Атанас Петров (Куманово)
| Атанас Петров Атанасије Петровић | |
| сръбски революционер и свещеник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
Атанас (Ташко) Петров (на сръбски: Атанасије, Ташко Петровић или Atanasije, Taško Petrović) е сърбомански свещеник, протойерейски наместник на скопския митрополит в Куманово, тоест председател на Кумановската сръбска община, и деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 11 май 1866 година в Крушево, тогава в Османската империя, във влашко семейство. Става шивач и занаятът му го отвежда в Куманово. Там се жени за дъщерята на местен търговец и около 1895 година се запопва. В 1904 година заедно с някои сърбомански учители, сред които Антоние Тодорович, Лазар Божович и Йован Цакич, Атанас Петров участва във формирането в Куманово на градски комитет на сръбската пропаганда в Македония. Така се формира Управителният съвет на Кумановската сръбска революционна организация. Комитетът е съставен в есента на 1904 година и има за цел да информира и подпомага по всякакъв начин сръбските четници в Кумановска каза.[1][2]
В 1905 година, след предателство на поп Ташко, сръбските власти убиват българския деец Псалтир Попантов. Като отмъщение ВМОРО организира убийството на сърбоманския свещеник.[3] На 15 януари 1905 година в Куманово Кръстьо Лазаров и Димитър Бичев причакват поп Ташко на излизане от църквата и го раняват смъртоносно. Ранен е и гавазинът му, както и придружаващият го сръбски дякон. В резултат на убийството са дигнати на крак войската и полицията. Множество български къщи са обискирани, а над 200 души българи са арестувани по показания на сърбомани. Директорът на българската прогимназия Илия Левков, секретарят на българската община Трайче Митев и петима други видни български граждани са осъдени и изпратени на заточение в Мала Азия. В отмъщение, Кумановската сръбска революционна организация убива българският архиерейски наместник поп Александър.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Краков, С. Пламен четништва. Београд, 1930. с. 182 - 190.
- ↑ Илић, В. Српска четничка акција 1903-1912. Београд, 2006. с. 48.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 209.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 210.
