Жан-Мари Гюстав Льо Клезио
| Жан-Мари Гюстав Льо Клезио Jean-Marie Gustave Le Clézio | |
| маврицийско-френски писател | |
 През 2008 година | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  Мавриций Франция |
| Литература | |
| Период | От 1963 г. |
| Жанрове | Роман, разказ, есе |
| Известни творби | „Протоколът“ „Пустиня“ |
| Награди |  Нобелова награда (2008) |
| Уебсайт | |
| Жан-Мари Гюстав Льо Клезио в Общомедия | |
Жан-Мари Гюстав Льо Клезио (на френски: Jean-Marie Gustave Le Clézio) е маврицийско-френски писател.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 април 1940 година в Ница в семейство от бретонски произход, установило се през XVIII век на остров Мавриций. През 1964 година завършва филология в Екс ан Прованс, а през 1983 година защитава докторат по История в Перпинянския университет, прекарва голяма част от живота си в Латинска Америка и други части на света. Започва да публикува от 1963 година, като бързо се налага във френския литературен живот.
През 1967 г. той отбива военната си служба в Тайланд, но скоро е експулсиран заради осъждането му на секс туризма[1]. Възнамерява да стане будистки монах близо до Сонгкла. Изпратен е в Мексико, за да завърши службата си там. Участва в организирането на библиотеката на Френския институт за Латинска Америка (IFAL) и започва да изучава езиците мая и науатъл в Националния автономен университет на Мексико, проучвания, които го отвеждат в Юкатан[2]. В продължение на четири години, от 1970 до 1974 г., той споделя живота на индианците ембера и уанана в Панама. Откриването на техния начин на живот, толкова различен от този, който е познавал дотогава, представлява за него преживяване, което той по-късно ще опише като „поразително“[3]. През 1977 г. Льо Клезио публикува превод на Пророчествата на Чилам Балам, митологично произведение на маите. Превода си завършва в Юкатан[2]. Специализирайки в Мичоакан (централно Мексико), през 1983 г. той завършва дисертацията си по история по тази тема в Института по мексикански изследвания в Перпинян. Преподава в университетите в Банкок, Мексико, Бостън, Остин и Албъкърки, но през 1978 г. не успява да спечели място на изследовател в Националния център за научни изследвания в Париж (CNRS).
През 1990 г. заедно с Жан Гросжан Льо Клезио основава в издателство „Галимар“ поредицата „L’Aube des peuple“, посветена на издаването на митични и епични, фолклорни или древни текстове. Интересът му към далечни култури се измества през 2000-те години към Корея, посвещавайки се на нейните история, митология и шамански ритуали, като същевременно заема гост професор в женския университет „Евха“[4].
През 2008 г. Льо Клезио получава Нобелова награда за литература.[5]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1963: награда „Ренодо“ за Le Procès-verbal
- 1972: награда „Валери Ларбо“ (ex æquo съавторство с Frida Weissman)
- 1980: grand prix за литература „Пол Моран“ на Френската академия за творчеството му, във връзка с издаването на Désert[6]
- 1992: международна награда на Латинския съюз на романските литератури
- 1996: награда на зрителите на Френските телевизии за La Quarantaine
- 1997: голяма награда „Жан Жионо“ за цялостно творчество
- 1997: prix Puterbaugh
- 1998: награда на Принца на Монако за Poisson d'or
- 2008: награда „Стиг Дагерман“ за цялостно творчество, във връзка с шведското издание на Raga. Approche du continent invisible
- 2008: Нобелова награда за литература за цялостно творчество
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]След първия си брак през 1961 г. с Розали Пикмал (с която има дъщеря, Патрисия), през 1975 г. той се жени за Джемия Жан[7], мароканка с произход от Арусия, Западна Сахара[8][9], и майка на втората и третата му дъщери, Алис и Анна[10]. Заедно написват Sirandanes (сборник с гатанки от Мавриций) и Gens des nuages.
Льо Клезио се обявява за близък до исляма и в частност до суфизма[11].
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- На български
- Пустиня. Превод от френски език Бояна Петрова. София: Народна култура, 1982, 342 с.
- Неизвестното на земята. София: Народна култура, 1986, 328 с.
- Треската. Плевен: Евразия-Абагар, 1994, 224 с.
- Карантината. Превод от френски език Пенка Пройкова и Венелин Пройков. София: Хемус, 2001, 430 с.
- Мексиканската мечта. София: ЛИК, 2001, 216 с.
- Африканеца. Превод от френски език Георги Ангелов. София: Колибри, 2007, 108 с.
- Революции. Превод от френски език Павлина Рибарова. София: Кама, 2007, 388 с.
- Пътешествие в страната на дърветата. София: Колибри, 2011, 32 с.
- AVERS. Разкази за нежеланите. Превод от френски език Марина Франсоа. Плевен: Леге Артис, 2023, 196 с.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Biographie de J.M.G. Le Clézio // association des lecteurs de JMG Le Clézio. Архивиран от оригинала на 2016-10-09. Посетен на 2023-12-26.
- ↑ а б ((es)) Montaño Garfias, «Confieren el Nobel a Le Clézio, caminante del mundo marginal», 10 octobre 2008.
- ↑ «La langue française est peut-être mon véritable pays», entretien avec Tirthankar Chanda, Écrivains d'aujourd'hui No 45, 2001.
- ↑ Philippe Pons, Avec la Corée, une relation privilégiée, Le Monde, 10 octobre 2008.
- ↑ The Nobel Prize in Literature 2008, nobelprize.org.
- ↑ Grand prix de littérature Paul-Morand, Académie française.
- ↑ Justine Feyereisen. Pratiques de l'errance, vécus de la mémoire – Expression spatiale du temps vécu dans Désert et Gens des nuages de Le Clézio // Carnets – Revue électronique d'études françaises de l'APEF. 2017.
- ↑ Le Clézio, le Maroc et l'islam - Festival Etonnants voyageurs // Архивиран от оригинала на 2020-04-12. Посетен на 2023-12-26.
- ↑ Elisabeth Mudimbe-boyi. Essais sur les cultures en contact. Afrique, Amériques, Europe. Karthala Editions, 2006. ISBN 9782811141080. с. 104-105-106-107.
- ↑ Le Clézio écrit à Wei Jingsheng // L'Express, 11 juillet 1996.}}
- ↑ Le Clézio, le Maroc et l'islam - Festival Etonnants voyageurs // lavie.fr, 10/03/2014. Архивиран от оригинала на 2020-04-12. Посетен на 2023-12-26.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
