Направо към съдържанието

Любомир Михайлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Михайлович
Љубомир Михајловић
сръбски дипломат
Роден
Починал
23 януари 1957 г. (82 г.)
Белград, Югославия

Любомир Михайлович (на сръбски: Љубомир Михајловић, Михаиловић или Ljubomir Mihajlović, Mihailović) e сръбски и югославски дипломат и политик, деец на сръбската пропаганда в Македония[1].

Завършва средно образование и Юридическия факултет в Белград и след това учи право в Париж.

През 1899 година постъпва на дипломатическа служба, на която остава до 1918 г. Работи като чиновник при посолството в Цариград[1]. От 1906 година работи в сръбското консулство в Скопие първо като вицеконсул, а после като консул. По време на престоя му в Скопие се сблъскват основните течения на сръбската пропаганда в Македония – митрополитското и консулското. Митрополитското е начело с Викентий Скопски, който настоява напълно да изземе от сръбските дипломати ръководството на революционното и учебното дело в Македония. Михайлович е нерешителен консул и но настояване на дейците от консулското течение е преместен като сръбски консул в Битоля[2].

В 1912 година, когато в Битоля влизат сръбски войски по време на Балканската война, е изпратен за посланик в Рим, където остава до края на 1914 година. По време на Първата световна война от 1915 до 1916 г. е посланик в Черна гора, а от 1917 до 1918 година е посланик в САЩ[1].

Избран е за депутат през 1925 година.

  1. а б в Народна енциклопедија српско-хрватско-словеначка, Београд, 1929, књига 2, 889
  2. Вучетић, Биљана. Историјски часопис LVII (2008) 413 – 426
Михайло Ристич скопски сръбски консул
(29 юни 1907 – 10 септември 1907)
Живоин Балугджич
Живоин Балугджич битолски сръбски консул
(1907 – 1912)
последен