Направо към съдържанието

Григорий I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Григорий I Велики)
Тази статия е за римския папа. За охридския архиепископ вижте Григорий I Охридски.

Свети Григорий I Велики
римски папа
Понтификат
Начало3 септември 590 г.
Край12 март 604 г.
ПредшественикПелагий II
НаследникСабиниан
Лична информация
Рождено имеГригорий
Роден
около 540 г.
Починал
12 март 604 г. (64 г.)
Рим, Италия
Григорий I в Общомедия

Григорий I Велики (на латински: Gregorius PP. I), наричан в православната традиция и Григорий Двоеслов (на латински: Gregorius Dialogus, на гръцки: Γρηγόριος ο Διάλογος) е римски папа в периода 3 септември 590 г. до смъртта си, на 12 март 604 г.

Известен е като Григорий Двоеслов заради съчинението си „Диалози“. Той е първият папа, който в миналото си е бил монах. Служил е в манастира „св. Андрей Първозвани“ в Рим, който сам основал. Доктор на църквата (от лат. doctor ecclesiae), един от латинските Отци на Църквата.

Считан е за светец от Римокатолическата църква, Източноправославната църква, Англиканската общност, и някои лутерански църкви. Веднага след смъртта си, той е канонизиран по убеждение на мнозина. Протестантският реформатор Жан Калвин адмирира Григорий и пише в своите Институти, че той е последният добър папа. Григорий е закрилник на музикантите, певците, студентите и учителите. След успешна кариера на висш имперски сановник той приел монашеството и оглавил папската институция. Този папа успешно защитил Рим от лангобардите и повишил неимоверно авторитета на институцията, която оглавявал.

Роден в заможно римско семейство, свързано с църквата. Неговият прапрадядо е папа Феликс III (папа 483 – 492 г.). Григорий получава добро образование по латински език, природни науки, история, математика, музика и право.

След смъртта на баща си, Григорий превръща семейното имение в манастир, посветен на свети апостол Андрей, и сам приема монашеско пострижение.

Като папа засилва мисионерската дейност на църквата сред варварите в Северна Европа. Григорий отстоява първенството на Римския епископ, казвайки, че Римският епископ е „служител на Божиите служители“ и отговаря за своето свещеническо служение директно пред Бога. Формулира ясно доктрината за чистилището. Работи за разбирателство между Източната и Западната част на църквата, засилвайки в същото време папската власт.

Сред творбите му са проповеди (ок. 64 от тях са признати за автентични), „Коментар върху Йов“, по-познат с латинското си наименование Magna Moralia, „Правила за пасторите“, запазени са и копия на някои негови писма. Най-известната му творба, заради която в Православната църква свети Григорий е наречен „Двоеслов“, са неговите „Диалози“ – сборник с чудеса, знаци и изцеления от живота на италианския светец Бенедикт Нурсийски (ок. 480 – 547 г.).

Почитан е от Римокатолическата и Православната църкви.

Той е против заниманието на църковни представители със светски науки. Негова е фразата, че „Невежеството е майка на благочестието“.

Но след това стигна до нас известие, за което не можем да не си спомняме със срам, а именно, че си обучил някого по граматика. Известието за тази постъпка, към която ние чувстваме голямо презрение, произведе върху нас много тежко впечатление...ако вие докажете ясно, че всичко разказано за вас е лъжа, че вие не се занимавате с глупави светски науки, тогава ние ще прославяме нашия господ.

[1]

  • Robert Austin Markus, Gregory the Great and His World. Cambridge etc.: Cambridge University Press, 1997.
  • Carole Straw, Gregory the Great: Perfection in Imperfection. (Transformation of the Classical Heritage, 14). Berkeley, Los Angeles, and London: University of California Press, c1988.
  • Ф. П. Успенский, Церковно-политическая деятельность Папы Григория I-Двоеслова. Казань, 1901.
  • John C. Cavadini, ed., Gregory the Great: A Symposium. Notre Dame: University of Notre Dame Press, 1996.
  • Claude Dagens, Saint Grégoire le Grand: Culture et expérience chrétienne. Paris: Étudies augustiniennes, 1977.
  • Sofia Boesch Gajano, Gregorio Magno: alle origini del Medioevo. Roma: Viella, 2004.
  • Stephan Ch. Kessler, Gregor der Grosse als Exeget: eine theologische Interpretation der Ezechielhomilien. Innsbruck: Tyrolia, 1995.
  • Michael Fiedrowicz, Das Kirchenverständnis Gregors des Grossen. Eine Untersuchung seiner exegetischen und homiletischen Werke (Römische Quartalschrift für christliche Altertumskunde und Kirchengeschichte, 50. Supplementheft). Freiburg, Basel, Wien: Herder, 1995.
  • Vincenzo Recchia, Gregorio Magno papa ed esegeta biblico. Bari: Edipuglia, 1996.
  • Robert Godding, Bibliografia di Gregorio Magno, 1890 – 1989, (1990). Rome: Città Nuova, 1990.
  • Francesca Sara D’Imperio, Gregorio Magno: bibliografia per gli anni 1980 – 2003. Firenze: SISMEL edizioni del Galluzzo, 2005.
  1. „Писмо на папа Григорий I до галския епископ Дезидерий“
Пелагий II римски папа (590 – 604) Сабиниан