Ели (бронепалубен крайцер, 1912)

„Ели“
Κ/Δ Έλλη
	„Ели“ Κ/Δ Έλλη
	Бронепалубният крайцер „Ели“, бивш „Фей Хунг“
Флаг	Гърция
Клас и тип	Бронепалубен крайцер от типа „Чао Хо“
Производител	New York Shipbuilding в Ню Йорк, САЩ.
Служба
Поръчан	1910 г.
Заложен	14 юни 1911 г.
Спуснат на вода	4 май 1912 г.
Влиза в строй	ноември 1913 г.
Потънал	15 август 1940 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	2600 t (нормална);; 2750 t (пълна)
Дължина	98,1 m
Дължина между перпендикулярите	; 97,5
Ширина	11,9 m
Газене	4,3 m
Броня	на палубата: 25 mm; (50 по скосовете);; на бойната рубка: 50 mm
Задвижване	3 парни турбини Parsons;; 3 водотръбни котли Thornycroft
Мощност	7500 к.с. (5,6 МВт)
Движител	3 гребни винта
Скорост	26 възела; (48 km/h)
Далечина на; плаване	4500 морски мили при 10 възела ход;; Запас гориво: 600 t въглища и 100 t мазут
Екипаж	238 души
Въоръжение
Артилерия	2x1 152 mm;; 4x1 102 mm;; 2x1 76 mm;; 6x1 47 mm;; 2x1 37 mm; След 1929 г.:; 3x1 152 mm;; 2x1 66 mm
Зенитна артилерия	След 1929 г.:; 3x1 40 mm
Минноторпедно; въоръжение	2x1 457 mm ТА;; 100 морски мини
	„Ели“ в Общомедия

Ели (на гръцки: Κ/Δ Έλλη) e бронепалубен крайцер на ВМС на Гърция. Носи името си в чест на победата на гръцкия флот при нос Ели в Балканската война. Корабът е третият съд в проекта крайцери „Чао Хо“, който е завършен през 1913 г. и е приет в състава на флота на Гърция през 1914 г. Участва в Първата световна война, Гръцко-турската война през 1919 – 1922 г. и е потопен от италианска подводница преди официалното обявяване на Итало-гръцката война 1940 г.

Строителство на кораба. Влизане в Гръцкия флот

Първоначалното име на кораба е „Фей Хунг“ (на китайски: 飞鸿), третият съд в серията учебни крайцери „Чао Хо“, които Императорски Китай поръчва в чужбина, във връзка с амбициозна програма за развитие на военноморските си сили. Вследствие на Синхайската революция и създаването на Република Китай, новото правителство на страната се отказва от кораба, който е построен в САЩ от фирмата New York Shipbuilding.

В навечерието на Първата световна война, на 30 юни 1914 г., Гърция, по спешност, закупува от САЩ линкорите „Лемнос“ и „Килкис“ построени през 1905 г. Независимо от ниската си скорост (макс. 17 възела) и ниския, за океанско плаване, надводен борд^[1], линкорите са съществено попълнение за гръцкия флот. Едновременно с това, гръцкото правителство купува от САЩ и последния лек крайцер от типа „Чао Хо“, от който се отказват китайците, и строителството на който американската фирма New York Shipbuilding завършва в края на 1913 – началото на 1914 г. Крайцерът е наречен „Ели“, в чест на победата на гръцкия флот над турския през Първата Балканска война.

История на службата

В периода на Първата световна война

„Ели“ участва по странен начин в Първата световна война. Първоначално страната запазва неутралитет, който се гарантира от поддържащия Антантата Министър-председател на Гърция Елевтериос Венизелос и прогерманския крал Константинос I. Това води до огромен политически конфликт вътре в страната, познат като „Национална схизма“.

На 16 септември 1916 г. Венизелос и бившият командващ на флота, адмирал Павлос Кунтуриотис, сформират в македонската столица, град Солун дружественно на Антантата революционно „Правителство на Националната Отбрана“^[2]^{:с. 351}, като в същото време Антанта гледа на правителството в Атина като минимум на неприятелско.

Френското правителство заповядва на адмирал Дартиж дю Фурние (на френски: Louis Dartige du Fournet) да заеме Пирея, изисквайки изгонването на немския посланик от Атина^[2]^{:с. 351} и да заеме базата на кралския флот в Саламина^[2]^{:с. 353}. На 7 ноември, в атмосферата на разкола в гръцкия флот и липсата на ясни заповеди от страна на краля, френският флот завзема Саламина практически без съпротива. Французите пленяват и мобилизират под френски флаг и с френски екипажи почти всички кораби от гръцкия т. нат. „лек флот“ (лекия крайцер „Ели“, 14 разрушителя, 5 миноносеца). Те водят бойни действия с френски екипажи, предимно конвоирайки транспортни кораби и носене на патрулна служба, докато през юни 1917 г. Гърция не се включва на страната на Антантата, след което съдовете са върнати на страната. До края на войната корабът действа в Егейско море в поддръжка на съюзническите операции там.

Веднага след края на Първата световна война министър-председателят на Франция Жорж Клемансо моли Е. Венизелос да изпрати гръцки войски в юга на Русия, в поддръжка на намиращите се там френски части и Бялото движение. Венизелос отговаря положително, предлагайки цял корпус от немногобройната гръцка армия в състав 3 дивизии, т.е. сили, надхвърлящи френските. Предложението е направено срещу поддръжка на претенциите на Гърция за територии в Източна Тракия и Анадола, които имат свое коренно гръцко население^[2]^{:с. 362}. Що се касае до флота, в края на 1918 г. гръцкия флот разполага с 19 кораба, чиито размери и автономност им позволяват да действат в Черно море: в Украинския поход на гръцката армия вземат участие 13 кораба, не да използвани 6, в т.ч. и крайцерът „Ели“, поради техническата му неподготвеност.

Малоазийския поход

В началото на 1920 г. във Франция на крайцера „Ели“, едновременно с флагмана на флота, броненосния крайцер „Георгиос Авероф“, са проведени модернизационни работи. „Ели“ получава съвременно противовъздушно въоръжение и оборудване за превоз и поставяне на до 100 морски мини.

Междувременно, от 1919 г. Гърция е въвлечена от съюзниците в Малоазийския поход. Обаче през ноември 1920 г., когато в Гърция властта отново преминава в крал Константин, Италия, а след това и Франция, започват открито да поддържат турцките. През всичките три години на Малоазийския поход основната задача на гръцкия флот е блокадата на крайбрежието на Мала Азия, с цел да се попречи на снабдяването на силите на кемалистите с оръжие, боеприпаси и друго снабдяване. В един от най-известните епизоди на тази блокада участва и крайцерът „Ели“.

Гръцкият летец Псарудакис, който приземява своя самолет в италианската окупационна зоне, е пленен от италианците и остава затворен в до самия край на войната. Обаче от затвора Псарудакис съумява да предаде информация до Морското министерство в Атина, че на италиански съд ще бъдат доставени, за турците, нови италиански самолети. За прехващане на кораба е изпратен крайцерът „Ели“. При огледа са открити и конфискувани 8 нови италиански изтребителя от типа Ansaldo A-1 Balilla, които са доставени в резиденцията Татой до Атина.

Управлението на монархистите и геополитическите промени, в крайна сметка, водят до Малоазийската катастрофа. Гръцката армия напуска Анадола. На 7 септември намиращата се в Смирна ескадра, в състав линкорите „Лемнос“ и „Килкис“, крайцера „Ели“, разрушителите „Аспис“ и „Сфендони“" и спомагателния крайцер „Наксос“, под командването на контраадмирал Георгиос Каламидас, получават заповед да напуснат града. Първи отплават линкорите, последвани от „Ели“ и разрушителите. Последен отплава „Наксос“. При оттеглянето на гръцката ескадра от Смирна оркестрите на намиращите се там италиански линкор „Кайо Дуилио“ и френските крайцери „Валдек-Русо“ и „Ернест Ренан“, съблюдавайки съюзническия военен етикет, изпълняват гръцкия национален химн, което в гръцката историография и днешната публицистика, в най-добрия случай, предизвиква горчива ирония^[3].

Без да излиза от Смирненския залив, ескадрата, през нощта, пуска котва при брега на Вурла на Еритрейския полуостров. В същата нощ на капитана на линкора „Килкис“, И. Теофанидис получава заповед да оглави ескадра, в която, освен неговия линкор, влизат „Ели“ и разрушителите „Аспис“ и „Велос“. Задачата на ескадрата е огнева поддръжка на частите, оттеглящи се от Смирна към Чешме. Операцията започва на 8 септември и завършва на 16 септември. Останалите кораби на флота изпълняват подобна задача в другите региони на Йония. В частност, при огневата поддръжка на миноносеца „Тетис“ става възможна евакуацията от Дикили към Лесбос на параходите „Йония“ и „Етолия“ на героичната Отделна дивизия и намиращите се на крайбрежието заедно с дивизията 3000 беженци^[4].

Авангардът на турската армия влиза в Смирна на 9 септември, след което този предимно христиански град е опоцарен от турците, а христианското население е изклано. Следва да се отбележи, че през този последен период на Малоазийския поход под командването на капитан Периклис Йоанидис се намира бъдещият крал Павлос I, който е младши лейтенант на борда на кораба.

През 1920-те години крайцерът заедно с броненосния крайцер „Георгиос Авероф“ преминава реконструкция и модернизация във Франция на стапелите на фирмата Forges et Chantiers de la Mediterranee в Ла Сен сюр Мер. Модернизацията продължава през периода 1925 – 1929 г. Тогава изцяло са заменени комините и външния вид на надстройката. Променено е изцяло въоръжението на кораба, като е добавено още едно 152 mm оръдие на кърмата, една палуба по-долу от първото. Останалото въоръжение е свалено, а на негово място са монтирани 2x1 76 mm оръдия на „Армстронг“ и 2x1 57 mm оръдия „Хочкис“, който вече могат да се използват и като зенитна артилерия. Добавени са релси за поставяне на мини и е подсигурено място за пренасянето на 100 броя мини. Котлите са модернизирани за използване само на течно гориво. Благодарение на освободената водоизместимост става възможно да се подобри бронирането на кораба и дебелината на бронираната палуба е доведена до 51 mm^[5].

В навечерието на Втората световна война

Скъдните финансови ресурси на Гърция не позволяват значително увеличаване на морските сили. Изследователят Димитрис Галон счита, че в значителна степен ограничените довоенни финансови възможности на гръцката държава са свързани с това, че след 1922 г. Гърция е принудена да приеме 1,25 милиона беженци от Малая Азия и Източна Тракия, и че този проблем остава важен до началото на Втората световна война^[6].

Страната е принудена да ограничи покупката на скъпоструващите нови кораби, а съставът на флота, в болшинството случаи, си остава неизменен от Първата световна война и малкото субсидии са насочени към програмата за фортификация и снабдяването на корабите от флота с необходимите им боеприпаси.

Независимо от това, че търговският флот на Гърция вече е задействан в започналата война, посредством подписаното през януари 1940 г. англо-гръцко Военно търговско съглашение (на английски: War Trade Agreement), правителството на генерал Метаксас заявява за своя неутралитет и се опитва да задържи Гърция извън войната. Многобройните италиански провокации в навечерието на войната или се премълчават, или се приписват на „неизвестни“ самолети и кораби. На 12 юли 1940 г. 3 италиански самолета пускат бомби и обстрелват с картечници спомагателен кораб „Орион“, когато той обслужва маяка на остров Грамвус. За спасяване на „Орион“ пристига разрушителят „Хидра“, който също е подложен на бомбардировка в гръцки териториални води^[7]^{:с. 122}.

„Орион“, формите на който напомнят танкер, в течение на последващите 2 месеца е подложен на още 2 нападения^[7]^{:с. 123}.

На 31 юли 1940 г. италиански самолет пуска 4 бомби по 2 гръцки разрушителя намиращи се в Навпакт, но не поразява своите цели^[7]^{:с. 121}. На 2 август италиански самолет пуска 6 бомби върху катер „А-6“ на гръцката митница в Коринтския залив^[7]^{:с. 123}.

Потопяването на крайцера „Ели“

Кулминацията на италианските провокации и предизвикателства настъпва на 15 август 1940 г. В този ден православна Гърция празнува Успение Богородично, и главното честване става на остров Тинос, в Църквата Благовещение. Според традицията ВМФ изпраща на острова кораб, екипажът на който изпълнява ролята на почетен караул при изнасянето на чудотворната икона на Богородица. През 1940 г. тази чест е дадена на стария крайцер „Ели“, който пуска котва на рейда на Тинос. Именно на този ден, в мирно време, италианската подводница „Делфино“ атакува на рейда на Тинос „Ели“. По „Ели“, в 8,25 сутринта, са изстреляни 3 торпеда. Едно от тях уцелва котелното отделение, вследствие на което избухва пожар и корабът потъва. Загиват 9 офицери и моряци, а 24 са ранени. След това подводницата опитва да атакува и пътническите кораби „Елси“ и „Есперос“, но пропуска и само поврежда част от причала.

Торпилирането и потопяването, в мирно време, от „неопознатата“ подводница на стария крайцер, е, според изказването (направено след войната) на италианския посланик в Атина, Емануеле Граци, „гнусна акция“ против нямащ никакво военно значение кораб^[7]^{:с. 136}.

Граци пише, че „в душата на гръцкия народ няма и капка съмнение“, за това чие дело е този акт, и че резултат от „престъплението на Тинос“ е „почти чудотворното обединяване на гръцкия народ“, преди това разделен от политически борби^[7]^{:с. 136}.

Впоследствие

Фрагменти от торпедата са извадени и идентифицирани като италиански. В същото време гръцкото правителство, желаейки да избегне конфронтация с фашистка Италия на Мусолини, обявява, че атакувалата подводница е с неизвестна националност.

Но, независимо от всички усилия на гръцкото правителство, войната е неизбежна. Итало-гръцката война започва след 2 месеца, на 28 октомври.

Принадлежността на подводницата, която потопява „Ели“ в мирно време и в деня на православния празник вече не само не се премълчива, но става и един от основны аспекти на гръцката военна пропаганда, акцентираща върху оскърбените религиозни чувства на православна Гърция и чувствата за възмездие за проявеното вероломство.

В последните кадри на ставащият известен през войната малък пропаганден анимационен филм на С. Поленакис музата на Историята изхвърля Мусолини в морето, той потъва към дъното и се набива със задните си части върху мачтата на крайцера „Ели“^[8].

След войната

След войната Италия изплаща репарации за щетите, причинени на Гърция в годините на окупация на страната. Въпросът за компенсацията за потопеният преди началото на войната „Ели“ е разгледан отделно. През 1950 г. в качеството на компенсация за „Ели“ Италия предава на гръцкия флот лекия крайцер „Еудженио ди Савоя“, който също получава името „Ели“ (Κ/Δ Έλλη II). „Ели II“ напуска състава на гръцкия флот през 1973 г.

В днешни дни

През 1982 г. гръцкия флот получава от Нидерландия фрегатата „Ели“, която приема бордовия номер F-450 във флота от типа „Кортенар“. Този кораб полага началото на серията фрегати от едноименния тип, намиращи се в състава на гръцкия флот и до днес (2019 г.)

На крайбрежната улица в Тинос е поставен паметник на загиналите в мирно време моряци от крайцера „Ели“.
Всяка година, на 15 август, на остров Тинос се отбелязва Богородица. Заедно с църковните празднества се утвърждава церемония в памет на крайцера „Ели“. Представителите на правителството и командването на флота пускат от военен кораб венец на мястото на гибелта на крайцера, „в морския гроб на „Ели““. Най-често това става от борда на фрегатата „Ели“^[9]^[10].

37.535833, 25.150833

Източници

↑ Πολεμικό Ναυτικό – Επίσημη Ιστοσελίδα – Κιλκίς ΒΒ-23 (1914 – 1931)
↑ ^а ^б ^в ^г Τριαντάφυλος Α. Γεροζήσης. Το Σώμα των αξιωματικών και η θέση του στη σύγχρονη Ελληνική κοινωνία (1821 – 1975), εκδ. Δωδώνη, ISBN 960-248-794-1
↑ Μικρα Ασια – Οταν Η Καρδια Σπαραζει Και Δεν Ξεχνα // // Filonas.Gr. Архивиран от оригинала на 2017-02-02. Посетен на 2019-10-29.
↑ [1]
↑ ELLI light cruiser (1914)
↑ Historisches Marinearchiv – Griechische Schiffsverluste im 2. Weltkrieg // Архивиран от оригинала на 2014-11-25. Посетен на 2019-04-24.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Ο Γκράτσι γράφει, εκδ. Παπαζήση 2008, ISBN 978-960-02-2262-3
↑ YouTube
↑ Εορτασμός Κοιμήσεως Θεοτόκου & 77ης Επετείου Τορπιλισμού Καταδρομικού ΕΛΛΗ // Greek National Pride
↑ Εβδομήντα τρία χρόνια από τη βύθιση του καταδρομικού „ΕΛΛΗ“ // Real.gr

Външни препратки

FEI HUNG training cruiser ((en))
ELLI light cruiser (1914) ((en))
Relevant Hellenic Navy web page ((en))
History of Elli sinking from Hellenic Maritime Museum ((en))
The History of R.Smg. DELFINO Архив на оригинала от 2009-07-28 в Wayback Machine.
В Общомедия има медийни файлове относно Ели (бронепалубен крайцер, 1912)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Greek cruiser Elli (1912) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Πολεμικό Ναυτικό – Επίσημη Ιστοσελίδα – Κιλκίς ΒΒ-23 (1914 – 1931)

[Gerozisis-2] а ^б ^в ^г Τριαντάφυλος Α. Γεροζήσης. Το Σώμα των αξιωματικών και η θέση του στη σύγχρονη Ελληνική κοινωνία (1821 – 1975), εκδ. Δωδώνη, ISBN 960-248-794-1

[3] Μικρα Ασια – Οταν Η Καρδια Σπαραζει Και Δεν Ξεχνα // // Filonas.Gr. Архивиран от оригинала на 2017-02-02. Посетен на 2019-10-29.

[4] [1]

[5] ELLI light cruiser (1914)

[historisches-6] Historisches Marinearchiv – Griechische Schiffsverluste im 2. Weltkrieg // Архивиран от оригинала на 2014-11-25. Посетен на 2019-04-24.

[Grazzi-7] а ^б ^в ^г ^д ^е Ο Γκράτσι γράφει, εκδ. Παπαζήση 2008, ISBN 978-960-02-2262-3

[8] YouTube

[9] Εορτασμός Κοιμήσεως Θεοτόκου & 77ης Επετείου Τορπιλισμού Καταδρομικού ΕΛΛΗ // Greek National Pride

[10] Εβδομήντα τρία χρόνια από τη βύθιση του καταδρομικού „ΕΛΛΗ“ // Real.gr

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]