Битолски безистен
| Битолски безистен Битолски безистен | |
 общ изглед | |
 Местоположение в Битоля | |
| Вид | безистен |
|---|---|
| Местоположение | Битоля, Република Македония |
| Стил | османски |
| Изграждане | XV век |
| Етажи | един |
| Статут | действащ пазар |
| Битолски безистен в Общомедия | |
Битолският безистен (на македонска литературна норма: Битолски безистен) е османски търговски и културно-исторически обект в град Битоля, Република Македония.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Безистенът е разположен в сърцето на чаршията, в непосредствена близост до Йени джамия, Исак Челеби джамия и Саат кулата.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Безистенът е споменат за пръв път във второто вакъфнаме на Исак Челеби ибн Иса, заверено в 1508 година, в което той заявява, че приходите от вакъфираните имоти на стойност 300 000 дирхема трябва да се използват за издръжка на структурите във вакъфа и трябва да се дават при 10% лихва на „богатите в защитения град Битоля, които живеят в сградата на производителите, известна като Покрития пазар“. Безистенът е споменат от редица пътешественици - венецианският посланик Леондардо Бернардо в 1591 година, Евлия Челеби, минал през Битоля в 1661 година, Йохан Георг фон Хан и Ами Буе в XIX век и други.[1] На 14 юли 1646 година четата на хайдутина Тане Чарлийски напада безистена и ограбва съхраняваните там пари, събрани от данъка върху добитъка, на стойност 120 000 акчета.[2] В документ от XVIII век се разглежда диспута между мутевелиитена два вакъфа и от него става ясно, че безистенък е дар от бейлербея на Румелия, дефтердар и велик везир Коджа Даут паша Узунчаршили - дарител и на Даут паша хамам, робски хан, дарбхона в Скопие и много други постройки из империята. Тъй като Даут паша умира в 1498 година, може да се заключи, че безистенът е построен преди тази дата.[1]
През годините безистенът претърпява четири големи промени. Третата голяма реконструкция е от края на XIX век, когато входовете получават бароковите си фронтони. През 80-те години безистенът претърпява последната си реконструкция.[3]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Безистенът е базиликална сграда с формата на неправилен четириъгълник, дълга 65 m, с четири засводени монументални входа с двойни железни врати и три пасажа с много магазини. Най-старите части са изградени от дялан и частично дялан камък и хоризонтални слоеве тухли. По-късно се срещат части, строени единствено с тухли и други с тухли и камък. Сводовете са полукръгли върху арки над пасажите от цилиндричен тип с различна форма, изградени единствено от тухли, варовик и хидравличен хоросан. В дъгите има правоъгълни прозорци за осветление.[3] Преди реконструкцията сводовете са частично покрити с турски керемиди и на места с ламарина. В съвремеието сводовете са покрити с ламарина, видими на петата фасада. Преди реставрацията безистенът е с калдъръмени улички и всеки магазин е със спускащи се кепенци. Днес безистенът е модерен търговски център с много магазини, но без спускащи се кепенци. Фасадите на магазините, които гледат към уличките, както и вътрешността им, са комбинация от стъкло и дърво.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 26. Архив на оригинала от 2019-04-04 в Wayback Machine.
- ↑ История на България. Том IV Българският народпод османско владичество (от XV до началото на XVIII в.). София, БАН, 1983, стр. 173.
- ↑ а б Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 28. Архив на оригинала от 2019-04-04 в Wayback Machine.
- ↑ Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 29. Архив на оригинала от 2019-04-04 в Wayback Machine.
