Григорий I
- Тази статия е за римския папа. За охридския архиепископ вижте Григорий I Охридски.
Свети Григорий I Велики | |
римски папа | |
Понтификат | |
---|---|
Начало | 3 септември 590 г. |
Край | 12 март 604 г. |
Предшественик | Пелагий II |
Наследник | Сабиниан |
Лична информация | |
Рождено име | Григорий |
Роден | около 540 г. |
Починал | Рим, Италия |
Григорий I в Общомедия |
Григорий I Велики (на латински: Gregorius PP. I), наричан в православната традиция и Григорий Двоеслов (на латински: Gregorius Dialogus, на гръцки: Γρηγόριος ο Διάλογος) е римски папа в периода 3 септември 590 г. до смъртта си, на 12 март 604 г.
Известен е като Григорий Двоеслов заради съчинението си „Диалози“. Той е първият папа, който в миналото си е бил монах. Служил е в манастира „св. Андрей Първозвани“ в Рим, който сам основал. Доктор на църквата (от лат. doctor ecclesiae), един от латинските Отци на Църквата.
Считан е за светец от Римокатолическата църква, Източноправославната църква, Англиканската общност, и някои лутерански църкви. Веднага след смъртта си, той е канонизиран по убеждение на мнозина. Протестантският реформатор Жан Калвин адмирира Григорий и пише в своите Институти, че той е последният добър папа. Григорий е закрилник на музикантите, певците, студентите и учителите. След успешна кариера на висш имперски сановник той приел монашеството и оглавил папската институция. Този папа успешно защитил Рим от лангобардите и повишил неимоверно авторитета на институцията, която оглавявал.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден в заможно римско семейство, свързано с църквата. Неговият прапрадядо е папа Феликс III (папа 483 – 492 г.). Григорий получава добро образование по латински език, природни науки, история, математика, музика и право.
След смъртта на баща си, Григорий превръща семейното имение в манастир, посветен на свети апостол Андрей, и сам приема монашеско пострижение.
Като папа засилва мисионерската дейност на църквата сред варварите в Северна Европа. Григорий отстоява първенството на Римския епископ, казвайки, че Римският епископ е „служител на Божиите служители“ и отговаря за своето свещеническо служение директно пред Бога. Формулира ясно доктрината за чистилището. Работи за разбирателство между Източната и Западната част на църквата, засилвайки в същото време папската власт.
Сред творбите му са проповеди (ок. 64 от тях са признати за автентични), „Коментар върху Йов“, по-познат с латинското си наименование Magna Moralia, „Правила за пасторите“, запазени са и копия на някои негови писма. Най-известната му творба, заради която в Православната църква свети Григорий е наречен „Двоеслов“, са неговите „Диалози“ – сборник с чудеса, знаци и изцеления от живота на италианския светец Бенедикт Нурсийски (ок. 480 – 547 г.).
Почитан е от Римокатолическата и Православната църкви.
Той е против заниманието на църковни представители със светски науки. Негова е фразата, че „Невежеството е майка на благочестието“.
„ | Но след това стигна до нас известие, за което не можем да не си спомняме със срам, а именно, че си обучил някого по граматика. Известието за тази постъпка, към която ние чувстваме голямо презрение, произведе върху нас много тежко впечатление...ако вие докажете ясно, че всичко разказано за вас е лъжа, че вие не се занимавате с глупави светски науки, тогава ние ще прославяме нашия господ. | “ |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Robert Austin Markus, Gregory the Great and His World. Cambridge etc.: Cambridge University Press, 1997.
- Carole Straw, Gregory the Great: Perfection in Imperfection. (Transformation of the Classical Heritage, 14). Berkeley, Los Angeles, and London: University of California Press, c1988.
- Ф. П. Успенский, Церковно-политическая деятельность Папы Григория I-Двоеслова. Казань, 1901.
- John C. Cavadini, ed., Gregory the Great: A Symposium. Notre Dame: University of Notre Dame Press, 1996.
- Claude Dagens, Saint Grégoire le Grand: Culture et expérience chrétienne. Paris: Étudies augustiniennes, 1977.
- Sofia Boesch Gajano, Gregorio Magno: alle origini del Medioevo. Roma: Viella, 2004.
- Stephan Ch. Kessler, Gregor der Grosse als Exeget: eine theologische Interpretation der Ezechielhomilien. Innsbruck: Tyrolia, 1995.
- Michael Fiedrowicz, Das Kirchenverständnis Gregors des Grossen. Eine Untersuchung seiner exegetischen und homiletischen Werke (Römische Quartalschrift für christliche Altertumskunde und Kirchengeschichte, 50. Supplementheft). Freiburg, Basel, Wien: Herder, 1995.
- Vincenzo Recchia, Gregorio Magno papa ed esegeta biblico. Bari: Edipuglia, 1996.
- Robert Godding, Bibliografia di Gregorio Magno, 1890 – 1989, (1990). Rome: Città Nuova, 1990.
- Francesca Sara D’Imperio, Gregorio Magno: bibliografia per gli anni 1980 – 2003. Firenze: SISMEL edizioni del Galluzzo, 2005.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Писмо на папа Григорий I до галския епископ Дезидерий“
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Житието на Григорий I на сайта www.pravoslavieto.com
- Католическа енциклопедия:Свети папа Григорий I
- Картината на Мазолино „Папа Григорий Велики свети Матей“
Пелагий II | → | римски папа (590 – 604) | → | Сабиниан |
|
|