Дримкол
| Дримкол | |
 | |
| Страна | Северна Македония |
|---|---|
| Дримкол в Общомедия | |
Дримкол (на македонска литературна норма: Дримкол) е историко-географска област в югозападната част на Северна Македония, на границата с Албания. Името на областта произлиза от името на река Дрин (в местния говор Дрим) и турската дума „кол“, отряд войска, стража, жупа.[1]
Геогафия
[редактиране | редактиране на кода]Дримколът обхваща селищата на запад от реката Черни Дрин, по източните склонове на планината Ябланица. На юг достига брега на Охридското езеро, на югоизток през Дрин граничи с Малесия, на североизток - с Жупа, а на запад с Голо бърдо.
Разделя се на Горни или Стружки Дримкол на юг и Долни или Дебърски Дримкол на север по реката.[2][3] Стружкият Дримкол е по-голям и обхваща част от Стружкото поле, а Дебърският е планинско-хълмиста област. През източната част на Дримкол минава пътят Дебър - Струга. На запад от Струга през Кяфасан международен път свързва областта с Албания. В Дримколската клисура на Черни Дрин има два язовира - Глобочица и Дебърското езеро. Край селото Пискупщина е открито въглищно находище с резерв от около 3,5 милиона тона, което е в експлоатация.
В Дримкол има 23 села, от които 16 са в Стружки, а 7 – в Дебърски Дримкол. Главно административно и стопанско средище на Дримкол е Струга. Най-голямо село е Лабунища с 5936 жители (2002), а село Вевчани е самостоятелна община.
Стружки Дримкол: Струга, Боровец, Вевчани , Велеща, Вранища, Вишни, Горна Белица, Долна Белица, Дъбовяни, Заграчани, Калища, Лабунища , Октиси, Подгорци, Радолища, Шум, Ябланица
Дебърски Дримкол: Безово, Дренок, Лакавица, Луково, Модрич, Нерези, Пискупщина
Населението на Дримкол традиционно се състои от българи (македонци), торбеши и албанци (геги и тоски). Главно занимание на дримколци в Стружкото поле е земеделието, а в ябланичките села – животновъдството. Голяма част от населението традиционно ходи на гурбет в чужбина.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]
През 1903 година войводи на ВМОРО в района са Марко Ябланешки и Цветан Бубекаров.[5] Стружки районен войвода в Дримкол през 1907 година е Марко Жона, 45-годишен със 7 четници, а в Долни Дримкол войвода е Ташко Наумов от Битоля=[6] Нестор Чопов – Дримски е член на ВМОРО и на Дебърския революционен комитет към 1904 година.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пјанка, Влоѓимјеж. Топономастиката на Охридско-Преспанскиот базен. Скопjе, Институт за македонски jазик „Крсте Мисирков“, 1970. (на македонска литературна норма)
- ↑ Поповски, Јован и др. Дримколски Записи. Македонска книга, 1971. (на македонска литературна норма)
- ↑ Енциклопедија на културното наследство на Струга.
- ↑ Филиповић, Миленко, Дебарски Дримкол, Скопље, 1939, с. 9.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22, 194.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 38.
