Железопътна линия Крумово – Асеновград
Железопътна линия 19 | |
Информация | |
---|---|
Тип | нормална (1435 mm) |
Статус | действаща |
Крайни гари | Крумово, Асеновград |
Започва от | Крумово |
Свързани линии | Железопътна линия 1 |
Станции | 3 |
Номер линия | 19 |
Пусната | 1 ноември 1928 г. |
Собственик | НКЖИ |
Дължина | 10 km |
Брой линии | единична |
Междурелсие | 1435 mm |
Електрификация | да |
Работна скорост | 80 km/h |
Максимален наклон | 12,6 ‰ |
Минимален радиус | 300 m |
Железопътната линия Крумово – Асеновград е единична, електрифицирана железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), намираща се в южна България, област Пловдив.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 1920 г. по предложение на министъра на железниците, пощите и телеграфите Народното събрание приема „Закон за местни и индустриални железници“, съставен по френски образец. За първи път той прави отклонение от установената със закона от 1885 г. държавна собственост на железниците в България. Заинтересованите окръзи и общини могат да строят местни железници под надзора и съдействието на държавата, експлоатирани от Главната дирекция на железниците.
Проучванията за строежа на тази линия са направени през 1911 г. като част от линията Пловдив – Крумово – Асеновград – Хвойна – Чепеларе – Пашмаклъ. След 10 години Асеновградската община предлага на правителството тя да извърши долното строене с трудова повинност, да достави траверсите и да внесе 1 млн. лв. По-късно общината поисква разрешение да построи линията изцяло със свои средства като местна железница съгласно новия „Закон за местните и индустриални железници“. Това предложение е одобрено от Народното събрание през 1922 г. През 1924 г. Асеновградската община сключва с Българска народна банка заем за 7 млн. лв., а през 1925 г. – още за 2 млн. лв. Линията е завършена и открита за експлоатация на 1 ноември 1928 г. Тя струва на Асеновградската община около 9 170 000 лв. без дадените от държавата релси и 6000 броя траверси. Многото задължения, заемите за построяване на линията и слабите постъпления от нейната експлоатация през първите години принуждават общината да поиска правителството да откупи линията. Назначена е държавна комисия, която установява, че действителните разходи, направени от общината за строеж на линията, са в размер на 8 182 235 лв. На тази цена през април 1931 г. държавата откупува единствената железопътна линия, построена и експлоатирана като местна. Законът за местните линии по-нататък остава неприложим.
Линията Крумово – Асеновград е дълга 10,038 km, построена е с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 12,6 ‰. Положени са релси тип „Виталис“, които от 1956 до 1965 г. са подменени с релси тип „ГЕО-41“.
Крумово – Асеновград | ||
---|---|---|
Линия 1 (Пловдив) | ||
163+746 (0+000) Крумово | ||
Линия 1 (Свиленград) | ||
3+780 „Маврудово“ | ||
10+038 Асеновград |
В наши дни
[редактиране | редактиране на кода]Влаковете по линията се обслужват основно от мотрисни влакове – дизелови серия 18.00, а след електрификацията на участъка в началото на 90-те години на XX век – със серия 32.00. Последните отстъпват мястото си на мотрисите серии 30 и 31 след 2008 г.
Технически съоръжения
[редактиране | редактиране на кода]Гари
[редактиране | редактиране на кода]име на гарата | приемно-отправни коловози (ПОК) | осигурителна инсталация | ||
---|---|---|---|---|
брой ПОК | максимална полезна дължина | минимална полезна дължина | ||
Крумово | 4 | 863 | 268 | МРЦ |
Асеновград | 2 | 322 | 284 | РУКЗ |
Съоръжения
[редактиране | редактиране на кода]Вид | намира се на km | обща дължина, m | изграден от | препятствие |
---|---|---|---|---|
прелез | 2+500 | 8,00 | АПУ с полубариери | път Крумово-Летище Пловдив |
прелез | 3+870 | 6,00 | охраняем прелез | път Куклен-ВВС база Крумово |
мост | 5+590 | 18,00 | стомана | канал |
прелез | 6+107 | 6,00 | прелезна сигнализация | индустриален път |
прелез | 8+830 | 18,00 | охраняем прелез | градска улица |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.