Жамбълска област
Жамбълска област Жамбыл облысы | |
област в Казахстан | |
Страна | Казахстан |
---|---|
Адм. център | Тараз |
Площ | 144 264 km² |
Население | 1 125 442 души (2019) 7,8 души/km² |
Райони | 10 + 1 |
Губернатор | Аскар Мирзахметов |
Официален сайт | www.gov.kz/memleket/entities/zhambyl |
Жамбълска област в Общомедия |
Жамбълска област (на казахски: Жамбыл облысы; на руски: Жамбылская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 144 264 km² (10-о място по големина в Казахстан, 5,3% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 125 442 души[1] (5-о място по население в Казахстан, 6,12% от нейното население). Административен център град Тараз. Разстояние от Астана до Тараз 1153 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]Град Тараз е утвърден за градско селище под името Аулие-Ата през 1864 г. (от 1938 г. Джамбул, от 8 януари 1993 г. Тараз). Останалите три град в областта са признати за такива по време на съветската власт: Шу (1960 г.), Каратау (1963 г.), Жанатас (1969 г.). Жамбълска област е образувана под името Джамбулска област на 14 октомври 1939 г. от 9 района от Южноказахстанска област и 3 района от Алма-Атинска област. На 4 май 1993 г. е преименувана на Жамбълска област.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Жамбълска област е разположена в южната част на Казахстан. На юг граничи с Чуйска и Таласка област на Киргизстан, на запад – с Туркестанска област, на север – с Карагандинска област и на изток – с Алматинска област. В тези си граници заема площ от 144 264 km² (10-о място по големина в Казахстан, 5,3% от нейната площ). Дължина от запад на изток 500 km, ширина от север на юг 400 km.[2]
Като цяло територията на областта е предимно равнинна. Цялата северна част (около 1/3 от площта ѝ) се заема от глинестата пустиня Бетпак Дала, която се спуска със стръмен откос на юг към долината на река Чу. Южно и западно от реката е разположена пясъчната пустиня Мойънкум със своите дълги пясъчни валове и дюни. В югозападната част се простира хребета Каратау (крайно северозападно разклонение на Тяншан) с височина до 1660 m, а на изток и югоизток са хребетите Желтау и Айнау (до 1506 m), части от Чу-Илийските планини. Най-южните части на областта са заети от северния склон на Киргизкия хребет (Северозападен Тяншан) с максимална височина 4167 m ( ), издигаща се на границата с Киргизстан.[2]
За северната равнинна част на областта е характерен рязко континенталния климат с относително студена зима (средна януарска температура от -10 °C до -14 °C) и горещо и сухо лято (средна юлска температура 25 – 27 °C). Годишната сума на валежите е 100 – 200 mm. В предпланинската зона климатът е по-мек (средна януарска температура от -5 °C до -8 °C, средна юлска 20 – 22 °C), сумата на валежите е до 350 mm, а в планините от 500 – 600 до 700 – 900 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в равнинните и предпланински райони е 200 – 225 денонощия, като годишната сума на положителните температури е от 3100 °C на север до 4000 °C на юг.[2]
Речната мрежа в областта е рядка. Северната част е почти лишена от повърхностен отток, като на отделни места се срещат временни потоци. Основните реки са Чу, Талас, Аса и други по-малки, които се стичат основно от Киргизкия хребет и се губят в пясъците на Мойънкум или водите им напълно се използват за напояване. В североизточните предели на областта попада югозападната (сладководна) част на голямото езеро Балхаш, а други по-големи (някои от тях временни) езера са Бийликол, Аккол, Ашчъкол.[2]
Почвената и растителната покривка в областта е разнообразна. Равнините и ниските предпланински части (до височина 800 m) са заети от пелиново-солянкова растителност, развита върху сивокафяви пустинни почви, като на места има такири и солончаци, а по пясъчните дюни расте саксаул. По долините на реките има малки галерийни гори и тръстики. На височина от 800 до 1500 m върху сивоземни почви са развити пелиново-тревисти и коилово-типчакови степи, сменящи се по-нагоре с планински тревисти степи. Тези територии са основните земеделски райони на областта. От 1500 – 1700 до 2000 m върху планински кестеняви почви са разпространени планински тревисти степи и редки гори от осика и тяншански смърч. В Киргизкия хребет районите над 2100 m са заети от субалпийски и алпийски пасища. В пустините има много гризачи: пясъчен лалугер, различни видове пустинни мишки, зайци; копитни: антилопа джейран, сърна (в малките горички по долините на реките), сайга, в планините – планински козел, архар (планински овен); хищници: вълк, лисица корсак, язовец, невестулка. Долините на реките Чу и Талас се обитават от диви свине. Влечугите са представени от змии, костенурки, гущери и др., а безгръбначните – от фаланга, каракурт, тарантула, скорпион.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2019 г. населението на Жамбълска област област е наброявало 1 125 442 души (6,12% от населението на Казахстан). Гъстота 7,89 души/km². Етнически състав: казахи 72,73%, руснаци 9,78%, дунгани 5,20%, турци 3,05%, узбеки 2,53%, кюрди 1,37%, азербайджанци 1,13% и др.[1]
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Жамбълска област се дели на 10 административни района, 4 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 3 града с районно подчинение и 1 селище от градски тип.
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2019 г.) |
Административен център | Население (2019 г.) |
Разстояние до Тараз (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Град с областно подчинение | ||||||
1. Тараз | 188 | 357 791 | гр. Тараз | 357 791 | - | |
Административен район | ||||||
1.Байзакски район | 4500 | 105 948 | с. Саръкемер | 31 435 | 16 | |
2.Жамбълски район | 4300 | 82 902 | с. Асса | 8640 | 24 | |
3.Жуалински район | 4200 | 52 169 | с. Бауържан Момъшули | 11 525 | 69 | |
4.Кордайски район | 8973 | 143 827 | аул Кордай | 25 542 | 301 | |
5.Меркенски район | 7100 | 84 760 | с. Мерке | 11 905 | 163 | Гранитогорск |
6.Мойънкумски район | 50 400 | 32 539 | аул Мойънкум | 8607 | 371 | |
7.Рискуловски район | 10 500 | 64 512 | аул Кулан | 13 554 | 127 | |
8.Сарисуски район | 31 300 | 44 184 | гр. Жанатас | 22 307 | 179 | |
9.Таласки район | 12 200 | 55 117 | гр. Каратау | 30 201 | 109 | |
10.Шуски район | 12 000 | 101 693 | аул Толе би | 21 104 | 240 | гр. Шу |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Численность населения Республики Казахстан по полу в разрезе областей, городов, районов и районных центров и поселков на начало 2019 года // Комитет по статистике Министерства национальной экономики Республики Казахстан. Архивиран от оригинала на 2020-06-13. Посетен на 2019-08-02.
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Джамбульская область (Жамбылская область), т. 8, стр. 189
|