1 медресе, 105 магазина, 4 стаи, 1 завие, 20 мелници, 1 нива, колекция книги за медресето и сумата от 300 000 златни дирхама. За завието дарява още 20 000 и за мектеба още 2000.[4]
В 1661 година джамията е посетена от Евлия Челеби, който я определя като най-хубавата в града.[6]
Поради централния си характер, джамията е реновирана и реконструирана няколко пъти, като през вековете са добавяни нови елементи, а старите са реновирани. Последният голям османски ремонт, реставрация и разширение е извършен по случай посещението на султан Мехмед V Решад в Битоля в 1911 година. След това към мястото за молитви, където е отсядал султанът, е добавена специален Царски чардак.[7]
След 1945 година джамията получава статут на паметник на културно-историческото наследство. Извършени са и адекватни реставрации и консервации. Последната реставрация и консервация на сградата е извършена през 2014 годдина с подкрепата на Република Турция.[7]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]На южната фасада има тюкоазена Соломонова звезда – знакът на архитекта. Целият комплекс се е състоял от монументална петъчна джамия, медресе с десет стаи, две стаи за гости (музафирханета), печатна работилница, имарет и кухня, конюшня и обществени тоалетни, завие и мектеб с библиотека от 275 тома и три корана. Вследствие на лошо управление с годините собствеността изчезва с изключение на джамията, която е в добро състояние.[6]
В края на XVIII или началото на XIX век гръмотевица поврежда минарето и трема и те са поправени от майстор Гине от Смилево. Тремът е разширен като затворена двойна галерия с нов ред от три купола и покрита със скатен покрив. Този подход е заимстван от атонската църковна архитектура. В началото на XX век джамията е посетена от султан Мехмед V Решад, за което в молитвената зала е построен царски дървен балкон (хюнкар махвили), стенните украси са подновени, по стените са изписани и калиграфски надписи със свещените стихове и са закупени няколко скъпи ориенталски килима.[6]
Куполът на джамията има външни размери 14,2 m диаметър и 26 m височина. Храмът има монументални размери, но пропорциите му са хармонични. Осмостенният барабан има прозорци от всички страни и е базиран на сталактитни тромпи. В барабана има кръгла галерия – донама,[6] единствена по рода си в Битоля. Куполът има диаметър 14,52 m, а е висок 26 m.[7]
Джамията е изградена със старата византийска техника на редуване на три реда тухли с дялан камък, както и вмъкване на тухли в между дяланите камъни в стил клоазоне.[3] Екстериорът се характеризира с отлични пропорции на постепенното издигане.[8]
Интериорът е изслючително богат. Осветен е от три реда прозорци, като най-долните са монументално рамкирани с мрамор. Портикът е двоен.[3] Джамията има голяма висока дървена галерия на северозападната страна на молитвеното пространство – махвил и донама. Махвилът, който има деликатна мушарабия, е ремонтиран при посещението на султан Решад V в Битоля в 1911 година.[8] Донамата е направена в 1912 година от французи, за да станат възможни поправки в горната част на храма.[9] Нишата на михраба е висока, направена от мрамор със сталактитни декорации.[3] Освен сталактитите в горната част на михраба са изрисувани и тези на тромпите. Минбарът е изписан с арабески.[9]
Минарето е многоъгълно и високо 45 m. Балконът има мраморен парапет, а върхът е покрит с олово.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir // Патримониум 7-8. 2010. с. 354. Посетен на 1 март 2015.
- ↑ Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 14. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г д Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir // Патримониум 7-8. 2010. с. 357. Посетен на 4 март 2015.
- ↑ а б в г д Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir // Патримониум 7-8. 2010. с. 355. Посетен на 1 март 2015.
- ↑ Михајловски, Роберт. Битолската Јени џамија во светлината на најновите археолошки откритија // Патримониум. 2009. с. 185. Посетен на 27 февруари 2015.
- ↑ а б в г Mihajlovski, Robert. The Sixteenth Century Mosques of Bitola/Toli Manastir // Патримониум 7-8. 2010. с. 356. Посетен на 1 март 2015.
- ↑ а б в Исхак Челеби џамија // Центар за етнолошки истражувања и применета антропологија. Посетен на 3 юли 2023. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 16. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 17. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
