Закарпатска област

Закарпатска област Закарпатська область
Местоположение в Украйна
Страна	Украйна
Адм. център	Ужгород
Площ	12 753 km²
Население	1 253 791 души (2020 г.) 98,3 души/km²
Райони	13 + 5
Губернатор	Анатолий Полосков
Езици	украински
Часова зона	UTC+2 (UTC+3; ЛЧВ)
Телефонен код	+380 31
Пощенски код	88xxx, 89xxx, 90xxx
МПС код	АО
ISO 3166-2	UA-21
Официален сайт	www.carpathia.gov.ua
Закарпатска област в Общомедия

Закарпатска област или Рутения (на украински: Закарпатська область, или Закарпаття; на унгарски: Kárpátalja) е една от 24-те области на Украйна. Площ 12 753 km² (най-малката в Украйна, 2,11% от нейната площ). Население на 1 януари 2015 г. 1 259 068 души (19-о място по население в Украйна, 2,78% от нейното население). Административен център е град Ужгород. Разстояние от Киев до Ужгород 898 km.

Историческа справка

Сегашната територия на Закарпатска област е била част от български комитат по време на Първото българско царство с център град Хунград (Ужгород). Впоследствие преминава под управлението на Средновековна Унгария, а по-късно до края на Първата световна война, е в пределите на Австрийската империя и Австро-Унгария. След края на войната е присъединена към новообразуваната държава Чехословакия като отделен регион заедно с Бохемия, Моравия и Словакия. По време на Втората световна война областта е окупирана от Нацистка Германия, като е присъединена към Унгария. След края на войната със съветско-чехословашкото съглашение от 29 юни 1945 г. е присъединена към СССР, като на 22 януари 1946 г. е образувана Закарпатска област в състава на Украинската ССР. След разпадането на СССР областта остава в състава на независима Украйна. Преди 1993 г. сред населението в областта има настроения за присъединяване отново към Чехословакия, но те не придобиват голяма популярност, поради разпадането на Чехословакия на две държави (Чехия и Словакия) и тези стремления по-късно са забравени.

• 
• 
• 

Географска характеристика

Закарпатска област се намира в крайната западна част на Украйна. На юг граничи с Румъния, на югозапад – с Унгария, на запад – със Словакия, на северозапад – с Полша, на север – с Лвовска област и на североизток и изток – с Ивано-Франкивска област. В тези си граници заема площ от 12 753 km² (най-малката по площ в Украйна, 2,78% от нейната площ).

Областта заема югозападните склонове на северната част на Източните Карпати (т.нар. Украински или Лесисти Карпати) и североизточната периферия на Среднодунавската низина, която тук е известна като Закарпатска низина. Планините заемат около 80% от територията на областта, като образуват три успоредни помежду си хребета с посока на простиране от северозапад на югоизток – Вододелен (височина до 1693 m), Полонински (1883 m) и Вулканически (1081 m), отделени един от друг от дълбоки и дълги долини. В източната част на областта, на границата с Ивано-Франкивска област, обособени от напречната, меридионална долина на река Тиса, са разположени масивите Раховски (на запад) и Черногора (на изток) с връх Говерла 2061 m (48°09′36″ с. ш. 24°30′01″ и. д.48.16° с. ш. 24.500278° и. д.48.16, 24.500278), на границата с Ивано-Франкивска област, най-високата точка на Украйна. Тези два масива имат алпийски форми на релефа. Проходите в Източните Карпати са разположени на височина над 800 m – Ужокски (852 m), Средноверецки (839 m), Вишковски (930 m), Яблоницки (921 m) и др. Югозападно от Източните Карпати са разположени хълмисти и силно разчленени предпланински височини, с височина 300 – 400 m, които стъпаловидно се спускат към Закарпатската низина.

Климатът на областта е умерено континентален. Средната януарска температура в низината е -2 – -3 °C, в предпланинските райони -3 – -4 °С, в планинските райони -5 – -9 °С, а средната юлска съответно 19 – 20 °C, 17 – 18 °С и 6 °С. Годишната сума на валежите се изменя от 600 – 700 mm в низината, 800 – 1000 mm в предпланините, до 1000 – 1400 mm и повече в планините. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в низината е до 230 денонощия, в предпланините 210 – 230 денонощия, в планините 90 – 210 денонощия.

Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Тиса (ляв приток на Дунав), която протича през нея с горното си течение. Нейните основни притоци тук са десни: Тересва, Теребля, Рика, Боржава, Латорица, Уж и др., и водите им се използват като източници на електроенергия, питейно водоснабдяване и напояване. Областта разполага и с множество минерални извори: солени, сернисти, йодисти, въглекисели, железисти и др.

В ниските части на областта са разпространени предимно ливадните (оподзолени и оглинени) и алувиалните почви. Предпланините са заети от кафяви подзолисти и повърхностно-глееви почви, а в планините – кафяви горски с различна степен на опдзоленост, ливадно-кафяви, планинско-ливадни и торфени почви. Около половина от територията на Закарпатска област е заета от гори, като основните дървесни видове са бук (46% от горския фонд), смърч (24%), дъб (4,7%), ела (1,3%) и габър. В характера на растителната покривка е ярко изразена вертикалната зоналност. В Закарпатската низина преобладават обработваеми земи и лозя, а на места се срещат малки дъбово-габърови горички. В предпланинските райони са разпространени предимно дъбовите и дъбово-буковите гори, а в планините – букови (до 800 – 1000 m) и иглолистни (до 1300 – 1500 m) гори с примеси от бор в горния пояс. Районите над 1300 – 1500 m са заети от високопланински пасища – субалпийски до 1850 – 1900 m и алпийски над 1900 m. Планините се обитават от дива котка, рис, вълк, лисица, кафява мечка, дива свиня, европейска кошута, благороден елен, норка, заек и др., и различни видове птици.

Население

На 1 януари 2015 г. населението на Закарпатска област област е наброявало 1 259 068 души (2,78% от населението на Украйна). Гъстота – 98,54 души/km². Градско население – 36,78%. Тя има мултиетническо население. Около 80,5% от населението са украинци, други етнически групи в областта са: унгарци (12,1%), румънци (2,6%), руснаци (2,5%), цигани (1,1%), словаци (0,5%) и германци (0,3%).

Езиците на етническите групи са уважавани и се изучават в училищата и другите културни институции. Първият унгарски колеж в Украйна е създаден в град Берегово. Областта е родина на около 14 000 цигани, което ги прави най-компактната циганска група в страната. В нея живеят и известен брой русини, които не са признати от украинската власт за малцинство и се смятат за украинска етническа група. Около 10 100 души (0,8%) са се обявили като русини след последното преброяване в страната.

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Закарпатска област

В административно-териториално отношение Закарпатска област се дели на 5 областни градски окръга, 13 административни района, 11 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение и 6 града с районно подчинение и 19 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Закарпатска област към 1 януари 2019 г.

Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Ужгород (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Берегове	19	23 732	гр. Берегове	23 732	71
2. Мукачево	27	85 835	гр. Мукачево	85 835	42
3. Ужгород	40	115 020	гр. Ужгород	115 020	-
4. Хуст	8	28 424	гр. Хуст	28 424	109
5. Чоп	6	8855	гр. Чоп	8855	26
Административен район
1. Береговски	635	50 985	гр. Берегове		71	Батьово
2. Великоберезнянски	809	26 546	сгт Великий Березни	7603	43
3. Виноградовски	697	121 069	гр. Виноградов	25 403	108	Вилок, Королево
4. Воловецки	544	24 268	сгт Воловец	5128	114	Ждениево
5. Иршавски	944	100 344	гр. Иршава	9276	83
6. Межгорски	1166	47 909	сгт Межгоре	9567	154
7. Мукачевски	998	100 805	гр. Мукачево		42	Колчино, Чинадиево
8. Перечински	631	31 949	гр. Перечин	6683	21
9. Раховски	1892	92 655	гр. Рахов	15 621	209	Велики Бичков, Кобилецкая Поляна, Ясиня
10. Свалявски	673	54 642	гр. Свалява	17 234	67
11. Тячевски	1818	175 375	гр. Тячев		136	Буштино, Дубовое, Солотвино, Тересва, Уст Чорна
12. Ужгородски	870	71 354	гр. Ужгород		-	Среднее
13. Хустки	975	95 785	гр. Хуст		109