Направо към съдържанието

Захари Бахаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Захари Бахаров
Роден
12 август 1980 г. (44 г.)
Активност1990 –
Брачен партньорДиана Алексиева (2009 – )
Деца2
Значими ролиБае Славе – (Чамкория)
Лобода – (Game of Thrones)
Иво Андонов – („Под прикритие“)
Молецът – („Дзифт“)
Уебсайт
Захари Бахаров в Общомедия

Захари Емилов Бахаров е български театрален и киноактьор, телевизионен водещ.

Захари Емилов Бахаров е роден на 12 август 1980 година в София.[1] С актьорство започва да се занимава случайно в гимназията, а през 1998 г. е приет в НАТФИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова и завършва през 2002 г..

От дълго време има връзка с журналистката Диана Алексиева. Двамата заедно имат 2 деца. Захари има по-малък брат – Явор Бахаров, който също е актьор.

Бахаров е сред рекламните лица на „Грейт Уол Моторс“. [2]

Захари Бахаров играе активно в театъра, както и в български и чуждестранни кинопродукции.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Захари Бахаров.

Първата роля, която Захари Бахаров изпълнява на професионалната сцена, е в „Ромео и Жулиета“ от Шекспир. От 2003 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“, където някои от ролите му са: „Макбет“, „Хъшове“, „Почивен ден“, „С любовта шега не бива“ и много други. Носител е на наградите „Аскеер“ през 2006 г. за поддържаща мъжка роля в „Крал Лир“; „Икар“ през 2007 г. за поддържаща мъжка роля в „Дон Жуан“. Получава „Аскеер“ през 2009 за „Три дъждовни дни“ от Ричард Грийнбърг на Театър 199. Участва в постановките „Старицата от Калута“ от Ханох Левин, режисьор Явор Гърдев и „Тероризъм“ от Владимир и Олег Преснякови, режисьор Иван Добчев и Маргарита Младенова на Театър 199.

Получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „награда за поддържаща роля“, за ролята на Сганарел в „Дон Жуан“ по Молиер, реж. Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“ (2007).

Отличен е с „Икар“ и „Аскеер“ 2018 г. за водеща мъжка роля в спектакъла „Чамкория“ от Милен Русков, режисьор Явор Гърдев на Театър 199.

Отпечатъци от ходилата му могат да бъдат видяни на Стената на славата пред Театър 199.

Първата му главна роля в киното е в „Дзифт“ на режисьора Явор Гърдев. Филмът го превръща в звезда и му носи Награда за мъжка роля на Годишни награди за българско киноизкуство (2009) и Награда за най-добър актьор на Международния филмов фестивал Чунгмуро, Сеул (2009). Сред последните филми с негово участие са „Стъклената река“ (реж. Станимир Трифонов), „Love.net“ (Илиян Джевелеков) и ролята му на гангстера Иво Андонов в „Под прикритие“.