Горна Крушица
- Вижте пояснителната страница за други значения на Крушица.
| Горна Крушица | |
  Горна Крушица  Горна Крушица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 51 души[1] (15 март 2024 г.) 2,61 души/km² |
| Землище | 19 644 km² |
| Надм. височина | 540 m |
| Пощ. код | 2827 |
| Тел. код | 074341 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 16273 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Струмяни Емил Илиев (Обединени земеделци; 2011) |
Го̀рна Кру̀шица е село в Югозападна България, община Струмяни, област Благоевград. Селото е в България от 1912 година[2] в резултат от Балканската война.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | |
| Общо | 65 |
| Българи | 63 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 2 |
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Горна Крушица се намира в долината на Струма, на около 1 км западно от реката, в подножието на Малешевската планина. На север от селото е Сливница, а на юг – Каменица. Чрез асфалтиран, но силно изронен път Горна Крушица е свързана с град Кресна и село Струмяни, което е общинският център. На сегашното си място Горна Крушица е построена през 1958 – 1962 г. Преди това селото се е намирало на около 7 км западно от сегашното селище в Малешевската планина.
Населението на село Горна Крушица, наброявало 299 души при преброяването към 1934 г. и 393 към 1946 г., намалява до 175 към 1985 г. и 50 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[4]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 65 лица, за 63 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 2 – „не отговорили“.[5]
История
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Крушица (Krouchitsa) е посочено като село с 26 домакинства и 80 българи.[6]
Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година село Горна Крушица е населявано от 120 жители, всички българи християни.[7] Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото (Gorna-Krouchiza) се състои от 176 българи екзархисти.[8]
При избухването на Балканската война пет души от Горна и Долна Крушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
През 50-те години на 20 век селото се премества от старото си местоположение в Малешевската планина на 7 км на изток в долината на Струма.
В 1999 година е построен храмът „Свети Димитър“.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Горна Крушица
Миладин Тренчев, български революционер, войвода на ВМОК, македоно-одрински опълченец, роден в Долна или Горна Крушица- Христо Тренчев, македоно-одрински опълченец, четата на Миладин Тренчев, роден в Долна или Горна Крушица[11]
- Други
- Миладин Миладинов, български революционер, действал в района на Горна Крушица след Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[12][13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 79.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Справка за населението на с. Горна Крушица, общ. Струмяни, обл. Благоевград // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2022-05-07.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Горна Крушица, община Струмяни, област Благоевград
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Храмове // Община Струмяни. Посетен на 18 декември 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 733.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 218.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 103.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||
