Акмолинска област

Акмолинска област Ақмола облысы
област в Казахстан
Страна	Казахстан
Адм. център	Кокшетау
Площ	146 132 km²
Население	738 587 души (2019) 5,05 души/km²
Райони	17 + 2
Губернатор	Ермек Маржиклаев
Официален сайт	akmo.gov.kz
Акмолинска област в Общомедия

Акмолинска област (на казахски: Ақмола облысы, „Акмола“ означава „Бяла могила“; на руски: Акмолинская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 146 132 km² (9-о място по големина в Казахстан, 5,41% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 738 587 души (10-о място по население в Казахстан, 4,02% от нейното население). Административен център град Кокшетау. Столицата на Казахстан, Астана, е град с републиканско подчинение и неговата площ и население не се броят към площта и населението на Акмолинска област. Разстоянието от нея до Кокшетау е 294 km.

Историческа справка

Най-старите градове в Акмолинска област са Кокшетау, основан през 1824 г. и Атбасар, основан през 1846 г. като казашка станица, преобразуван впоследствие в уезден град и вторично утвърден за град през 1928 г. Останалите 8 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1937 г. (Степняк) до 1966 г. (Державинск).

Акмолинска област е образувана на 14 октомври 1939 г. от части на Карагандинска и Североказахстанска област с административен център град Акмолинск (днешна Астана). На 15 март 1944 г. и 14 септември 1954 г. части от областта са предадени на Кокчетавска област. На 26 декември 1960 г. Акмолинска област е закрита и територията ѝ влиза в състава на новообразувания Целинен край. На 20 март 1961 град Акмолинск е преименуван на Целиноград, а на 24 април 1961 г. е възстановена Акмолинска област, но вече под името Целиноградска област. На 23 ноември 1970 г. 4 района са предадени към новообразуваната Тургайска област, а на 18 юли 1981 г. Тенгизки район е предаден на Карагандинска област. На 6 юли 1992 г. град Целиноград е преименуван на Акмола и същевременно Целиноградска област – на Акмолинска област. На 22 април 1997 г. Тургайска област е закрита и предадените към нея през 1970 г. 4 района са върнати на Акмолинска област. На 10 април 1999 г. 3 района от Североказахстанска област са предадени към Акмолинска област, в т.ч. и град Кокшетау (бивш Кокчетав), който става административен център на областта.

Географска характеристика

Акмолинска област е разположена в северната част на Казахстан. На север граничи със Североказахстанска област, на изток – с Павлодарска област, на юг – с Карагандинска област и на запад – с Костанайска област. В тези си граници заема площ от 146 132 km² (9-о място по големина в Казахстан, 5,4% от нейната площ). Дължина от запад на изток 670 km, ширина от север на юг 380 km.

По-голямата част от територията на Акмолинска област се намира в пределите на Казахската хълмиста земя, в горния басейн на река Ишим, с преобладаваща н.в. 300 – 400 m. На изток се издига възвишението Ерментау, в средните части – възвишенията Домбирали (471 m), а в северната част – живописното Кокшетауско възвишение с максимална височина връх Синюха 947 m (53°05′16″ с. ш. 70°12′42″ и. д.53.087778° с. ш. 70.211667° и. д.53.087778, 70.211667), разположен на около 15 km северно от град Шчучинск. Югозападната част на областта е заета от Тенгиз-Кургалджинската падина.

Климатът е рязко континентален, засушлив, с горещо и сухо лято (средна юлска температура 19 – 20 °C на север и 22 °C на юг), с пясъчни бури и суховеи и с големи денонощни амплитуди. Зимата е продължителна, студена и малоснежна, със силни ветрове и виелици (средна януарска температура около -18 °C на север и около -16 °C на юг). Годишната сума на валежите варира от 200 – 250 mm на югозапад до 300 – 350 mm на север, а във възвишенията – над 350 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 165 денонощия.

През цялата област от изток на запад, а след това на север протича река Ишим (от басейна на Об) със своите притоци Колутон, Жабай, Терсакан и др. От Казахската хълмиста земя води началото си река Силети, течаща в североизточната част, а в южната – реките Нура и Куланотпес, всичките те завършващи в безотточни езера. Над 90% от годишния им отток преминава през пролетта, като през лятото силно намаляват, а някои пресъхват. За битовото и промишленото водоснабдяване на столицата Астана на река Ишим е изградено голямото Вячеславско водохранилище. В областта има множество езера, предимно солени (Тенгиз, Киякти, Къпшак, Мамай и др.), но има и сладководни (Шчуче, Болшое Чебаче, Боровое, Айдабул, Заренда, Кургалджин, Кожакол, Итемген и др.).

Голяма част от територията на областта попада в зоната на степите и е заета от тъмнокестеняви, често засолени почви, като това са основните райони на неполивно земеделие и разорани целини. На северозапад са развити тревисто-коилови степи върху южни черноземи, които също са разорани и се използват за земеделие. В крайния юг са разположени полупустинните пелиново-коилови степи върху светлокестеняви почви с петна от солонци и солончаци. Заливните тераси на Ишим и други реки са заети от тревисти пасища върху ливадни солонцови почви. Тенгиз-Кургалджинската падина е покрита с пустинна растителност, развита върху солонци и солончаци. По по-високите части на Казахската хълмиста земя има участъци заети от редки борово-брезови гори, развити върху чакълести планински черноземи, които се явяват основни летни пасбища. В степите (в неусвоените за земеделска дейност земи) се срещат гризачи, копитни (в т.ч. антилопа сайга), хищници, птици (в т.ч. дропла), а по бреговете на езерата – водоплаващи птици (в т.ч. фламинго).

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Акмолинска област област е наброявало 738 587 души (4,02% от населението на Казахстан). Гъстота 5,05 души/km². Етнически състав: казахи 51,36%, руснаци 32,86%, украинци 4,31%, немци 3,52%, татари 1,78%, беларуси 1,33%, поляци 1,05% и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Акмолинска област се дели на 17 административни района, 10 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 8 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип. Столицата на Казахстан, Астана, е град с републиканско подчинение и неговата площ и население не се броят към площта и населението на Акмолинска област.

Административно-териториално деление на Акмолинска област

Административно-териториално деление на Акмолинска област към 1 януари 2019 г.

Административна единица	Площ (km²)	Население (2019 г.)	Административен център	Население (2019 г.)	Разстояние до Кокшетау (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Кокшетау	40	145 161	гр. Кокшетау	145 161	-	Станционни
2. Степногорск	158	45 917	гр. Степногорск	45 917	224	Аксу, Бестобе, Шантобе
Административен район
1.Акколски район	9400	25 793	гр. Аккол	13 678	196
2.Аршалински район	5847	27 404	сгт Аршали	5975	359
3.Астрахански район	7400	23 615	с. Астраханка	4984	214
4.Атбасарски район	10 635	48 234	гр. Атбасар	28 757	199
5.Буландински район	6400	34 331	гр. Макинск	17 775	107
6.Бурабайски район	5900	75 363	гр. Шчучинск	46 777	75	Бурабай
7.Егиндъколски район	5400	6068	с. Егиндикол	2976	284
8.Енбекшилдерски район	11 000	14 360	гр. Степняк	3508	113
9.Ерейментауски район	17 500	26 516	гр. Ерейментау	9128	372
10.Есилски район	8000	24 237	гр. Есил	10 546	362	Красногорски
11.Жаксински район	9700	19 088	с. Жакси	4754	295
12.Жаркаински район	12 100	14 110	гр. Державинск	6323	486
13.Зерендински район	7800	38 682	с. Зеренда	6601	50	Айдабул, Алексеевка, Бирлестик
14.Коргалжински район	9300	8815	сгт Коргалджински	4500	419
15.Сандиктауски район	6400	18 398	с. Балкашино	4458	109
16.Целиноградски район	7888	76 891	с. Акмол	12 720	336
17.Шортандински район	4700	29 504	сгт Шортанди	6025	225	Жолъмбет

Външни препратки

• Официален уебсайт Архив на оригинала от 2007-12-16 в Wayback Machine.