Валдек-Русо (броненосен крайцер, 1908)

„Валдек-Русо“
Waldeck-Rousseau
	„Валдек-Русо“ Waldeck-Rousseau
	„Валдек-Русо“ в открито море
Флаг	Франция
Клас и тип	Броненосен крайцер от типа „Едгар Кюне“
Производител	Arsenal de Lorient в Лориан, Франция
Служба
Заложен	31 юли 1905 г.
Спуснат на вода	4 март 1908 г.
Влиза в строй	1 декември 1910 г.
Изведен от; експлоатация	утилизиран след края на Втората световна война
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	13 847 t (стандартна); 13 995 t (пълна)
Дължина	158,20 m
Ширина	21,50 m
Газене	8,30 m
Броня	на борда: 40 – 150 mm;; на палубата: 33+65 mm;; каземати: 120 – 193 mm;; на кулите: 150 – 200 mm;; барбети: до 200 mm;; на бойната рубка: 150 – 200 mm
Задвижване	3 парни машини с тройно разширение;; 42 парни котела Niclausse
Мощност	37 000 – 39 821 к.с.
Движител	3 гребни винта
Скорост	23 – 23,5 възела; (~44 km/h)
Далечина на; плаване	10 000 морски мили при 10 възела скорост
Екипаж	566 души
Въоръжение
Артилерия	2×2 и 10×1 194 mm; 20×1 65 mm
Торпедно; въоръжение	2×1 450 mm ТА
	„Валдек-Русо“ в Общомедия

Валдек-Русо (на френски: Waldeck-Rousseau) е броненосен крайцер, един от двата крайцера тип „Едгар Кюне“, построени за ВМС на Франция от времето на Първата и Втората световна война.

Строителство

Построен в Лориан през периода 1905 – 1908 г., кръстен е в чест на френския политик Пиер Мари Валдек-Русо, починал през 1904 година.

Служба

По време на Първата световна война участва в операциите на френския флот. На 18 октомври 1914 г. участва в боя с австрийската субмарина U-4 и аероплани при Котор. През август 1916 г. отново влиза в бой с подводница.

По време на Гражданската война в Русия е флагман на френската лека ескадра в Черно море. На борда му се намира командира на съединението контраадмирал Дюменил. Крайцерът се използва за поддръжка на руските бели войски и флот. На 26 април 1919 г., по време на престоя му в Севастопол, на борда му избухва въстание, потушено на 28 април, след два дни. Червеното знаме, флаг на крайцера, е издигнато от матрос, роден във Виетнам – Тон Дик Тханг, който става впоследствие приемник на Хо Ши Мин на поста президент. По време на Великата руска евакуация от Крим, през ноември 1920 година, крайцерът прикрива евакуацията и отплава последен с генерал Врангел на борда^[1].

От 1924 г. кораба престоява в Тулон, в през април 1929 г. се връща в състава на ВМС. През 1931 г. отново влиза в резерва и през 1932 г. е изваден от списъците на флота. В периода 1932 – 36 г. кораба се намира в Брест. От 16 юни 1936 г. се използва като кораб на бреговата отбрана, базиран в Ландевенек, Бретан.

По време на Втората световна война е предаден за скрап.

Източници

↑ Радиограммы. Франция, Англия и Врангель | Русский Париж // Посетен на 2019-10-08. (на руски)

Литература

Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки

EDGAR QUINET armoured cruisers (1911) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Валдек-Русо (броненосен крайцер, 1908)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вальдек-Руссо (броненосный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Радиограммы. Франция, Англия и Врангель | Русский Париж // Посетен на 2019-10-08. (на руски)

[1]