Ерих Ауербах
| Ерих Ауербах Erich Auerbach | |
| германски литературен теоретик и историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 13 октомври 1957 г.
Уолингфорд, Кънектикът, САЩ |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Хумболтов университет на Берлин Грайфсвалдски университет Марбургски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Марбургски университет Пенсилвански университет Принстънски университет Йейлски университет |
| Публикации | „Мимезис: Изобразяването на действителността в западноевропейската литература“ (1946) |
Ерих Ауерба́х (на немски: Erich Auerbach) е германски филолог, историк на романските литератури. Най-прочутото му съчинение е „Мимезис: Изобразяването на действителността в западноевропейската литература“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 9 ноември 1892 г. в Берлин, Германия, в еврейско семейство. Учи в Берлин, Фрайбург, Мюнхен. През 1913 г. става доктор по право в Хайделбергския университет. Участва в Първата световна война. След нея решава да смени професията си и завършва филологическия факултет на Грайфсвалдския университет (1921). През 1923 – 1929 години работи в Държавната библиотека на Прусия в Берлин. Превежда на немски Джамбатиста Вико (1924). От 1929 г. преподава във филологическия факултет на Марбургския университет. Поддържа кореспонденция с Валтер Бенямин, който високо оценява дисертацията на Ауербах върху творчеството на Данте. След идването на нацистите на власт е отстранен от преподавателското място (1935). Емигрира в Турция и става преподавател в Истанбулския университет. В Истанбул пише и отпечатва книгата си „Мимезис: Изобразяването на действителността в западноевропейската литература“ (1946), обявявана за неговия шедьовър.[1] От 1947 г. живее и работи в САЩ. Преподава в Пенсилванския университет, след това – в Принстън. От 1950 г. е ангажиран като професор по романска филология в Йейл, където остава до смъртта си. Докато е в Йейл, става научен консултант на дисертацията на Фредерик Джеймисън.[2]
Умира на 13 октомври 1957 година в Кънектикът, САЩ, на 64-годишна възраст.
Идеи
[редактиране | редактиране на кода]Основната книга на Ауербах е „Мимезис“ написана в Истанбул. Тя е преведена през 1953 на английски, а след това на много други езици, и оказва огромно въздействие върху теорията и практиката на интерпретацията на литературата, културата, историята в хуманитарните дисциплини и в социалните науки на Запада. Под влияние на студиите по европейска словесност от Омир до Вирджиния Улф, включени в сборника „Мимезис“, се ражда микроисторическият подход на Карло Гинзбург. На тази книга са задължени също и Джордж Стайнър, Едуард Саид, Джефри Хартман, Фредерик Джеймисън, а в България – Никола Георгиев и Богдан Богданов.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Dante als Dichter der iridischen Welt (Данте като поет на земния свят) (1929)
- Vico und Herder (Вико и Хердер) (1932)
- Das französische Publikum des 17. Jahrhunderts (Френската публика през XVII век) (1933)
- Romantik und realismus (Романтизъм и реализъм) (1933)
- Neue Dantestudien (Нови изследвания на Данте) (1944)
- Mimesis. Dargestellte Wirklichkeit in der abendländischen Literatur (1946)
Мимезис: Изобразяването на действителността в западноевропейската литература. Превод от немски Жана Ценова. София: Изток-Запад, 2017, 560 с. - Introduction aux études de philologie romane (Въведение в романската филология) (1949)
- Vier Untersuchungen zur Geschichte der französischen Bildung (Четири изследвания по история на френското образование) (1951)
- Typologische Motive in der mittelalterlichen Literatur (Типологически мотиви в средновековната литература) (1953)
- Literatursprache und Publikum in der lateinischen Spätantike und im Mittelalter (Литературен език и публика в Късната античност и през Средновековието) (1958)
- Scenes from the Drama of European Literature (Сцени от драмата на европейската литература) (1959)
- Gesammelte Aufsätze zur romanischen Philologie (Събрани статии по романска филология) (1962)
- На български в периодиката
- „Белегът на Одисей“. Превод Бойко Атанасов. – В: Сб. Традиция. Литература. Действителност. Проблеми на старогръцката литература в световното литературознание. Съст. Богдан Богданов. София: Наука и изкуство, 1984, с. 19 – 42.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ангел В. Ангелов, „Едуард Саид: критически прочит към Ерих Ауербах“, Електронно списание LiterNet, 30 ноември 2010, № 11 (132)
- ((en)) Angel V. Angelov, „Erich Auerbach’s „European Philology“?“. – Divinatio. Studia culturologica series. vol. 28, autumn – winter 2008. Philosophising in Exile, p. 51 – 86.
- Ангел В. Ангелов, „Европейската филология“ на Ерих Ауербах“. – Литературна мисъл, 2008, кн. 2, 72 – 102.
- Ангел В. Ангелов, „Quella Roma onde Cristo e` Romano“: грижата за Европа в съчиненията на Ерих Ауербах“, Електронно списание LiterNet, 09.08.2005, № 8 (69)
- ((en)) Green G. Literary criticism & the structures of history, Erich Auerbach & Leo Spitzer. Lincoln: University of Nebraska Press, 1982
- ((en)) Lerer S. Literary history and the challenge of philology: the legacy of Erich Auerbach. Stanford: Stanford UP, 1996
- ((de)) Gumbrecht H.U. Vom Leben und Sterben der grossen Romanisten: Karl Vossler, Ernst Robert Curtius, Leo Spitzer, Erich Auerbach, Werner Krauss. München: Hanser, 2002
- ((de)) Erich Auerbach: Geschichte und Aktualität eines europäischen Philologen/ Karlheinz Barck, Martin Treml (Hrsg.). Berlin: Kulterverlag Kadmos, 2007
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Биография и библиография на Ауербах в Биографично-библиографския църковен речник на издателство „Traugott Bautz“
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Ерих Ауербах, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
|
