Светозар Ранкович
Светозар Ранкович Светозар Ранковић | |
сръбски военен и революционер | |
Роден |
1880 г.
|
---|---|
Починал |
Трешница, Сърбия |
Светозар (Тоза) Ранкович (на сръбски: Светозар Ранковић - Тоза) е сръбски военен и революционер, деец на Сръбска пропаганда в Македония от началото на XX век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Юнковац в областта Лепеница, Сърбия. Постъпва с 33 випуск във Военната академия, но я напуска и завършва юнкерско училище в Русия. Постъпва в сръбската армия. Присъединява се към сръбската четническа акция в Македония още в самото ѝ начало в 1904 година. По-късно става войвода.[1][2]
Участва в Балканската война (1912 - 1913), като е тежко ранен в Кумановската битка. Участва и в Междусъюзническата война.[3] Загива в Колубарската битка през Първата световна война, когато австрийски снаряд му отнася двата крата и той се самоубива. Смъртта му е възпята от Милослав Йелич в стихосбирката „Сърбиянски венец“ (Србијански венац).[4][5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Споменица мушке гимназије у Крагујевцу 1833 - 1933. Крагујевац, Одбор за прославу стогодишњице, 1934. с. 399.
- ↑ Ђорђевић, Драгослав П. Шумадија у прошлости и садашњости. Београд, 1932. с. 230.
- ↑ Трифуновић, Илија. Крв четника. Београд, 1930. с. 23. Посетен на 2 ноември 2013 г.
- ↑ Ђорђевић, Светозар, А. Кроз ратне вихоре. Први Светски рат и српска авијатика. Београд, 1967. с. 42.
- ↑ Трифуновић, Илија. Крв четника. Београд, 1930. с. 24 - 25. Посетен на 2 ноември 2013 г.