Направо към съдържанието

Десислава Шпатова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Десислава Шпатова
българска театрална режисьорка и педагожка

Родена
2 септември 1971 г. (1971-09-02) (53 г.)

Националност България
Учила вНов български университет
Режисура
Активностот 1998 г.
Стилекспериментален театър
НаградиАскеер 2009 за „Изкуството да смиташ боклука под килима“ от Ингмар Бергман, Драматично-куклен театър „Константин Величков“ - Пазарджик
[1]
Научна дейност
Областрежисура, актьорско майсторство
Работила вНов български университет

Уебсайтhttp://legalart-centre.org/about-us/desislava-shpatova/

Десислава Шпатова е българска театрална режисьорка и педагожка. Известна е с авторските си спектакли „Медея“ и „Една българка“, проекти на сдружение „Легал Арт Център“.[2]

Шпатова е родена на 2 септември 1971 година в София. Театралното си образование получава в Нов български университет, където през 1998 г. завършва бакалавърската програма по актьорско майсторство, а през 2016 г. става магистър по театрална режисура. През 2002 г. е стипендиант на програма „Артслинк“, Ню Йорк, където разработва проектна идея и работи в мултикултурен екип. През 2021 г. защитава докторска степен в направление „Филмово и театрално изкуство“ с дисертационен труд на тема „Ингмар Бергман на българската театрална сцена“.

От 1999 г. Шпатова излиза на свободна практика като театрален режисьор. През същата година учредява сдружение с нестопанска цел „Легал арт център“ за независим театър заедно с актрисата Снежина Петрова, с която продължават да създават спектакли и до днес.[3] Дебютира с постановката „Една любов на Жуан“ по текстове на Достоевски и Пушкин в Сатиричния театър „Алеко Константинов“. През годините поставя в Народния театър „Иван Вазов“, Театър 199 „Валентин Стойчев“, Сатиричния театър „Алеко Константинов“, Драматичния театър „Стоян Бъчваров“, Театралната работилница „Сфумато“, Младежкия театър „Николай Бинев“, Драматичния театър „Адриана Будевска“, Малък градски театър „Зад канала“ и Нов драматичен театър „Сълза и смях“. Участва на международни фестивали в Румъния, Франция, Италия и Македония с представления. Десислава Шпатова работи с глухи актьори в два поредни проекта.[4]

От 2005 г. е хонорувана преподавателка в Нов български университет, департамент „Театър“. През 2018 г. е асистент в департамента, а през 2022 г. - главен асистент доктор.[5]

През 2019 г. Шпатова и актрисата Снежина Петрова разработват проекта „Медея“ на „Легал арт център“ в рамките на „ПловдивЕвропейска столица на културата 2019“. Проектът има силен социален фокус. Инициативата събира в съвместна работа утвърдени имена от областта на театъра, деца от различни етноси в Пловдив – от ромската, турската, еврейската, арменска и българска общност, както и студенти от НБУ, стажанти, обучаващи се в различни хуманитарни и творчески специалности. Проектът завършва с мащабен спектакъл, режисиран от Десислава Шпатова, на Античния театър, на 28 юни 2019 г., който представя трагедията на Еврипид в нов превод от старогръцки език. Спектакълът продължава да се играе и до днес на сцената на Театър Азарян[6]

През 2021 г. Шпатова режисира моноспектакъла на Снежина Петрова по разказа „Една българка“ на Иван Вазов, който отново е по проект на „Легал Арт Център“.[7]

Театрални постановки

[редактиране | редактиране на кода]

Гастроли и участия в международни фестивали

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2018 г.
    • Селекция със спектакъл в Международен фестивал на театралните училища Проект "Истрополитана", Братислава;
  • 2017 г.
    • Селекция със спектакъл в 26-то издание на МТФ SETKÁNÍ/ENCOUNTER, Бърно, Чехия;

Списък с публикации

[редактиране | редактиране на кода]

Шпатова, Десислава. Мемоарите на Ингмар Бергман – другото лице на гения.

  • IIІ Млад научен форум за театър кино, сцена, и визуални изкуства – 2020. София :
  • НБУ, 2020. – с. 189-199. Рецензирано: не; Реферирано: да


Шпатова, Десислава. Ингмар Бергман: от детската стая до световната сцена.:

  • списание АРТизанин, брой 16 / 2019. – с. 175-181. София. Рецензирано: не;
  • Реферирано: да


Шпатова, Десислава. Театралното творчество на режисьора Ингмар Бергман.

  • Годишник на департамент „Масови комуникации“. София : НБУ, 2018. – с. 143-157.
  • Рецензирано: не; Реферирано: да