Марко Цепенков

Марко Цепенков
български писател и фолклорист, народен будител, борец за църковни свободи на българите от Македония
Роден	Марко Костов Цепенков 1829 г. Прилеп, Османска империя
Починал	29 декември 1920 г. София, Царство България
Погребан	София, Република България
Подпис
Марко Цепенков в Общомедия

Марко Костов Цепенков е български писател и фолклорист, народен будител, борец за църковни свободи на българите от Македония.

Биография

Роден е през 1829 година в Прилеп. Син е на Коста М. Цепенков и втората му жена, която била от Крушево. По бащина линия и дядо му, и баба му, и баща му са големи песнопойци, знаещи многобройни песни. Марко притежава дарбата на баща си да съхранява в паметта си и да възпроизвежда разказаното или чутото съвършено точно. Има голям стремеж към учението, в родния си град учи при Анджи Костадин Дингуле, а после в Струга при Наум Хаджов, на гръцки. Поради бедността трябва да се заеме със занаят и става терзия, но се самообразова, усвоява книжовно български, гръцки и турски език. Отворил свой дюкян, той вика децата да разказват какво ги учи даскалът, а страстта му към книжовността го свързва с местната учителска общност.

Важна е срещата му с Димитър Миладинов (1856 – 1857), който отива при баща му да записва песни. На бащиния му въпрос защо ги събира Миладинов отговаря: „за да останат да се пеат некоаш“ и Марко Цепенков също се отдава на дело да съхрани през годините древното, наследеното. Започва активно да събира фолклорни текстове и получава поощрението на Кузман Шапкарев и местната интелигенция. Участва и в борбата срещу гръцкото духовенство.

Когато разбира, че Министерството на народното просвещение на България е оповестило програма за издаването на народни умотворения, той се отправя към София и се свързва с професор Иван Шишманов, на когото предоставя материалите си. През 1889 година Министерството започва да издава „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ и още в първия брой са публикувани събрани от Марко Цепенков народни песни, тъжачки, вярвания и прокоби, приказки, легенди, детски игри и т.н. Професор Шишманов го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и други. Цепенков се преселва окончателно със семейството си през 1888 година в София. Там той се препитава с различни дейности: отваря дюкян за продажба на тютюн, работи като служител в общината, като администратор в печатницата на братя Спиркови. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.

До 1900 година обнародва в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. По неокончателни данни е публикувал или оставил в архиви повече от 600 приказки и над 6000 пословици и характерни изрази, поговорки, десетки предания, песни, игри и т.н.

Автор е на стихотворения и песни, на драмата „Църне войвода“. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през 1896 година по поръка на Иван Шишманов, в която ясно той заява, че е българин, въпреки че в Северна Македония Марко Цепенков се смята за македонски писател.

Марко Цепенков завършва автобиографията си с поглед към своето дело и своя народ:

Смили се ти, о Господи, виделото поврати ми на моите две мили очи! Дай ми здравйе, изцели ме, за да гледам како напре, да допишам приказните, приказните и песните и многуте друзи збурки, що сум збирал от годинье, како шчо берат пчелите

мед и восок по горите и го носат в кошарите; сите да ‘и напечатам, вечен спомен да оставам на мой мили народ бугарски - да ‘и пеи и ми вели: „Бог да прости деда Марка шчо ‘и пишал тия нешча на нашите предедои и за сега да се знаи!“

На 21 ноември 1905 година Марко Цепенков изпраща писмо до XIII обикновено народно събрание, в което описва своите заслуги за България и моли за пенсия:

„

Господа Народни Прѣставители! Неумѣстно е да подсказва човѣкъ принесенитѣ заслуги на своето отечество и да иска за тѣхъ материялно възнаграждение; нъ тъй като при много случаи, нуждата е принуждавала и най-голѣмитѣ патриоти, да се обърщатъ, за лепта и помощь към Почитаемото правителство на този народъ, на който сматрятъ, че ся принесли известни заслуги, то и азъ като считамъ да съм направилъ некои от тѣхъ и проникнътъ на време отъ всенароднитѣ интереси, за възбуждание националния духъ на заблуденото българско население на нашия край, отъ вѣрломното гърцко духовенство, което подпомагано и улеснявано отъ турскитѣ власти, действуваше произволно, за убиванието на народния ни идеялъ и унищожаванието народностьта, азъ обаче не можяхъ да стоя хладнокървенъ и пасивенъ зритель на възмутителни и нетърпими убиствени гърцкокозни и домогвания. Затова напуснах окончателно частнитѣ си работи и рѣшихъ, да дѣйствувамъ до край, за избавението отъ Гърцкото духовенство на българското население въ нашия край, и съ рискъ на животътъ си ратувахъ за постижение на тая цѣль...

“

В архива на Цепенков е запазен документ от 1917 година със следната характеристика, писана най-вероятно от самия него:

„

М. К. Цепенков от гр. Прилеп, 88-годишен старец, български книжар в Прилеп през 1862 г., зимал живо участие в борбата по църковния въпрос, известен в българската литература като фолклорист-събирач на български народни песни, приказки, пословици и др. от гр. Прилеп и околията.

“

• Писмо до Народното събрание от 1905 година
• 
• 
• 
• 

Памет

На Марко Цепенков е наречена улица в квартал „Малинова долина“ в София (Карта).

Външни препратки

• Автобиография
• Как Марко Цепенков бе научно македонизиран
• 180 години от раждането на Марко Цепенков. Мисията: Събирач на приказки, пазител на духовни съкровища
• „Църне войвода“, публикувано във в-к „Автономна Македония“, София, 1903 г. от Марко Цепенков
• „Мирчо Войвода с майка си се прощава“, публикувано във в-к „Дебър“, год. II, бр. 10, София, 3 юни 1906 г. от Марко Цепенков
• „Предание за града Битола; Как превзеле турците град Битола“, публикувано в „Марко Цепенков – Фолклорно наследство“, том 4, София, 2006 година
• "До господина Председателя на XIII Обикновено Събрание Народно", София, 1905 година
• Цепенков, Марко. Еснафите в гр. Прилеп // Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина XV. 1898. с. 176-181.