Григорие Божович
| Григорие Божович Григорије Божовић | |
| сръбски просветен деец | |
 Божович като студент в Московската духовна академия | |
| Роден |
15 февруари 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Партия | Независима демократическа партия |
Григорие Божович (на сръбски: Григорије Божовић) е сръбски учител, деец на Сръбската пропаганда в Македония, журналист, писател и политик, депутат.[1] Божович е смятан за един от най-значителните сръбски писатели в междувоенния период.[2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 12 февруари 1880 година в село Придворица, Ибърски Колашин, Османската империя. Завършва начално училище и Колашин, а след това учи в богословско-педагогическото училище в Призрен от 1893 до 1899 година. След това от 1901 до 1905 година учи в Московската духовна академия. От 1905 до 1907 година преподава в Призренската семинария, от 1907 до 1909 година в Битолската сръбска гимназия, а от 1909 до 1913 година отново в Призрен. В 1908 година в Призрен се жени за учителката Василия, вдовица на Лазар Лазар Куюнджич. Преподава църковно право и патрология. Член е на епархийската управа на Рашко-Призренската епархия в 1911 година.[1]
След Младотурската революция в 1908 година е делегат на Първата сръбска конференция, провела се между 12 и 15 август 1908 г. в Скопие, на която е основана Сръбска демократическа лига в Османската империя.[4] Избран е за депутат от Куманово в скупщината на сърбите османлии.[5]
Секретар е и председател на Призренската община, окръжен началник, инспектор и депутат в Скупщината.[1] В 1924 - 1927 година е избиран за депутат от Независимата демократическа партия на Светозар Прибичевич.
Започва писателската си дейност в ученическата дружина „Растко“. Пише в „Цариградски гласник“ и „Голуб“. Ректорът Стеван Димитриевич пише за Божович: „...учителят в семинарията, с работата си в училището и поведението си сред народа се отличи сред малкото наши просветни работници, които служиха в тези краища с чисти патриотични идеали. Той искрено служи и работи в духа на държавната идея на Сърбия, често губейки от своите собствени дела.“[1]
Божович публикува четиринадесет книги: осем сбирки с разкази, много книги с пътеписи и кратки записи за хора и краища, събрани от вестник „Политика“, на който е репортер в междувоенния период. Първата му книга с разкази е „Из Стара Сърбия“ (Из старе Србије), публикувана в 1908 година, а последната „Разкази“ (Приповетке) в 1940 година в издание на Сръбската книжовна задруга. Автор е и на сбирките „Тежки изкушения“ (Тешка искушења, 1935) и „Съгласно закона“ (Под законом, 1939).[2]
Основна тема за Божович е сръбският национален въпрос и Косово, като той стои на крайни националистически позиции: одобрява концентрацията на войски в Косово за сплашване на албанците, критикува половинчатите реакции на държавата при актове на насилие от страна на албанци, като например Кабашкото клане, критикува действията на сръбските дипломати в балканските страни, които не защитавали интересите на местните сърби, осъжда действият на албанските четници в Куча и на българските в Македония, остро критикува движението за създаване на самостоятелна бошнячка нация.[3]
След установяването на комунистическия режим в страната, на 29 декември 1944 година военен съд на таен процес го осъжда на смърт, лишаване от граждански права и конфискация на имуществото за великосръбство[6] и за сътрудничество с италианските окупатори[1] и е разстрелян на 1 срещу 2 януари[6][2] или на 4 януари 1945 година в Белград.[1]
В 2008 година Окръжният съд в Белград, по искане на внука му Маринко Божович, го реабилитира.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 190. (на сръбски)
- ↑ а б в Радисављевић, Зоран. Живот и дело „косовског Андрића” // Политика, 6. 06. 2015. Посетен на 4 май 2020 г.
- ↑ а б Радисављевић, Зоран. Далекосежне идеје Григорија Божовића // Политика, 10. 06. 2015. Посетен на 7 май 2020 г.
- ↑ Српска демократска лига у Отомаској царевини. Манифест - Записник - Организация. Скопље, Издање „Српског клуба“, 1908. с. 6.
- ↑ Народна енциклопедија српско-хрватско-словеначка, књига 4. Београд, 1929. с. 361.
- ↑ а б в Кљакић, Сл. Рехабилитован репортер „Политике“ Григорије Божовић // Политика, 18. 05. 2008. Посетен на 4 май 2020 г.
