Чуйска област
| Чуйска област Чуй областы | |
  | |
 | |
| Страна |  Киргизстан |
|---|---|
| Адм. център | Бишкек |
| Площ | 20 200 km² |
| Население | 941 100 души (2019) 46,6 души/km² |
| Райони | 7 + 1 |
| Областен управител | Тойчубек Касимов |
| Официален сайт | www.chuy.in.kg |
| Чуйска област в Общомедия | |
Чуйска област (на киргизки: Чуй областы) е една от 7-те области на Киргизстан. Площ 20 200 km² (5-о място по големина в Киргизстан, 10,1% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 941 100 души (3-то място по население в Киргизстан, 14,8% от нейното население). Административен център град Бишкек, който е и столица на страната и административно не влиза в състава на областта
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]В областта има 7 града, 4 от които са признати за такива по време на съветската власт Токмок (1927 г.), Кара Балта (1975 г.), Кант и Шопоков (1985 г.), а останалите 3 (Каинди, Кемин и Орловка) през 2012 г. Областта е образувана на 21 ноември 1939 г. под името Фрунзенска област, а на 27 януари 1959 г. е закрита и територията ѝ става с републиканско подчинение. На 14 декември 1990 г. областта е възстановена, но вече под името Чуйска област.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Чуйска област заема най-северната част на Киргизстан. На запад и север граничи с Казахстан, на изток – с Исъккулска област, на юг – с Наринска област и на югозапад – с Джалалабадска и Таласка област. В тези си граници заема площ от 20 200 km² (5-о място по големина в Киргизстан, 10,1% от нейната площ, без територията на столицата Бишкек с площ 170 km²). Дължина от запад на изток 330 km, ширина от север на юг 100 km.
Областта е разположена в северозападните части на планината Тяншан. Северната ѝ част е заета от обширната (дължина 100 km, ширина 15 km, височина от 550 до 1200 m), плодородна и гъсто заселена Чуйска долина. по цялото протежение на долината, от изток-югоизток на запад-северозапад протича участък от горното течение на голямата средноазиатска река Чу със своите многобройни къси и пълноводни, предимно леви притоци. Южно от нея, по цялото протежение на областта, от запад на изток се простира мощния Киргизки хребет с връх Семьонов-Тяншански 4895 m, ), най-високата точка на областта. На юг от него е разположена високопланинската (2100 – 2500 m) Сусамирска котловина (дължина 100 km, ширина 20 km), която се отводнява от река Кьокьомерен (най-големият десен приток на река Нарин, дясна съставяща на Сърдаря). От юг Сусамирската котловина се затваря от хребета Сусамиртау (височина до 4273 m), простиращ се по границата с Джалалабадска и Наринска област. В източната част на Чуйска област са разположени други два мощни тяншански хребета. На север по границата с Казахстан западната част на Заилийски Алатау (4384 m), а на юг, по границата с Исъккулска област – Кунгей Алатау (4760 m).
Население, социално-икономически показатели
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2019 г. населението на Чуйска област е наброявало 941 100 души (14,8% от населението на Киргизстан, без населението на столицата Бишкек). Гъстота 46,6 души/km². Градско население 17,33%[1].; работещи: 328 000 (2008)[1]; регистрирани безработни: 7089 (2008)[1]; експорт: 248,1 млн. долара (2008)[1]; импорт: 220,9 млн. долара (2008)[1]; директни чуждестранни инвестиции (2008): 66,2 млн. долара[1].
Етнически състав: киргизи 59,11%, руснаци 20,81%, дунгани 6,20%, уйгури 1,90% узбеки 1,84%, казахи 1,59%, турци 1,38%, украинци 1,35%, азербайджанци 1,27% и др.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Чуйска област се дели на 8 административни района, 7 града, в т.ч. град с областно подчинение и 6 града с районно подчинение и 1 селище от градски тип.
| Административна единица | Площ (km²) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Бишкек (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Град с областно подчинение | ||||||
| 1. Токмок | 55 | 63 200 | гр. Токмок | 63 200 | 63 | |
| Административен район | ||||||
| 1. Аламудунски | 1503 | 176 600 | с. Лебединовка | 20 709 | 6 | |
| 2. Жайълски | 3435 | 106 600 | гр. Кара Балта | 45 300 | 68 | |
| 3. Исъкатински | 2415 | 147 900 | гр. Кант | 21 400 | 23 | |
| 4. Кемински | 3533 | 46 600 | гр. Кемин | 9400 | 97 | гр. Орловка, Бордунски |
| 5. Московски | 2056 | 96 500 | с. Беловодское | 21 237 | 41 | |
| 6. Панфиловски | 4861 | 45 900 | гр. Каинди | 9100 | 90 | |
| 7. Сокулукски | 2550 | 184 100 | с. Сокулук | 24 417 | 26 | гр. Шопоков |
| 8. Чуйски | 1592 | 54 300 | гр. Токмок | 63 |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Кула Бурана -
Южните предградия на Бишкек -
Изглед от Чуйската долина -
Долината на реката Чу
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Официален сайт Архив на оригинала от 2007-06-29 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ((ru)) Национална статистическа комисия (на киргизки/руски) Архив на оригинала от 2011-07-22 в Wayback Machine.
| |||||||
