Жените в Народното събрание

„Жените в Народното събрание“
Ἐκκλησιάζουσαι
Информация
Автор	Аристофан
Създадена	391 г. пр.н.е
Място на действие	Древна Гърция
Оригинален език	старогръцки
Жанр	комедия
„Жените в Народното събрание“ в Общомедия

„Жените в Народното събрание“ (на старогръцки: Ἐκκλησιάζουσαι, 391 г. пр.н.е.) е старогръцка комедия на древногръцкия драматург Аристофан (445 – 385).

В творбата е разработена пародийно идеята за равенството между жените и мъжете. Комедията е била представена на сцена през 392 г. пр.н.е. Произведението е написано заедно с „Плутос“ и принадлежи към последния етап от творчеството на Аристофан.

Герои

• Праксагора („Дейната в Народното събрание“)
• Жени
• Хор
• Блепир („Шушулката“)
• Съсед
• Хремет („Кашлящият“)
• Гражданин
• Глашатайка
• Три баби
• Девойка
• Момък
• Слугиня на Праксагора

Сюжет

Действието се развива в Атина. Сцената представя две съседни къщи, а от четвърти епизод нататък – две насрещни къщи. В стремежа си да управляват държавата жените са принудени да използват най-различни прийоми. За да станат членове на Народното събрание и да водят речи в него, те трябва да се превърнат в мъже. Те прикриват всичко женско в себе си, обличат се в мъжки дрехи и дори си слагат бради. Праксагора, която е с най-добри ораторски умения, отправя апел към мъжете да предадат властта в ръцете на нежния пол. Мъжете са възмутени от искането, защото дотогава не се е случвало жени да управляват. Краят все пак е благополучен и държавата е предадена на жените, но тази кардинална промяна носи след себе си нови закони и наредби, с които мъжете не могат да свикнат.

Пролог

След като се измъкват тайно от мъжете си, жените се срещат, за да се подготвят за Народното събрание. За да приличат на мъже, жените си пускат бради и взимат от съпрузите си техните плащове и обувки. След продължително обсъждане Праксагора е избрана за говорител в Народното събрание, защото има добри ораторски способности.

Първи епизод

След случайна среща Блепир и съседът му откриват, че техните жени ги няма и са взели дрехите им. Повява се Хремет, който току-що се връща от Народното събрание, разказва за обсъдените въпроси и съобщава голямата новина, че властта се поверява на жените. От сега нататък жените ще трябва да ходят по съдилища и да прехранват къщата.

Втори епизод

Праксагора се прибира вкъщи, където я посреща съпругът и – Блепир. Раздиран от съмнения, той я разпитва защо е взела неговите дрехи и къде е ходила. След продължителен разговор Блепир съобщава на Праксагора, че държавата е поверена на жените, а тя го уверява, че оттук нататък негодниците няма да безчинстват, няма да крадат от ближния, няма да се карат, няма да има голи просяци и ще има правосъдие и равноправие на половете пред закона и държавата. Всички блага ще бъдат общи и няма да има разделение на обществото на бедни и богати, жените ще изхранват мъжете, полагайки грижи за стопанството. С новото управление обаче идват и нови правила: всеки ще трябва да внася своето имущество в държавната каса; момците ще трябва да преспят със стара баба преди да залюбят красива девойка; няма да има дела, а съдилищата ще се превърнат в места за гощавка; всеки ще ходи при съседа си без пречки, когато поиска.

Трети епизод

Тръгнал да предава своите вещи, Хремет среща гражданин, който отказва да следва новите правила и да предаде своето имущество. Гражданинът твърди, че не иска да хвърли спестеното на вятъра, защото само глупаците вършат нареденото и дават своето. Влиза глашатайката, за да даде разяснения за предстоящата гощавка, и прекъсва възникналия разгорещен спор между двамата.

Четвърти епизод

Една от новите наредби гласи, че всеки момък е длъжен да преспи с най-грозната баба преди да бъде с млада девойка. Това разгаря спор между възрастна жена и млада девойка, които са се показали от прозорците на къщите си и се надпяват. Появява се момък, който желае да преспи само с красивата девойка, но бабата го разочарова и му казва, че ще го заведе в леглото си на всяка цена. В подкрепа на твърдението си, бабата показва наредбата и му я прочита. Момъкът отчаяно търси изход от ситуацията, но открива, че няма как да се спаси. Появяват се още две баби (още по-грозни от първата), които се включват в спора, защото също искат да бъдат с младежа. Най-накрая идва момиче, което взима страната на младежа, изтъквайки като аргумент, че бабата би могла да му е майка и случващото се е неприемливо. Това обаче не спира бабите и те повличат младежа със себе си.

Екзод

В тази част Блепир, слугинята и хорът обсъждат и тръгват за предстоящата гощавка, на която всички са поканени.

Най-дългата дума

Комедията съдържа най-дългата дума – съществително от 171 букви, което представлява „име на ястие с включени видове сладкиши, риба, месо, птици, и сосове.“ На гръцки то е:

„	λοπαδο­τεμαχο­σελαχο­γαλεο­κρανιο­λειψανο­δριμυπο­τριμματο­σιλφιο­καραβομελιτο­κατα­κεχυμενο­κιχλεπικοσσυφοφαττο­περιστεραλεκτρυονοπτο­κεφαλλιο­κιγκλοπελειο­λαγῳοσιραιο­βαφητραγανο­πτερύγων.	“
строфи 1169 – 74

Издания на български език

• Женско народно събрание. Превод от старогръцки език Александър Балабанов. София: Хемус, 1929, 46 стр.
• Жените в Парламента. Превод Д. Симидов. София: Игнатов, 1940, 70 стр.
• Мира. Жените в Народното събрание. Плутос. Превод от старогръцки език Александър Ничев. В: Антични комедии, София: Народна култура, 1978
• Комедии. Превод от старогръцки език в стих Александър Ничев. София: Народна култура, 1985, 780 стр.