Мариус Куркински

Мариус Куркински
български актьор и режисьор
Мариус Куркински, 2008 г.
Роден	15 октомври 1969 г. Нови пазар, Народна република България
Награди	„Аскеер“ за Главна мъжка роля: 1999 – „Самият човек“ „Аскеер“ за Главна мъжка роля: 2002 – „Сънят“ „Икар“ за Главна мъжка роля: 2007 – „Сътресение“ „Икар“ за Главна мъжка роля: 2011 – „Български разкази“ „Икар“ за Поддържаща мъжка роля: 2013 – „Хамлет“ “ SoloAct 2024, Габрово - Наградата за Мъжка роля за “Нашенец”
Актьорска кариера
Активност	от 1992 г.
Уебсайт	Страница в IMDb
Мариус Куркински в Общомедия

Ива̀йло Васѝлев Стоя̀нов, известен като Ма̀риус Ку̀ркински, е български театрален и кино актьор, режисьор и музикален изпълнител, особено известен с монологичните си театрални постановки, както и с песните и музикалните клипове „Ти-ри-ри-рам“, „Шу-шу“, „Стига бе!“ и (заедно с Ирина Флорин) „Пътуване“.

Биография

Роден е на 15 октомври 1969 г. в град Нови пазар. 12-годишен постъпва в детското театрално студио към Драматичен театър – Варна, а след това – в театър „Щурче“ на братя Райкови.

Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Крикор Азарян и асистенти Тодор Колев и Елена Баева във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1993 г. и следва две години кинорежисура при професор Георги Дюлгеров. Получавал е множество награди за актьорското си и постановъчно майсторство. Негови спектакли са гастролирали с успех в чужбина.

Автор е на игралния филм „Дневникът на един луд“ (1996) по повестта „Записките на един луд“ на Николай Гогол.

Като певец издава три студийни албума в края на 90-те години: „Любовна война“ (1996), „Ще бъдем щастливи“ (1997) и „Двама“ (1999). Автор е на почти всички текстове към песните в тях, докато музиката към първите два е дело изцяло на групата „Тибетски сърца“, а на повечето в последния – на Петър Дундаков.

През 2007 г. получава „Икар“ за главна мъжка роля за моноспектакъла „Сътресение“ по Николай Хайтов, ДТ „Николай Масалитинов“ – Пловдив.

През март 2008 г. издава на DVD моноспектакъла си „Сътресение“.

През 2011 г. получава наградата „Икар“ на САБ „за главна мъжка роля“ за ролите си в моноспектакъла „Български разкази“, копродукция на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив и ART I SHOCK.

През 2013 г. получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за поддържаща мъжка роля“ за Клавдий в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“.

През 2016 г. организира национално турне, на което представя моноспектакъла „Черното пиле“ по Николай Хайтов.

През 2019 и 2020 г. осъществява турне, на което представя юбилейния сборен моноспектакъл „Мариус 50“, в който влиза в роли от 9 предишни свои моноспектакъла.

През декември 2020 г. се завръща на музикалната сцена, като прави песен с рапъра Боро Първи – „Черни очила“.

Личен живот

Куркински е християнин. Публично разкрива, че е гей през 90-те години на 20 век. Куркински обяснява в интервю от 2011 г. как „връзката между мен и жена е невъзможна. Важно е да бъдем честни в този случай“. Въпреки това изразява категорично неодобрение към гей браковете и осиновяването, макар че е „за подобни връзки“.

Моноспектакли

• „Дон Жуан“ по Молиер, Младежки театър (12 февруари 1993 г.)
• „Песен на песните“ (по библейски текстове), НДК (1993 г.)
• „Дамата с кученцето“ по Чехов, НДК (1996 г.)
• „Евангелие по Матея“, Фондация „Концепция за театър“ (14 октомври 1997 г.)
• „Самият човек“ по Андрей Платонов, Фондация „Концепция за театър“ (19 февруари 1999 г.)
• „Сънят“ от „Светът в 10½ глави“ на Джулиан Барнс, Драматичен театър - Пловдив (9 май 2001 г.)
• „Сътресение“ по разказите „Сътресение“, „Страх“ и „Засукан свят“ на Николай Хайтов, Драматичен театър – Пловдив (1 ноември 2006 г.)
• „Български разкази“ по произведения на Ангел Каралийчев, народни приказки и предания, Драматичен театър – Пловдив (5 ноември 2010 г.)
• „Сънят на смешния човек“ по едноименния разказ на Фьодор Достоевски, Народен театър „Иван Вазов“ (17 април 2014 г.)
• „Юбилей“ от А.П. Чехов, Театър „Сълза и смях“ (24 януари 2015 г.)
• „Черното пиле“ по разказите „Мерак“, „Пазачът на овесената нива“ и „Черното пиле“ на Николай Хайтов, Продуцентска къща „Ажур Пико“, ОДТ „Апостол Карамитев“ - Димитровград (15 ноември 2016 г.)
• „Мариус 50“ – сборен моноспектакъл, Продуцентска къща „Ажур Пико“ (10 декември 2019 г.)

Постановки

• „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир, Държавен сатиричен театър (10 декември 1997 г.)
• „Синята птица“ от Морис Метерлинк, Учебен театър при НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (20 октомври 1998 г.)
• „Годежът“ от Морис Метерлинк, копродукция на ДСТ и НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (23 март 2000 г.)
• „Греховете наши“ по разкази на Чехов, театър „ИнверсиЯ“ (26 юни 2000 г.)
• „Изкуството на комедията“ от Едуардо де Филипо, ДТ – Пловдив (10 март 2001 г.)
• „Кралят-елен“ от Карло Гоци, Народен театър „Иван Вазов“ (14 декември 2001 г.)
• „Малки комедии“ от А.П. Чехов, ДТ – Пловдив (7 септември 2002 г.)
• „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“ (март 2003 г.)
• „Свекърва“ от Антон Страшимиров, ДТ – Пловдив (26 ноември 2003 г.)
• „Големанов“ от Ст. Л. Костов, МГТ „Зад канала“ (2004 г.)
• „Рибарят и неговата душа“ по Оскар Уайлд, Театър 199 (2004 г.)
• „С любовта шега не бива“ по Алфред дьо Мюсе, Народен театър „Иван Вазов“ (2005 г.)
• „Кървава сватба“ от Ф. Г. Лорка, ДТ – Пловдив (11 септември 2006 г.)
• „Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1 април 2008 г.)
• „Великолепният рогоносец“ от Фернан Кромелинк, МГТ „Зад канала“ (14 октомври 2008 г.)
• „Златната мина“ от Ст. Л. Костов, Драматичен театър – Хасково (2009 г.)
• „Жените в Народното събрание“ от Аристофан, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ (11 октомври 2009 г.)
• „Отворена брачна двойка“ от Дарио Фо и Франка Раме, Театър 199 (5 май 2010 г.)
• „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев, МГТ „Зад канала“ (2 октомври 2010 г.)
• „Държавните липи“ от Ст. Л. Костов, Драматичен театър – Хасково (2011 г.)
• „Ревизор“ от Н. В. Гогол, Народен театър „Иван Вазов“ (2012 г.)
• „Хамлет“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“ (2012 г.)
• „Суматоха“ от Йордан Радичков, МГТ „Зад канала“ (2012 г.)
• „Женско царство“ от Ст. Л. Костов, Драматичен театър – Хасково (15 май 2013 г.)
• „Лодка в гората“ от Николай Хайтов, МГТ „Зад канала“ (4 октомври 2013 г.)
• „Мъжът на жена ми“ от Миро Гавран, Театър „Сълза и смях“ (15 февруари 2014 г.)
• „Изкуството на комедията“ от Едуардо де Филипо, МГТ „Зад канала“ (9 декември 2015 г.)
• „Синята птица“ от Морис Метерлинк, Народен театър „Иван Вазов“ (25 март 2016 г.)
• „Двубой“ от Иван Вазов, Народен театър „Иван Вазов“ (26 февруари 2021 г.)

Филмография

Година	Филми и сериали	Серии	Копродукции	Роля
2019	„Засукан свят“			Милю
2015	„Някой посети душата ми“
2013	„Недадените“	12		Арон Бехар
2002	„Двубой“
2001	„Опашката на дявола“		България, Русия, Япония	адвокат Шейтанов
2000	„И Господ слезе да ни види“ „Посетени от Господ“ – 2 заглавие		България, Франция	Танаси
2000	„Ad libitum 4. Вариации на граф дьо Бурбулон“			граф дьо Бурбулон
2000	„Краят на ХХ век“			офицер
1997	„Скрито чувство“			себе си
1997	„14 целувки“			генералът
1996	„Дневникът на един луд“			лудият
1996	„Приятелите на Емилия“		България, Франция, Швейцария	Жорко
1996	„Всичко от нула“			Мариус Куркински
1995	„Еуфорична трагедия“ („Urnebesna tragedija“)		ФР Югославия, България, Франция
1994	„Граница“		България/Франция	Малкия
1993	„La donna è mobile“			фотографът Леткис
1992	„Сирна неделя“			диверсант

Дискография

Студийни албуми

• 1996 – „Любовна война“
• 1997 – „Ще бъдем щастливи“
• 1999 – „Двама“

Сингли

• 1997 – „Ти ри ри рам“
• 1998 – „Шу-шу“

Външни препратки

• Мариус Куркински в Theatre.art.bg
• Официална страница на Мариус Куркински във „Фейсбук“
• ((en)) Мариус Куркински в Internet Movie Database
• ((ru)) Мариус Куркински в КиноПоиск
• ((ru)) Мариус Куркински в Кино-театр