Броненосни крайцери тип „Гюдон“
| Броненосни крайцери тип „Гюдон“ Classe Gueydon | |
 Броненосният крайцер „Монкалм“ | |
| Флаг |  Франция |
|---|---|
| Клас и тип | Броненосни крайцери от типа „Гюдон“ |
| Следващ тип | Броненосни крайцери тип „Дюпле“ |
| Предшестващ тип | „Жана д’Арк“ |
| Производител | Arsenal de Lorient в Лориен и др. във Франция. |
| Построени | 3 |
| В строеж | 1898 г. – 1899 г. |
| В строй | 1902 г. – 1935 г. |
| Утилизирани | 2 |
| Загуби | 1 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 9177 – 9548 t (нормална) |
| Дължина | 137,97 m |
| Ширина | 19,38 m |
| Газене | 7,65 – 8,1 m |
| Броня | на борда: 40 – 150 mm; на палубата: 20+50 mm (по скосовете: 55 mm); траверси: 40 – 84 mm; каземати: 23 – 120 mm; на кулите: 200 mm; барбети: 50 – 200 mm; на бойната рубка: 160 mm |
| Задвижване | 3 парни машини с тройно разширение; 28 водотръбни котли Niclausse; 20 Normand-Sigaudy на „Монкалм“ и 28 Belleville на „Дюпти Туар“ |
| Мощност | 19 600 к.с. (20 000 к.с. на „Дюпти Туар“) |
| Движител | 3 гребни винта |
| Скорост | 21 – 22 възела (38,85 – 40,7 km/h) |
| Далечина на плаване | 8500 морски мили при 10 възела скорост |
| Екипаж | 566 – 591 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 2×1 194 mm; 8×1 164 mm; 4×1 100 mm; 16×1 47 mm; 6×1 37 mm |
| Торпедно въоръжение | 2×1 450 mm ТА |
| Броненосни крайцери тип „Гюдон“ в Общомедия | |
Гюдон (на френски: Gueydon) (според други източници, тип „Монкалм“)[1] са тип броненосни крайцери на ВМС на Франция от края на XIX век. Те са развитие на броненосните крайцери тип „Дюпле“. Всичко от проекта са построени 3 единици: „Монкалм“ (на френски: Montcal), „Гюдон“ (на френски: Gueydon) и „Дюпти Туар“ (на френски: Dupetit-Thouars). Проектът получава развитие в броненосните крайцери тип „Глуар“.
История на проекта
[редактиране | редактиране на кода]Първият френски експериментален „голям“ океански броненосен крайцер, „Жана д’Арк“, независимо от своите значителни преимущества, все пак не е лишен от недостатъци. Главен сред тях, според френските корабостроители, е недостатъчното въоръжение, отслабено даже по сравнение с предществащите го френски броненосни крайцери. Критиците на проекта указват, че голямата батарея скорострелни оръдия среден калибър не позволява ефективно да се води бой на далечна дистанция и да се реализират, по този начин, всички преимущества от бронирането на кораба. Също е отбелязана и неудовлетворителната маневреност на крайцера.
Отчитайки опита, получен при строителството на „Жана Д’Арк“, френският флот разработва усъвършенстван сериен проект за океански броненосен крайцер. При него е решено да се отстрани отбелязаната по-горе слабост във въоръжението, съхранявайки основните достойнства на проекта – мощната защита и отличната мореходност. Трите броненосни крайцери на новия тип са поръчани през 1898 г.
Представители на проекта
[редактиране | редактиране на кода]| Име | заложен на | спуснат на вода | влязъл в строй |
|---|---|---|---|
| „Монкалм“ | април 1898 г. | 27 март 1900 г. | 1902 г. |
| „Гюдон“ | август 1898 г. | 20 септември 1899 г. | 1903 г. |
| „Дюпти Туар“ | април 1899 г. | 5 юли 1901 г. | 1905 г. |
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]
Като цяло, крайцерите от типа „Монкалм“ представляват намалена с малко по размери версия на „Жана Д’Арк“. Тяхната пълна водоизместимост не надвишава 9500 тона[2]; дължината им е 138 метра (с 2 метра по-къси от предшественика), ширината – 19,4 метра, и газене – 7,67 метра. Те имат аналогична конструкция на корпуса, със слабо наклоненен форщевен и гладки палуби, но за разлика от „Жана Д’Арк“, полубакът на „Монкалмите“ се точи почти по цялата дължина на корпуса, завършвайки зад кърмовата кула.
В носовата част на крайцерите има правоъгълна надстройка, на която се извисява носовата бойна мачта с два големи марса. На кърмата е разположена леката сигнална мачта. Крайцерите имат четири комина, групирани по два, и многобройни вентилатори между комините.
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Главният калибър повтаря идеите заложени в „„Жана д’Арк““ със 194 mm оръдия на носа и кърмата.
Средният калибър се състои от осем 163-мм 45-калибрени оръдия образец 1893 година, а спомагателният от четири 100-мм оръдия.
По-мощните 163-мм скорострелни оръдия са постановени по четири на всеки борд, в бронирани каземати на горната палуба. Леките 100-мм оръдия са поставени в щитови установки по две на всеки борд на палубата на полубака. Такава комбинация от двата калибра създавава известни проблеми с управлението на огъня – впрочем, слабоактуални за дистанциите на боя по онова време – но срещу това позволява да се комбинира тежкият снаряд на 163-мм оръдия с високата скорострелност на 100-мм оръдия.
Противоминното въоръжение се състои от шестнадесет 47-мм оръдия Хочкис, разположени на палубата на полубака и на горната палуба към кърмата, и четири 37-милиметрови петстволни револверни оръдия Хочкис, поставени на долния открит марс на носовата мачта.
Корабите имат торпедно въоръжение във вид на два 450-мм торпедни апарата, поставени в центъра на корпуса под водата перпендикулярно на посоката на движение. Също така крайцерите имат неголям таран.
Бронева защита
[редактиране | редактиране на кода]Броневата защита повтаря схемата, изпробвана на „Жана Д’Арк“. Крайцерите от типа „Монкалм“ имат главен пояс от бронева стомана Харви, вървящ по водолинията от форщевена, и затварящ се от траверсна бронирана преграда на кърмата. Неговата дебелина в центъра на корпуса съставлява 150 милиметра; по крайщата неговата дебелина намалява до 100 милиметра, и към долния му ръб поясът изтънява до 80 милиметра. Главният пояс влиза на 1,5 метра под вода, и по височина достига нивото на главната палуба.
Над главния пояс е монтиран горен, с дебелина от 120 милиметра в средната част и 40 милиметра в краищата. В носовата част на кораба, горният пояс се изкачва до нивото на палубата на полубака, защитавайки целия носов край.
Броневата палуба е с издадена форма, нейната централна част има дебелина 40 милиметра, а на скосовете надебелява до 65 милиметра. Тя върви на нивото на главната палуба, опирайки се с краищата си на долния ръб на главния пояс. Над нея има 20-мм плоска „взвеждаща“ палуба, която има за цел да кара взривателите на пробиващите я снаряди да сработват преди да се ударят в главната палуба; пространството между палубите се използва за запаси от въглища.
Бронираните кули на 194-мм оръдия на крайцерите са усилени по сравнение с „Жана Д’Арк“; дебелината на техните плочи достига 200 милиметра. Кулите френска конструкция нямат подкуполни отделения – всички механизми за въртенето им са разположени в самата кула – и за това надолу от кулите вървят само кладенците за подаване на боеприпаси, защитени от 50 милиметрови плочи. Спомагателните 163-мм оръдия стоят в каземати, защитени от 120 милиметрови плочи, и 100-мм оръдия имат броневи щитове.
Силова установка
[редактиране | редактиране на кода]Крайцерите от типа „Монкалм“ са тривалови; трите вертикални парни машини с тройно разширение осигуряват обща мощност около 19 500 – 22 000 к.с. При това, всички крайцери се различават според използваните котли; „Дюпети-Труе“ е снабден с 28 котела „Белвил“, „Гюдон“ – 28 котела „Никлос“, и „Монкалм“ – 20 котела „Норманд-Сигоди“. Най-ефективна се оказва силовата установка на „Дюпети-Труе“; на изпитанията крайцера развива мощност от 22 000 к.с. и достига скорост от 22 възела, в същото време „Гюдон“ и „Монкалм“ не надминават 19 500 к.с. и 20,7 възела съответно. Далечината на плаване достига 10000 километра на икономичен ход. Крайцерите демонстрират по-добра маневреност, отколкото предшественика, с диаметър на циркулация на пълен ход не повече от 1000 м.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]В началото на Първата световна война са в състава на Атлантическия флот. Макар и вече считани по това време за стари, те участват на различни театри на бойните действия.
- „Монкалм“ е изпратен край бреговете на Австралия, участва в завземането на Самоа. През 1915 г. е в Суец, в края на 1916 г. е в Западна Индия, по-късно ескортира трансатлантически конвои. Участва заедно с „Гюдон“ в т. нар. Интервенция срещу Русия. На 16 август 1944 г. е бомбардиран от RAF в пристанището на Брест, за да не се използва от немците за блокиране на пристанището. Корпусът е предаден за скрап след това.
- „Гюдон“ оперира в Ламанш, ескортира конвои между Брест и Гибралтар, по-късно действа край Южна Америка. През 1918 г. заедно с „Монкалм“ участва в интервенцията срещу Русия, а от 1919 г. е в Балтийско море. От 1928 г. е стационарен учебен кораб. Подобно на „Монкалм“ е бомбардиран в пристанището на Брест, за да не се използва за блокиране на пристанището през 13 – 14 август 1944 година. Корпусът е предаден за скрап след това.
- „Дюпти Туар“ е базиран в Брест. Носи патрулна и ескортна служба в Атлантика. Потопен от немската подводница U-62 на 7 август 1918 г. Загиват трима от екипажа[3].
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]Крайцерите от типа „Монкалм“ стават първите серийни големи броненосни крайцери във френския флот, и са основоположници на последващите серии френски броненосни крайцери. В определен смисъл, те изиграват за развитието на французските броненосни крайцери същата роля, каквато броненосците от типа „Маджестик“ изиграват за развитието на британските линейни кораби. При чувствително по-малка, отколкото на „Жана“, водоизместимост и цена, те не ѝ отстъпват по съвкупни тактико-технически характеристики.
Създадени като океански рейдери, тези кораби имат прекрасна мореходност и отлична защитеност. Тяхното въоръжение изглежда отслабено на фона на чуждестранните аналози, но напълно се вписва в концепцията за използване на френските броненосни крайцери – рейдерски операции по стратегическите комуникации в Атлантика, Средиземно море, Индийския океан, а също авангардно разузнаване при действия съвместно с флота. Основен опонент при операции от такъв род се явяват британските бронепалубни крайцери; „Монкалмите“ са отлично приспособени за борбата с тях. Многобройните скорострелни 120-мм и 152-мм оръдия, съставляващи главното въоръжение на британските крайцери, не могат да разбият със своите фугасни снаряди пояса на „Монкалмите“; скосовете на броневата палуба на френските крайцери предоставлява адекватна защита за жизненоважните части от попаденията на тежки снаряди на немногобройните тежки оръдия на британските бронепалубници. В същото време, силната батарея от скорострелни оръдия на французските крайцери може с лекота да разбие незащитените бордове на британските бронепалубни крайцери, провоцирайки пожари, наводнения, и принуждавайки британците да забяват ход.
Характерна особеност на френските броненосни крайцери, по сравнение с визави, е отсъствието на таран.
Французите адекватно оценяват възможностите на тези големи кораби, и разглеждат масовото строителство на големи броненосни крайцери като оптимален способ да ликвидират разрива по линейни сили с британския флот.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ С. А. Балакин. ВМС Франции 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. Морская коллекция 3/2000 // Архивиран от оригинала на 2015-03-16. Посетен на 2015-04-09.
- ↑ Корабите имат малки различия.
- ↑ С. А. Балакин. ВМС Франции 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. Морская коллекция 3/2000 // Архивиран от оригинала на 2015-03-16. Посетен на 2015-04-09.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. ISBN 0-85177-133-5.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- GUEYDON armoured cruisers (1902 – 1905) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Броненосни крайцери тип „Гюдон“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Монкальм““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||||||||||
