Източноказахстанска област

Източноказахстанска област Шығыс Қазақстан облысы
област в Казахстан
Страна	Казахстан
Адм. център	Уст Каменогорск
Площ	283 226 km²
Население	1 378 527 души (2019) 4,87 души/km²
Райони	15 + 4
Губернатор	Даниал Ахметов
Официален сайт	akimvko.gov.kz
Източноказахстанска област в Общомедия

Източноказахстанска област (на казахски: Шығыс Қазақстан облысы; на руски: Восточно-Казахстанская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 283 226 km² (3-то място по големина в Казахстан, 10,4% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 378 527 души (3-то място по население в Казахстан, 7,51% от нейното население). Административен център град Уст Каменогорск. Разстояние от Астана до Уст Каменогорск 1026 km.

Историческа справка

Най-старият град в Източноказахстанска област е град Семей утвърден за град през 1782 г. под името Семипалатинск. През 1720 г. е основана крепостта Уст Каменная. Възникналото край нея казашко селище се превръща в станица, която през 1868 г. е преобразувана в град Уст Каменогорск. Останалите 8 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1934 г. (Ридер, от 1941 до 1997 г. Лениногорск) до 1963 г. (Шар). Източноказахстанска област е образувана на 10 март 1932 г. с областен център град Семипалатинск. На 14 октомври 1939 г. от западните райони на областта се образува Семепалатинска област с център град Семипалатинск, а град Уст Каменогорск става център на Източноказахстанска област. На 3 май 1997 г. Семипалатинска област е закрита и територията ѝ е присъединена към Източноказахстанска област.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Източноказахстанска област заема най-източната част на Казахстан. На север граничи с Алтайски край и Република Алтай на Русия, на изток – със Синдзян-уйгурски автономен регион на Китай, на юг – с Алматинска област, на запад – с Карагандинска област и на северозапад – с Павлодарска област. В тези си граници заема площ от 283 226 km² (3-то място по големина в Казахстан, 10,4% от нейната площ). Дължина от запад на изток 750 km, ширина от север на юг 600 km.

Релеф

Източноказахстанска област има разнообразен релеф, на изток предимно планински и силно пресечен, а на запад хълмист и равнинен. Дяснобрежието на река Иртиш е заето от хребети, плата и междупланински котловини на планината Алтай, прорязани от дълбоки речни долини. Най-големите височини са на североизток в Катунския хребет (връх Белуха 4506 m (49°48′25″ с. ш. 86°25′23″ и. д.49.806944° с. ш. 86.423056° и. д.49.806944, 86.423056). Хребетите на Руден Алтай – Убински, Ивановски и Улбински превишанат 2000 m, а хребетите на Южен Алтай – Курчумски, Саримсакти, Наримски, Южен Алтай и др. превишават 3000 m. Във всички тях има множество ледници. Южно от Алтай се простира обширната Зайсанска котловина, ограничена от юг от планините Тарбагатай (връх Тастау 2992 m) и Саур.

Голяма част от западните райони на областта (бившата Семипалатинска област) е заета от източните разклонения на Казахската хълмиста земя, в която от северозапад на югоизток се простира ниския хребет Чингизтау (1100 – 1300 m), преминаващ на изток в планината Тарбагатай. На североизток Казахската хълмиста земя е ограничена от Калбинския хребет и западната част на Зайсанската котловина с езерото Зайсан. Крайната северозападна част на областта (на север от река Иртиш) е заета от Прииртишката равнина с височина 200 – 300 m.

Климат

Климатът е рязко континентален, с продължителна и студена зима и горещо и сухо лято. Средна януарска температура в равнинните части от -12,8 °C на юг до -16,9 °C на север и до -26 °C на изток в затворените планински котловини. Средната юлска температура се колебае от 19,6 °C на север до 23,8 °C на югоизток. Характерни явления през зимата са снежните виелици, а през лятото прашните бури. Годишната сума на валежите варира от 350 – 380 mm на североизток до 250 – 300 mm на югоизток (в Зайсанската котловина падат до 129 mm), а по западните склонове на алтайските хребети се увеличават до 1000 – 1500 mm. Максимумът на валежите е в края на пролетта и началото на лятото. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 169 – 176 денонощия на северозапад до 190 – 198 денонощия на югоизток. Обилните валежи заедно с продължителния вегетационен период в предпланинските райони дава възможност за развитие на земеделието без използване на напояване.

Води

В източната част на Източноказахстанската област речната мрежа е гъста, а в западната и югозападната – значително разредена. Главната река е Иртиш, която пресича североизточната и северната част на областта от югоизток на северозапад. Основните ѝ притоци са: Курчум, Нарим, Бухтарма, Улба, Уба, Кокпекти, Шар, Къзълсу, Мукър, Шаган и др. В южната част на областта текат реките: Баканас, Аягуз и др. от басейна на езерото Балхаш; Каракол, Урджар, Емел и др. от басейна на Алаколските езера. В източната част подхранването на реките е снежно и ледниково-снежно, а в останалите райони – предимно снежно. На територията на областта са разположени няколко големи сладководни и солени езера: Зайсан (превърнато в голямо водохранилище), Маркакол, Сасъккол (и трите сладководни), Алакол и Жаланашкол (солени).

Почви, растителност, животински свят

В зависимост от почвената и растителната покривка територията на Източноказахстанска област може условно да се раздели на две обособени части – източна и западна.

В източната част за почвената и растителната покривка е характерна вертикалната зоналност. В предпланинските равнини северно от река Иртиш са развити коилово-тревисти степи върху черноземни почви, а южно, на левия бряг на Иртиш, преобладава коилово-типчакова растителност върху тъмнокафяви почви. В Зайсанската котловина е развита коилово-типчакова растителност върху светло кестеняви почви и пелиново-биюргунова растителност върху кафяви почви, като се срещат и петна със солонци и солончаци. Централната част на котловината е заета от големи пясъчни масиви. Най-долният горски пояс е зает от планински степи, нагоре следва планинско-горският пояс, съставен от бреза, осика, топола, ела, смърч, лиственица, кедър. На височина 2000 – 3000 m са разположени субалпийски и алпийски пасища. Най-богат животински свят има в горския пояс (светъл пор, язовец, белка, марал (в горното течение на река Бухтарма). Река Иртиш, езерото Зайсан и планинските реки са богати на различни видове риби.

В западната част за почвената и растителната покривка е характерна хоризонталната зоналност. Северните райони на западната част са заети от тревисти степи, развити върху тъмно кестеняви почви и това е основният район на областта с неполивно земеделие. Тук има обширни пясъчни масиви с дълги пояси от борови гори, а по заливната тераса на река Иртиш – ливади и пасища в съобщества от топола, офика, върба. На юг следват пелиново-тревисти степи върху светло кестеняви почви с петна от солонци и солончаци. Най-на юг са развити пелинови и пелиново-солянкови пустини върху сиви и кафяви почви, а в Алаколската котловина има обширни пространства заети от пясъци, солонци и солончаци. В Калбинския хребет, Чингизтау и Тарбагатай от 500 – 600 m нагоре има тревисто-храстови степи, след това редки горички от бреза и осика върху планински кестеняви и планински черноземни почви, преминаващи в Тарбагатай в тревисти пасища, развити върху планинско-ливадни почви. Степите се обитават предимно от гризачи: червенобузест лалугер, степна и полска мишка, хамстер, заек, а също вълк, лисица, степен пор, язовец, сайга и др. Птичият свят е представен от дропла, различни видове чучулиги и др. и много влечуги – гущери, змии. В боровите гори край Иртиш се срещат белка, хермелин, невестулка, а в Тарбагатай и Калбинския хребет, – мечка, сив мармот, норка, рис, сърна, глиган. Покрай водните басейни гнездят множество прелетни птици – гъски, патки и др.

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Източноказахстанска област област е наброявало 1 378 527 души (7,5% от населението на Казахстан). Гъстота 4,86 души/km². Етнически състав: казахи 60,56%, руснаци 36,02%, татари 1,18%, немци 0,95% и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Източноказахстанска област се дели на 15 административни района, 10 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 6 града с районно подчинение, 24 селища от градски тип и 5 градски района (2 района в Уст Каменогорск и 3 района в Семей).

Административно-териториално деление на Източноказахстанска област и относителен дял на казахи и руснаци по райони

Административно-териториално деление на Източноказахстанска област към 1 януари 2019 г.

Административна единица	Площ (km²)	Население (2019 г.)	Административен център	Население (2019 г.)	Разстояние до Уст Каменогорск (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Курчатов	110	12 408	гр. Курчатов	12 408	300
2. Ридер	78	?	гр. Ридер	57 107	121	Улба
3. Семей	237	?	гр. Семей	323 138	261	Шаган, Шулбинск
4. Уст Каменогорск	540	?	гр. Уст Каменогорск	343 779	-
Административен район
1.Абайски район	20 093	14 418	с. Карааул	5407	449
2.Аягозски район	49 558	72 695	гр. Аягоз	9849	307	Актогай
3.Бескарагайски район	11 400	18 689	с. Бескарагай	4379	318
4.Бородулихински район	6990	35 925	с. Бородулиха	4515	212	Жезкент
5.Глубоковски район	7300	61 948	сгт Глубокое	9652	24	Алтайски, Белоусовка, Верхнеберезовски, Карагужиха
6.Жармински район	22 600	38 048	с. Калбатау	9852	115	гр. Шар, Ауезов, Жангизтобе, Жарма, Суъкбулак
7.Зайсански район	10 500	36 979	гр. Зайсан	16 251	455
8.Алтайски район	10 500	66 374	гр. Алтай	36 116	185	гр. Серебрянск, Зубовск, Новая Бухтарма, Октябърски, Прибрежни
9.Катон-Карагайски район	13 167	23 141	с. Улкен-Нарин	4392	268
10.Кокпектински район	14 575	28 260	с. Кокпекти	4189	202
11.Куршимски район	23 200	24 343	с. Куршим	7287	280
12.Тарбагатайски район	23 732	38 852	с. Аксуат	4901	350
13.Улански район	9610	39 178	сгт Касим Кайсенов	3966	15	Асубулак, Белогорски, Огневка,
14.Урджарски район	23 400	73 760	с. Урджар	13 102	478
15.Шемонаихински район	4000	43 736	гр. Шемонаиха	18 211	130	Первомайски, Уст Таловка

Външни препратки

• Официален сайт