Антоние Тодорович
| Антоние Тодорович Антоније Тодоровић | |
| сръбски учител и революционер | |
 | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | 1971 г.
|
Антоние Тодорович (на сръбски: Антоније Тодоровић или Antonije Todorović) e сръбски учител и революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Антоние Тодорович е роден в 1880 година в Призрен. Завършва Призренското богословско училище в 1897 година. В същата година започва работа като сръбски учител във Велес и се включва дейно в организацията и работата на сръбската пропаганда в Македония. Българският митрополит Авксентий Велешки в доклада си от 1904 година включва подробна информация за учителя Антоние Тодорович и го описва като образец на сръбската пропаганда във Велешко.[1][2]
В есента на същата 1904 година Тодорович се прехвърля в Куманово, където става член на Управителния съвет на Кумановската сръбска революционна организация под името Шарпланинец заедно с други сръбски учители, сред които Йован Цакич, Лазар Божович и след това Атанасие Петрович, Цакич формира в Куманово градски комитет на сръбската пропаганда в Македония. Тодорович е главният организатор на убийството на българския свещеник Александър, изпълнено на 40 ден след убийството на сръбския поп Атанасие Петрович от българи.[3][4]
В 1906 година, преследван от властите, е принуден да избяга в Сърбия, тъй като в документите на загиналите на 16 април 1905 година над Челопек четници е открито и неговото име. Връща се в Османската империя след амнистията след Младотурската революция в 1908 година и до 1912 година е управител на сръбските училища в Кривопаланечка каза.[1] Депутат е от Крива паланка в Първата скупщина на сърбите в Османското царство.[5][1]
След Първата световна война е училищен инспектор в Призрен. Народен представител е в Скупщината на Кралството на сърби, хървати и словенци в 1921 година. Привърженик е на Яша Проданович и Републиканската партия.[1]
В 1954 година изпраща отворено писмо до Мирослав Кърлежа, заради което е осъден на три години затвор. Умира в Белград на 91 година.[1] Оставя спомени за сръбската пропаганда между 1904 и 1912 година, които са ценен източник на информация за организацията на сръбските революционери.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Вучетић, Биљана. Српска револуционарна организација у Османском царству на почетку XX века. Историјски часопис, књига LIII, 2006. с. 364. Посетен на 29 ноември 2013 г.
- ↑ Вучетић, Биљана. Сећања Антонија Тодоровића на револуционарну акцију српског народа у Турској 1904-1914 године // Мешовита грађа 28. 2007. с. 256-305. Архивиран от оригинала на 2015-10-10. Посетен на 2018-12-09.
- ↑ Краков, Станислав. Пламен четништва. Београд, 1930. с. 182 -190.
- ↑ Илић, В. Српска четничка акција 1903-1912. Београд, 2006. с. 48.
- ↑ Српска демократска лига у Отомаској царевини. Манифест - Записник - Организация. Скопље, Издање „Српског клуба“, 1908. с. 6.
- ↑ Вучетић, Биљана. Прилог за биографију Антонија Тодоровића (1880-1971). Историјски часопис, кн. LV, 2007. с. 265-277. Посетен на 29 ноември 2013 г. Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine.
