Силвестър II
Силвестър II | |
римски папа | |
Понтификат | |
---|---|
2 април 999 г. – 12 май 1003 г. | |
Рождено име | Герберт д'Аурийак |
Предшественик | Григорий V |
Наследник | Йоан XVII |
Роден | около 947 г. Беийак, графство Оверн, Франция |
Починал | |
Силвестър II в Общомедия |
Папа Силвестър II (на латински: Silvester.PP.II), роден Жербер д'Орийак (на френски: Gerbert d'Aurillac), е френски учен и глава на Католическата църква, 139-ият папа в Традиционното броене. Той е първият папа французин.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е около 947 година в Беийак, графство Оверн, Франция. През юношеските години заминава за Испания (по това време Ал-Андалус), за да учи математика в Кордоба, където се запознава с арабската култура, математиците и астрономите на града, а по-късно учи и в Университета Ал-Карауин[1]. След това месеци наред обикаля Индия. След завръщането си във Франция преподава в училището към катедралата на Реймс, където за кратко е и архиепископ. Впоследствие е настойник на император Отон III. Преди да бъде избран за папа през 999 г., е архиепископ на Равена.
Папа Силвестър II повлиява върху развитието на средновековните университетски програми. Висшият духовник пръв започва да преподава т. нар. квадривиум – аритметика, геометрия, астрономия и музика, на основата на тривиума – граматика, логика и реторика. Той въвежда повторно познатите в древността сметало абак и армилярната сфера, едно от първите изобретения за определяне на положението на планетите и на Слънцето през годината, изгубени за Европа от края на Гръко-римската епоха. Известен е и с въвеждането на арабските цифри.
Заради опитите му да изкорени симонията и други видове корупция в Църквата и положителното му отношение към познанията на Античния свят, враговете му започват да го обвиняват в ерес и дори във връзки с Дявола.
Умира на 12 май 1003 година в Рим.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Crowe, Felicity; Goddard, Jolyon; Hollingum, Ben; MacEachern, Sally; Russell, Henry, eds. (2011). Modern Muslim Societies. Muslim World. New York, NY: Marshall Cavendish Reference. p. 93
- Buddhue, John Davis. The Origin of Our Numbers // The Scientific Monthly 52 (3). 1941. с. 265 – 267.
- Darlington, Oscar G. Gerbert, the Teacher // American Historical Review 52 (3). 1947. DOI:10.2307/1859882. с. 456 – 476.
- Kosztolnyik, Zoltan J. The Relations of Four Eleventh-Century Hungarian Kings with Rome in the Light of Papal Letters // Church History 46 (1). 1977. DOI:10.2307/3165157. с. 33 – 47.
- Kropf, Lewis L. Pope Sylvester II and Stephen I of Hungary // English Historical Review 13 (50). 1898. DOI:10.1093/ehr/XIII.L.290. с. 290 – 295.
- Salhab, Walid Amine. The Knights Templar of the Middle East: The Hidden History of the Islamic Origins of Freemasonry. San Francisco, Red Wheel/Weiser, 2006. ISBN 1-57863-346-X.
- Seife, Charles. Zero: The Biography of a Dangerous Idea. New York, Penguin Books, 2000. ISBN 0-670-88457-X.
- Tester, S. Jim. A History of Western Astrology. Rochester, Boydell & Brewer, 1987. ISBN 0-85115-446-8.
- Truitt, E. R. Celestial Divination and Arabic Science in Twelfth-Century England: The History of Gerbert of Aurillac's Talking Head // Journal of the History of Ideas 73 (2). 2012. DOI:10.1353/jhi.2012.0016. с. 201 – 222.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Catholic Encyclopedia
- Betty Mayfield, „Gerbert d'Aurillac and the March of Spain: A Convergence of Cultures“ Архив на оригинала от 2007-09-22 в Wayback Machine.
- Gerbert of Aurillac (ca. 955 – 1003), lecture by Lynn H. Nelson.
- Women's Biography: Adelaide of Burgundy, Ottonian empress Архив на оригинала от 2014-10-30 в Wayback Machine., includes four of his letters to Аделхайд Бургундска.
Григорий V | → | римски папа (2 април 999 – 12 май 1003) | → | Йоан XVII |
|
|