Направо към съдържанието

Владимир Карамазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Карамазов
български актьор
Роден
Владимир Александров
27 април 1979 г. (45 г.)
Националност България
Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност2000 –
Уебсайтvladimirkaramazov.com

Владимир Карамазов (роден като Владимир Александров) е български актьор,[1] продуцент и фотограф.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Карамазов е роден на 27 април 1979 г. в София. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Надежда Сейкова и доц. Веселин Ранков през 2002 г. През същата година се присъединява към трупата на Народен театър „Иван Вазов“.[3][4] Получава артистичния псевдоним Карамазов от режисьорката Лилия Абаджиева за ролята на Ромео.

Участва в постановката на Театър 199 „Рибарят и неговата душа“ по Оскар Уайлд, режисьор Мариус Куркински, която се играе повече от 10 години и има над 200 изиграни представления.

През 2010 и 2013 г. постановката „Казанова – реквием за любовта“ с Карамазов в ролята на Казанова обира аплодисменти от публиката във Франция на театралния фестивал в Авиньон[5] и театри в Париж. Актьорският талант на актьора е признат от публика и критици.[6][7][8]

След повече от 10 години като актьор в повече от 25 театрални постановки и участия в телевизионни предавания, филми и сериали, през 2013 г. Владимир Карамазов заедно с най-добрите си приятели Захари Бахаров и Юлиан Вергов създава продуцентската компания „Three Bears Entertainment“,[9] чийто първи и успешен проект е постановката „Арт“ на Ясмина Реза, копродукция със Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Постановката се посреща с аплодисменти от публиката, както и от критиците.[10][11][12] След премиерата ѝ през април 2013 г. тримата приятели правят турнета в страната.[13][14][15][16]

Владимир Карамазов е един от актьорите в програмата на Фортисимо Фамилия. През 2014 г. той участва в Приказки за симфоничния оркестър с диригент Максим Ешкенази в Зала „България“ (в ролята на Разбойника).[17][18] През 2015 г. Карамазов участва в Портрет на Чайковски – Дете от стъкло (в ролята на Чайковски).[19] През 2016 г. той отново участва в Приказки за симфоничния оркестър с диригент Максим Ешкенази (отново в ролята на Разбойника). През 2017 г. Владимир Карамазов участва в Карнавал на животните (в ролята на Африканския крал) от програмата на Фортисимо Фамилия.

От 2014 г. Владимир Карамазов е посланик на „Нощта на театрите“, част от инициативата „Европейска нощ на театрите“.[20][21]

През 2017 г. Владимир Карамазов участва като лектор в „Ideas Rearranged – StartUP Conference 2017“, където разказва за комуникационната стратегия на „Три Беарс Ентъртеймънт“ и някои от най-успешните и ефективни рекламни кампании и проекти на компанията.[22][23]

Освен актьор и продуцент, от 2019 г. Владимир Карамазов се занимава сериозно и с фотография. Негови фотографии са публикувани на престижни фотографски платформи и печелят фотографски награди.

От първото издание през 2013 г. всяка година е сред номинираните в конкурса „Ерген на годината“ – раздел „Шоубизнес“.

Карамазов знае руски и английски език. Негово хоби и страст са пътешествията, гмуркането[24] и пистовите мотори.[25][26]

Роли в театъра

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2022 - „Опашката" от Захари Карабашлиев, реж. Явор Гърдев, Драматично-куклен театър "Иван Радоев", Плевен
  • 2018 – „NеоДачници“ от Максим Горки, реж. Иван Пантелеев, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Шалимов)
  • 2017 – „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Андрей)[27]
  • 2016 – „Богът на касапницата“ от Ясмина Реза, реж. Антон Угринов, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Ален Рей)
  • 2015 – „Дакота“ от Жорди Галсеран, реж. Владимир Пенев, ДСТ „Алеко Константинов“ (в ролята на Санитаря, Полицая, Сакатия войник)[28] – копродуцент
  • 2014 – „Солунските съзаклятници“ от Георги Данаилов, реж. Стоян Радев, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Иван Гарванов)[29]
  • 2014 – „Пътят към Афродита“ спектакъл на Бойка Велкова, НТ „Иван Вазов“ (специално участие като гласът на Господ)
  • 2013 – „Арт“ от Ясмина Реза, реж. Антон Угринов, ДСТ „Алеко Константинов“ (в ролята на Иван) – копродуцент
  • 2012 – „Спанак с картофи“ от Золтан Егреши, реж. Богдан Петканин, ДСТ „Алеко Константинов“ (в ролята на Сапуна)
  • 2011 – „Ревизор“ от Н. В. Гогол, режисьор Мариус Куркински, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Хлестаков)
  • 2010 – „Ангели в Америка“ от Тони Кушнер, реж. Десислава Шпатова, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Джоузеф Пит)
  • 2010 – „Сирано Дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, реж. Теди Москов, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Кристиан дьо Новилет)[30][31]
  • 2009 – „Слуга на двама господари“ от Карло Голдони, реж. Митко Бозаков, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Флориндо Аретузи)
  • 2009 – „Вишнева градина“ от Антон Чехов, реж. Крикор Азарян, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Яша)
  • 2009 – „Казанова – реквием за любовта“ от Диана Добрева, реж. Диана Добрева, НДТ „Сълза и смях“ (в ролята на Казанова)[32]
  • 2008 – „Балът на крадците“ от Жан Ануи, реж. Тиери Аркур, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Гюстав)
  • 2007 – „С любовта шега не бива“ от Алфред дьо Мюсе, реж. Мариус Куркински, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Пердикан)
  • 2007 – „Празникът на Бакхус“ от Артур Шницлер, реж. Антон Угринов, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Гуидо Верниг)
  • 2007 – „Идеалният мъж“ от Оскар Уайлд, реж. Тиери Аркур, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Лорд Горинг)
  • 2006 – „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, реж. Явор Гърдев, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Едмънд)
  • 2005 – „Отело“ от Уилям Шекспир, реж. Лилия Абаджиева, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Дездемона)
  • 2004 – „Хъшове“ по Иван Вазов, реж. Александър Морфов, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Христо Ботев)
  • 2004 – „Рибарят и неговата душа“ от Оскар Уайлд, реж. Мариус Куркински, Театьр 199 (в ролята на Рибарят)
  • 2004 – „Службогонци“ от Иван Вазов, реж. Иван Добчев, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Жеко Хоров)
  • 2003 – „Вернисаж“ от Вацлав Хавел, реж. Антон Угринов, ДСТ „Алеко Константинов“ (в ролята на Михал)
  • 2003 – „Магбед“ от Йожен Йонеско, реж. Пламен Марков, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Мейкъл)
  • 2003 – „Макбет“ от Уилям Шекспир, реж. Пламен Марков, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Рос)
  • 2003 – „Бурята“ от Уилям Шекспир, реж. Александър Морфов, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Фердинанд)
  • 2003 – „Тероризъм“ от Владимир и Олег Преснякови, реж. Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театър 199
  • 2002 – „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, реж. Мариус Куркински, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Флоризел)
  • 2002 – „Албена“ от Йордан Йовков, реж. Иван Добчев, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Иван Сенебирски)
  • 2001 – „Както ви е угодно или Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир, реж. Роберт Стуруа, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Валентино)
  • 2001 – „Кралят-елен“ от Карло Гоци, реж. Мариус Куркински, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Леандро)
  • 2000 – „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, реж. Лилия Абаджиева, НТ „Иван Вазов“ (в ролята на Ромео)

Работа в телевизията

[редактиране | редактиране на кода]

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]
Пълнометражни филми
  • 2012 – „Аз съм ти“, режисьор Петър Попзлатев (в ролята на Жермен)
Късометражни филми
  • 2010 – „Месо“, режисьор София Стойчева (в ролята на Любовника)
  • 2008 – „Naive“, режисьор Franck Deyris (в ролята на Владимир)
  • 2007 – „Ти гониш“, режисьор Николай Мутафчиев (в ролята на Мартин)
Озвучаване на филми

Роли в реклами

[редактиране | редактиране на кода]
  • Nivea
  • Grant's Whisky
  • Falcon
  • Gillette
  • MTel
  • Nissan
  • Vicks
  • Andrews Fashion
  • 7DAYS
  • Vodka Flirt
  • Nestle
  • Coca Cola Light
  • EGG

Участия в инициативи и благотворителни кампании

[редактиране | редактиране на кода]
  • Българската Коледа (на Президента на РБългария)
  • УНИЦЕФ („Бъдеще без насилие за всяко дете“, „Заедно от детската градина“ и др.)
  • Открито за диабета
  • Нощ на театрите
  • Фортисимо Фамилия
  • Пресъздай класиката
  • Поетите (на Interview.to)
  • Мисия Маверик
  • Велики заедно
  • Wings for Life World Run
  • Better with Pets
  • Praktika

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2022 – награда „Икар“ за водеща мъжка роля за Кандидатът в „Опашката“ от Захари Карабашлиев, реж. Явор Гърдев, Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен
  • 2017 – номинация за Аскеер за „Водеща мъжка роля“ за ролята на Ален Рей в „Богът на касапницата“ от Ясмина Реза, постановка Антон Угринов, НТ „Иван Вазов“
  • 2015 – награда „Forbes ТОП 70 на българските знаменитости“ (#21)
  • 2015 – награда „ТОП 50 най-влиятелни българи във Facebook“ (#40)
  • 2013 – награда „Златен век“ за принос в културата от Министерство на културата[44][45]
  • 2011 – награда „Иван Димов“ за високи постижения в сферата на изкуството от Фонда за талантливи млади актьори към Фондация „Млади български таланти“[46][47]
  • 2011 – номинация за Аскеер за „Поддържаща мъжка роля“ за ролята на Кристиан дьо Новилет в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, НТ „Иван Вазов“[48]
  • 2011 – номинация за Икар за ролята на Кристиан дьо Новилет в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, НТ „Иван Вазов“[49]
  • 2010 – приз БГ Модна Икона за най-елегантни българи за 2010 г.[50]
  • 2003 – номинация за Аскеер за „Изгряваща звезда“ за ролята на Иван Сенебирски в „Албена“ от Йордан Йовков, постановка Иван Добчев, НТ „Иван Вазов“[51]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Владимир Карамазов (личен сайт)
  2. ↑ Владимир Карамазов – фотограф
  3. ↑ Владимир Карамазов на сайта на Народния театър „Иван Вазов“
  4. ↑ Владимир Карамазов на сайта Theatre.art.bg
  5. ↑ Avignon Theater Festival – Casanova requiem for love.
  6. ↑ Théâtre du bolg – Casanova requiem for love.
  7. ↑ Avignon Theater Festival – Casanova requiem for love – Press Review. Архив на оригинала от 2013-10-18 в Wayback Machine.
  8. ↑ Casanova requiem for love – Press Review. [неработеща препратка]
  9. ↑ Three Bears Entertainment. Архив на оригинала от 2017-03-16 в Wayback Machine.
  10. ↑ Мина Узаничева, "Бахаров, Вергов, Карамазов – тримата големи в „Арт“" Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine. рец. във VsekiDen, 15 април 2013 г.
  11. ↑ Албена Атанасова, „Вергов, Бахаров и Карамазов се бият и плачат в Сатирата“, рец. във в. „Стандарт“, 15 април 2013 г.
  12. ↑ Лора Трайкова, „От приятелски огън боли най-дълбоко“, Teatri.bg, 29 април 2013 г.
  13. ↑ Звездното трио Вергов-Карамазов-Бахаров се завръща в Бургас с „Арт“. Архив на оригинала от 2013-10-17 в archive.today
  14. ↑ „Тримата барони“ на турне по морето // news.burgas24.bg. 21 май 2013. Посетен на 22 октомври 2013.
  15. ↑ „Трите мечки“ обраха овациите на бургаската публика, „Арт“ турнето продължава // Посетен на 22 октомври 2013.
  16. ↑ Театралният хит „Арт“ гостува в Българан // varna.topnovini. 13 юни 2013. Архивиран от оригинала на 2013-10-23. Посетен на 22 октомври 2013.
  17. ↑ Карамазов във Fortissimo Фамилия // fortissimo.bg. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 4 юни 2014.
  18. ↑ Владимир Карамазов и Светлина Терзиева гостуват на Ники Кънчев // radio.dariknews.bg. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 24 юни 2014.
  19. ↑ Карамазов в „Дете от стъкло“ // fortissimo.bg. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 14 декември 2015.
  20. ↑ Владимир Карамазов – посланик на „Нощ на театрите 2014“ // 2014.theatresnight.org. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 14 Devember 2015.
  21. ↑ Владимир Карамазов – посланик на „Нощ на театрите 2015“ // theatresnight.org. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 14 Devember 2015.
  22. ↑ Владо ще участва в Ideas Rearranged – StartUP Conference 2017 // threebears.bg. Архивиран от оригинала на 2017-03-28. Посетен на 27 март 2017.
  23. ↑ Иновации, StartUP и Владо Карамазов в Благоевград // webcafe.bg. Посетен на 27 март 2017.
  24. ↑ Diving BG journal – VIP: Vladimir Karamazov Perfectly Buoyant // 4 февруари 2010. Архивиран от оригинала на 2013-10-17. Посетен на 2 октомври 2013.
  25. ↑ „Преди обед“ – „Екстремните мании на актьора Владимир Карамазов“ // БТВ. 10 ноември 2014. Посетен на 19 ноември 2014.
  26. ↑ Списание BMM/No.4 - „Актьорът-моторист: обичам да се уча“ // bmm.bike. November 2014. Посетен на 19 ноември 2014.
  27. ↑ Ана Благова, „Народният театър посреща сезона с 6 премиери и обновен салон, но без главен режисьор“, Dnevnik.bg, 13 септември 2017 г.
  28. ↑ „Дакота“ в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ Архив на оригинала от 2015-03-27 в Wayback Machine. 13 март 2015 г.
  29. ↑ „Солунските съзаклятници“ в Народния театър „Иван Вазов“, БНТ – „Денят започва с култура“, 6 ноември 2014 г.
  30. ↑ Елена Кръстева, „Влюбени в Сирано“, рец. във в. „Монитор“, 18 май 2010 г.
  31. ↑ Албена Атанасова, „Донков и Карамазов делят любима. Деян и Владо правят смешки и плачат в „Сирано дьо Бержерак“ на Теди Москов“, рец. във в. „Стандарт“, 18 май 2010 г.
  32. ↑ Мариана Първанова, „Карамазов = Казанова“, рец. във в. „Монитор“, 18 декември 2008 г.
  33. ↑ Владо Карамазов – водещ на играта „Бинго Милиони“ // btv.bg. 14 януари 2015. Посетен на 15 януари 2015.
  34. ↑ Владо Карамазов: За мен „Бинго Милиони“ е голямо предизвикателство.
  35. ↑ Ясни са участниците в петия „Сървайвър“
  36. ↑ Владо Карамазов: Survivor е приключение с много неизвестни – не знаеш какво ще се случи, не знаеш какво те чака
  37. ↑ Владимир Карамазов – Ексклузивни кадри от новия сезон на Survivor.
  38. ↑ Владо Карамазов – актьорът и министърът в „Четвърта власт“. Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine.
  39. ↑ Карамазов в „Дървото на живота“. Архив на оригинала от 2013-10-17 в Wayback Machine.
  40. ↑ „Карамазов даде гласа си на Ди Каприо“ Архив на оригинала от 2013-10-29 в Wayback Machine., Standartnews.com, 4 ноември 2011 г.
  41. ↑ „Владо Карамазов звучи от космоса“, „Lifestyle“, 6 октомври 2011 г.
  42. ↑ „Карамазов като жабокът принц“, Vesti.bg, 2 ноември 2009 г.
  43. ↑ „Владо Карамазов представя „Принцесата и жабокът“.“, Plovdiv24.bg, 16 декември 2009 г.
  44. ↑ „В навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост министър Владимир Пенев връчи традиционните годишни награди на изявени творци и дейци на културата“, сайт на Министерство на културата, 20 май 2013 г.
  45. ↑ Министърът на културата връчва награда „Златен век“ на Владимир Карамазов, фотография, сайт на Министерство на културата, 20 май 2013 г.
  46. ↑ „Владо Карамазов с две награди“, LadyZone, 2012 г.
  47. ↑ „Владимир Карамазов с награда от Народен театър „Иван Вазов““, Avtora.com, 11 юни 2012 г.
  48. ↑ „Владимир Карамазов – номинации за Аскеер", архив на оригинала от 29 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141129022952/http://www.askeer.bg/index.php?id=361, посетен на 19 ноември 2014 
  49. ↑ „Владимир Карамазов – номинации за Икар"
  50. ↑ „Владимир Карамазов – БГ Модна Икона"
  51. ↑ „Владимир Карамазов – номинации за Аскеер", архив на оригинала от 29 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141129022952/http://www.askeer.bg/index.php?id=361, посетен на 19 ноември 2014 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимир_Карамазов&oldid=12277544“.