Ишим

Ишим
	Ишим
	Река Ишим в района на град Петропавловск, Казахстан
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Казахстан; Карагандинска област; Акмолинска област; Северноказахстанска област; Русия; Тюменска област; Омска област
Дължина	2450 km
Водосб. басейн	177 000 km²
Отток	56,3 (на 215 km от устието) m³/s
Начало
Място	масив Нияз; Казахска хълмиста земя; Казахстан
Координати	50°38′37.32″ с. ш. 73°16′02.28″ и. д. / 50.6437° с. ш. 73.2673° и. д.
Надм. височина	634 m
Устие
Място	Иртиш → Об → Карско море
Координати	57°41′52.8″ с. ш. 71°11′47.4″ и. д. / 57.698° с. ш. 71.1965° и. д.
Надм. височина	41 m
	Ишим в Общомедия

Тази статия е за реката. За града вижте Ишим (град).

Иши́м (на казахски: Есіл) е голяма река в Азия, протичаща на територията на Казахстан (1650 km, Карагандинска, Акмолинска и Северноказахстанска област) и Русия (800 km, Тюменска и Омска област) с дължина 2450 km, ляв приток на Иртиш. Дължината на реката на територията на Русия е 800 km, което ѝ отрежда 69-о място по дължина сред реките на Русия. Река Ишим е най-големият приток на Иртиш

Географска характеристика

Река Ишим извира на западния склон на нископланинския масив Нияз, разположен в северната част на Казахската хълмиста земя (Казахски мелкосопочник) на 634 m н.в., в северната част на Карагандинска област на Казахстан, на 12 km източно от село Крещеновка.

Първите 872 km (горното течение на реката) Ишим тече основно в западна посока приемайки отляво и отдясно няколко дълги, но маловодни притока, стичащи се от Кокчетавските възвишения на север и северните части на възвишението Улитау на юг. В най-горното си течение до град Астана протича в тясна долина със скалисти склонове. След Астана долината се разширява, а след град Атбасар (Акмолинска област) завива на югозапад, като следва това направление до град Державинск (Акмолинска област), където завършва горното ѝ течение.

След Державинск при 1578 km Ишим рязко завива на север-североизток и следва тази посока до устието си. В началния участък от средното течение реката заобикаля от югозапад и запад Кокчетавските възвишения, долината ѝ отново се стеснява, скоростта на течението нараства и има множество прагове и теснини.

След град Сергеевка (Северноказахстанска област) реката излиза от хълмистите и полупланински райони и навлиза в южната част на Западносибирската равнина – плоската и равна Ишимска равнина. Тук долината ѝ става широка, появява се обширна заливна тераса, по която Ишим силно меандрира като образува стотици старици, протоци, малки езера и малки острови. След град Ишим (град) (Тюменска област) реката тече през силно заблатени райони, в много широка долина без видими склонове, с бавно и мудно течение. Влива се отляво в река Иртиш при неговия 1016 km, на 41 m н.в., при село Уст Ишим, Тюменска област.

Водосборен басейн, притоци

Водосборен басейн

Водосборният басейн на река Ишим обхваща площ от 177 хил. km², което представлява 10,77% от водосборния басейн на река Иртиш. Водосборният басейн обхваща южните части на Западносибирската равнина, северните части на Казахската хълмиста земя (Казахски мелкосопочник), източната част на Тургайското плато и голяма част от Кокчетавските възвишения. Басейнът на реката се отличава с разнообразни физикогеографски условия: от полупустини на юг до тайга на север, стотици квадратни километри блата и обширни безотточни райони, осеяни с множество пресноводни и засолени езера.

Във водосборния басейн на реката попадат части от териториите на 2 държави:

Казахстан (около 80% от водосборния басейн) – части от Акмолинска, Карагандинска, Костанайска и Северноказахстанска област;
Русия (около 20% от водосборния басейн) – части от Омска и Тюменска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

на изток – водосборния басейн на река Оша, ляв приток на Иртиш и множество реки, в т.ч. Силети и Шидерти, губещи се в безотточната област в междуречието Иртиш – Ишим;
на юг – водосборните басейни на реките Нура и Тургай, губещи се в безотточната област между Ишим и Сърдаря;
на запад – водосборните басейни на реките Тобол и Вагай, леви притоци на Иртиш.

Притоци

Река Ишим получава сравнително малко притоци поради факта, че по-голямата част от течението на реката преминава през полупустинни и степни райони. Девет от тези притоци са с дължина над 100 km:

← Колутон 223 / 17 400, на 14 km западно от село Колутон, Акмолинска област, Казахстан
← Жабай 196 / 8800, при село Магдалиновка, Акмолинска област, Казахстан
→ Терсаккан 334 / 19500, при село Казгородок, Акмолинска област, Казахстан
← Акканбурлик 176 / 6720, при село Стерлитамак, Северноказахстанска област, Казахстан
← Иманбурлук 177 /-, в Сергеевското водохранилище, Северноказахстанска област, Казахстан
→ Карасул 128 / 26600, при град Ишим, Тюменска област, Русия
← Китерня 101 / 1320, Тюменска област, Русия
→ Ик 118 / 2830, при село Поддубровное, Тюменска област, Русия
← Голяма Тава 193 / 2600, при село Атеринки, Омска област, Русия

Хидроложки показатели

Подхранването на река Ишим е предимно снегово с високо, но непродължително пролетно пълноводие с максимум през май и юни, като в долното течение реката се разлива до 15 km и много дълго лятно-есенно-зимно маловодие. Среден годишен отток при село Викулово, Тюменска област, на 215 km от устието 56,3 m³/s (максимален 686 m³/s), при град Астана 1,11 m³/s (максимален 1080 – 1100 m³/s), в устието 76 m³/s Общ годишен отток при Астана 1,3 km³, в устието – 2,5 km³. Замръзва в началото на ноември, а се размразява през април или началото на май.

Селища

По течението на Иртиш са разположени стотици населени места, в т.ч. 6 града, 5 селища от градски тип и 8 села – районни центрове:

Казахстан

Акмолинска област – градове: Астана, Державинск и Есил; посьолки: Вишневка (районен център), Железнодорожни, Степной и Красногорски; села районни центрове: Астраханка и Кийма

Северноказахстанска област – градове: Сергеевка и Петропавловск; посьолок Куйбишевско (районен център); села районни центрове: Явленка и Соколовка

Русия

Тюменска област – град Ишим; села районни центрове: Казанское, Абатское и Викулово

Омска област – село Уст Ишим (районен център)

Стопанско значение

В горното и средно течение на Ишим, в Казахстан са изградени три водохранилища: Ишимско (Карагандинска област), Вячеславско (Акмолинска област) и Сергеевско (северноказахстанска област), водите на които се използват за водоснабдяване на оконите селища и регулират оттока на реката. От река Нура до река Ишим е изграден канал, по който постъпва вода от Нура, която повишава нивото на водата в Ишим. В горното и средно течение водите на реката не са замърсени и масово се използват в селските населени места за напояване и водоснабдяване.

Река Ишим има и важно транспортно значение. Тя е плавателна в два участъка от течението си: от град Петропавловск на 270 km нагоре до Сергеевското водохранилище и от село Викулово, Тюменска област до устието – 215 km. Навигацията по реката продължава от април до ноември.

Проект за плавателност на Ишим в горното течение

Според президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев Астана е избрана за столица на страната отчасти и заради присъствието на реката. Тя разделя града на 2 части – на десния (северен) бряг е разположен старият град, на левия (южен) бряг се простират нови правителствени сгради: Ак Орда, Дом на правителството, Върховен съд, както и много престижни апартаменти и жилищни комплекси.

От 1998 година река Ишим в района на новата столица е активно управлявана. Това се прави, от една страна, за да се контролират кратките наводнения през пролетта, а от друга – за да се поддържа постоянно ниво на водата, което да осигури възможност за отдих на столичаните и за добър външен вид на речното корито. За целта градските власти в бързо разрастващата се столица предприемат изпълнението на проект „Плавателен Ишим“. Той предвижда 22,5 km от реката в района на Астана да стане плавателна.^[1]

Проектът ще се осъществява в 3 фази. Първата фаза обхваща участък на реката от улица „Саръарка“ до резиденцията на президента Ак орда. Според проекта дълбочината на канала ще се увеличи, а инженерната мрежа, минаваща по дъното на реката ще бъде преустроена. Край бреговете ще бъдат изградени кейове със съоръжения за пътници и ще бъдат поставени навигационни знаци по дължината на плавателния участък.^[1] Освен пътнически 50-местни кораби по реката се предвижда да плават и леки катери.^[1] В процеса на реконструкция на коритото на реката се предвиждат да бъдат създадени няколко острова, на които ще бъдат разположени яхтклубове, спасителни станции, места за отдаване под наем на лодки и катамарани, кафенета и ресторанти и плажна ивица с необходимото оборудване.^[1] През 2008 година първата фаза на проекта е завършена,^[2] а през юни 2009 г. плаването по Ишим е открито официално.^[3]

Проектът „Плавателен Ишим“ търпи критики заради екологичните последствия, които оставя след себе си. Според експерти проектът представлява екологична бомба със забавено действие.^[1] Мащабното хидротехническо строителство нарушава естествения хидроложки режим на реката.^[4] Поради строежа на язовирни стени в района на столицата Астана надолу по течението на реката през пролетта на 2010 година се наблюдава критически минимум на водите. Пресъхват крайречни езера, измира рибата в реката.^[5] В последните няколко години се наблюдава недостатъчно запълване на речното русло.^[1]

Водите на Ишим в района на столицата Астана са замърсени. Негативно влияние над естествената речна система оказва и незаконното строителство на частни диги и микроводоеми.

Вижте също

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Грязные игры на берегах столичных рек // Zakon.Kz, 2 декември 2006. Посетен на 29 ноември 2011.^{[неработеща препратка]}
↑ Завершена первая очередь проекта „Судоходный Ишим“ – аким столицы // Zakon.Kz, 12 декември 2008. Архивиран от оригинала на 2020-11-25. Посетен на 29 ноември 2011.
↑ Открытие судоходства на реке Ишим // Turistu.Kz, 10 юни 2009. Архивиран от оригинала на 2012-01-16. Посетен на 29 ноември 2011.
↑ Деформации русловых процессов реки Ишим под влиянием антропогенных факторов // Ecotex.Ru, 25 юли 2011. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 29 ноември 2011.
↑ СКО в реке Ишим критически низкий уровень воды // Zakon.Kz, 15 май 2010. Архивиран от оригинала на 2020-11-25. Посетен на 29 ноември 2011.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ишим (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[ishim-1] а ^б ^в ^г ^д ^е Грязные игры на берегах столичных рек // Zakon.Kz, 2 декември 2006. Посетен на 29 ноември 2011.^{[неработеща препратка]}

[2] Завершена первая очередь проекта „Судоходный Ишим“ – аким столицы // Zakon.Kz, 12 декември 2008. Архивиран от оригинала на 2020-11-25. Посетен на 29 ноември 2011.

[3] Открытие судоходства на реке Ишим // Turistu.Kz, 10 юни 2009. Архивиран от оригинала на 2012-01-16. Посетен на 29 ноември 2011.

[4] Деформации русловых процессов реки Ишим под влиянием антропогенных факторов // Ecotex.Ru, 25 юли 2011. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 29 ноември 2011.

[5] СКО в реке Ишим критически низкий уровень воды // Zakon.Kz, 15 май 2010. Архивиран от оригинала на 2020-11-25. Посетен на 29 ноември 2011.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]