Актобенска област
| Актобенска област Ақтөбе облысы | |
| област в Казахстан | |
 | |
 | |
| Страна |  Казахстан |
|---|---|
| Адм. център | Актобе |
| Площ | 300 629 km² |
| Население | 869 637 души (2019) 2,89 души/km² |
| Райони | 12 + 1 |
| Губернатор | Ералъ Тогжанов |
| Официален сайт | www.gov.kz/memleket/entities/aktobe |
| Актобенска област в Общомедия | |
Актобенска област (на казахски: Ақтөбе облысы; на руски: Актюбинская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 300 629 km² (2-ро място по големина в Казахстан, 11,03% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 869 637 души[1] (6-о място по население в Казахстан, 4,72% от нейното население). Административен център град Актобе. Разстояние от Астана до Актобе 962 km.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]През 1869 е основано укреплението Ак-Тюбе, което през 1880-те години е преобразувано в град Актюбинск (след признаване суверенитета на Казахстан – Актобе). През 1900 г. селището Темир е утвърдено за град и вторично през 1928 г. Същата година за град е признато и селището Челкар (Шалкар). Останалите 5 града в областта са признати за такива в периода от 1961 до 1967 г. Актобенска област е образувана на 10 март 1932 г. под името Актюбинска област, а на 29 юли 1936 г. от 11 нейни източни райони е образувана Кустанайска област.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Актобенска област се намира в западната част на Казахстан. На север граничи с Оренбургска област на Русия, на юг – с Република Каракалпакстан на Узбекистан, на изток – с Костанайска и Карагандинска област, на югоизток – с Къзълординска област, на югозапад – с Мангистауска област и на запад – с Атърауска и Западноказахстанска област. На юг има малък излаз на пресъхващото Аралско море. В тези си граници заема площ от 300 629 km² (2-ро място по големина в Казахстан, 11,03% от нейната площ). Дължина от запад на изток 800 km, ширина от север на юг 650 km.[2]
Актобенска област е разположена между Прикаспийската низина на запад, платото Устюрт на юг, Туранската низина на югоизток и южните разклонения на Урал на север. Преобладаващата част от територията на областта е равнинна (височина 100 – 200 m), силно разчленена от долините на реките. В средната част се простира ниската планина Мугоджари с връх Болшой Боктъбай 657 m (), най-високата точка на областта. Западната част на областта е заета от Подуралското плато, преминаващо на югозапад в Прикаспийската низина. Югоизточната част е заета от големи пясъчни масиви – Приаралски Каракум, Големи и Малки Барсуки, а на североизток навлизат западните части на Тургайското плато, силно набраздено от дълбоки оврази и суходолия.[2]
Климатът е рязко континентален, засушлив, с горещо и сухо лято и студена зима. През лятото често явление са суховеите и праховите бури, а през зимата – виелиците. Средна юлска температура от 22,5 °C на северозапад до 25 °C на югоизток, средна януарска температура съответно -16 °C и -15,5 °C. Годишната сума на валежите варира от около 300 mm на северозапад до 125 – 200 mm на юг. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 175 денонощия на северозапад до 190 денонощия на югоизток.[2]
Цялата територия на Актобенска област принадлежи към вътрешни безотточни басейни: Каспийско море, Аралско море и по-малки безотточни езера. Най-големите реки в областта са: Емба, левите притоци на Урал – Ор, Илек и др. и реки, завършващи във временни или постоянни безотточни езера, или губещи се пустинните пясъци – Иргиз, Уил, Тургай, Сагъз и др. Повечето от реките са маловодни, през лятото напълно пресъхват или остават отделни изолирани участъци с вода. Има над 150 предимно малки солени езера, като много от тях през лятото пресъхват и се превръщат в солончаци (Шалкартениз и др.) Маловодните реки и солените езера не са пригодни за стопански цели и във връзка с това широко се използват пресните подземни води.[2]
Северозападната част на областта е заета от коилови и пелиново-тревисти степи, развити върху черноземни и тъмнокестеняви почви с петна от солонци. По долините на реките расте ливадна растителност и малки горички от топола, осика, бреза и други храсти. Средната и североизточна част са заети от тревисто-пелинови сухи степи, развити върху светлокестеняви и сиви слабосолонцови почви. На юг са разположени пелиново-солянкови полупустини и пустини върху кафяви солонцови почви и големи пясъчни масиви и солончаци. Има множество гризачи (степна пъструшка, лалугер, пустинна мишка и др.), хищници (вълк, корсак и др.) и са се съхранили антилопи сайга и джейран.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2019 г. населението на Актобенска област област е наброявало 869 637 души (4,72% от населението на Казахстан). Гъстота 2,89 души/km². Етнически състав: казахи 82,84%, руснаци 11,34%, украинци 2,40%, татари 1,06% и др.[1]
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Актобенска област се дели на 12 административни района, 8 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 7 града с районно подчинение, 3 селища от градски тип и 2 градски района в град Актобе.
| Административна единица | Площ (km²) |
Население (2019 г.) |
Административен център | Население (2019 г.) |
Разстояние до Актобе (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Град с областно подчинение | ||||||
| 1. Актобе | 297 | 493 804 | гр. Актобе | 493 804 | - | |
| Административен район | ||||||
| 1.Алгински район | 7507 | 40 783 | гр. Алга | 20 562 | 45 | |
| 2.Айтекебийски район | 36 800 | 24 895 | с. Комсомолское | 6474 | 280 | |
| 3.Байганински район | 51 000 | 22 809 | с. Карауилкелди | 8907 | 251 | |
| 4.Иргизски район | 41 500 | 14 999 | с. Иргиз | 5873 | 454 | |
| 5.Каргалински район | 5000 | 17 107 | сгт Бадамша | 5580 | 110 | |
| 6.Мартукски район | 6600 | 29 980 | с. Мартук | 10 076 | 75 | |
| 7.Мугалжарски район | 29 530 | 67 416 | гр. Кандигаш | 35 392 | 85 | гр. Емба, гр. Жем |
| 8.Темирски район | 12 600 | 37 740 | сгт Шубаркудук | 13 547 | 179 | гр. Темир, Шубарши |
| 9.Уилски район | 11 500 | 18 651 | с. Уил | 5590 | 260 | |
| 10.Хобдински район | 14 000 | 18 623 | аул Кобда | 5580 | 110 | |
| 11.Хромтауски район | 12 900 | 42 951 | гр. Хромтау | 26 641 | 90 | |
| 12.Шалкарски район | 62 200 | 45 996 | гр. Шалкар | 27 913 | 363 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт Архив на оригинала от 2009-01-20 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Численность населения Республики Казахстан по полу в разрезе областей, городов, районов и районных центров и поселков на начало 2019 года // Комитет по статистике Министерства национальной экономики Республики Казахстан. Архивиран от оригинала на 2021-10-20. Посетен на 2019-08-02.
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Актюбинская область (Актобенская область), т. 1, стр. 363
| ||||||||||
.svg)