Додулари
| Додулари Διαβατά | |
 Църковнославянски надпис от църквата „Свети Димитър“ в Додулари, 1853 г. | |
  Додулари  Додулари  Додулари | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Делта |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 17 m |
| Население | 8423 души (2001) |
| Додулари в Общомедия | |
Додулари или Додулар (срещат се и формите Дудулари, Дудулар, на гръцки: Διαβατά, Диавата, до 1926 Δουδουλάρ, Дудулар[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Делта в административна област Централна Македония. Селото има население от 8423 души (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Додулари е разположено в Солунското поле, в областта Вардария между реките Галик (Галикос) и Вардар (Аксиос).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Димитър“ е от 1853 година.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Дондуларе (Dondoularé) е показано като село с 30 домакинства и 140 жители българи.[3] В 1874 - 1875 година учител в Додулари е Димитър Мавродиев.[4]
В 1880 година мухтарят на Додулари Коста Манук е заточен в Азия, заради участие в подписване на прошения, изпратени от българите в Румелийската комисия.[5] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Додулари има 180 жители българи.[7] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Дудуларе) минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дудуларе (Doudoularé) има 232 българи екзархисти и функционира българско училище.[9]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Дудулар (Δουδουλάρ) е славяногласно село в Солунската митрополия със 130 жители с българско съзнание. В селото работи 1 българско училище с 20 ученици и 1 учител.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Додулари е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война Додулари остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Диавата. След Гръцко-турската война в 1922 година в селото са заселени 87 семейства малоазийски гърци и 98 семейства кавказки арменци, бежанци от Турция общо 562 души.[12] В 1928 година Додулари е смесено местно-бежанско село със 170 бежански семейства и 524 жители бежанци.[13]
- Официални преброявания
- 1920 – 217 души
- 1930 – 606 души
- 1940 – 779 души
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Додулари
Варнава Тирис (р. 1958), митрополит на Неаполска и Ставруполска епархия на Църквата на Гърция
Иван Ангелов (1831 – ?), български свещеник в Кониково между 1871 и 1910 година[14]- Иван Манук, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[15]
- Коста Манук, участник в Кресненско-Разложко въстание, заточен в Азия
- Митре Дудуларски, български революционер, терорист на Централния комитет на ВМОРО, убил заедно с Иванчо Карасулията сръбския учител Илия Пейчиновски в Солун на 6 септември 1897 година.[16]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ34/67500/1506/9-1-1985 - ΦΕΚ 61/Β/4-2-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-09-19. Посетен на 15 октомври 2014.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150-151.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 524.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 356, 389.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 422 и 843.
- ↑ Δήμος Εχεδώρου. Τα Διαβατά. // Архивиран от оригинала на 2024-01-30. Посетен на 2009-07-17.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 36.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 422.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 54-55.
| |||||||||||||||||
