Милен Русков
| Милен Русков | |
| български писател и преводач | |
 8 януари 2018 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | филолог, преводач, писател |
| Литература | |
| Период | 2004 – |
| Жанрове | роман, разказ |
| Тема | Българско възраждане, ранномодерна Европа |
| Направление | постмодерен исторически роман |
| Дебютни творби | „Джобна енциклопедия на мистериите“ |
| Известни творби | „Възвишение“ |
| Награди | „Южна пролет“ за дебют (2004) „ВИК“ за Роман на годината (2009) „Дъбът на Пенчо“ (2009) „Кръстан Дянков“ за превод от английски (2009) „Златен век“ (2012) „Христо Г. Данов“ (2012) „Елиас Канети“ (2013) Награда за литература на Европейския съюз (2014) Вазова награда (2019)[1][2] |
| Повлиян | |
| Уебсайт | sites.google.com/site/mybookssite/ |
| Милен Русков в Общомедия | |
Милен Русков е български писател и преводач от английски език. Темите на трите му издадени романа са разнообразни, засягащи късносредновековната и ранномодерна западноевропейска култура или Българското възраждане и фигурите от националноосвободителното движение.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 23 юни 1966 г. в Бургас. През 1995 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Българска филология,[6][7], след което е докторант по лингвистика в БАН.
Член е на журито за годишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“ за преводен роман от английски език през 2010 г.[8]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Публикувал е четири романа, всеки от които е удостоен с различни литературни награди.
Преводите на Русков включват „Как да гледаме философски на живота“ (The Philosopher's Joke, 1909) и „Бележки за роман“ (Novel Notes, 1893) от Джеръм К. Джеръм, „Изповеди на един английски пушач на опиум“ (Confessions of an English Opium-Eater, 1821) от Томас де Куинси и „Малкият непознат“ (The Little Stranger, 2009) от Сара Уотърс.[6]
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]- Романът му „Джобна енциклопедия на мистериите“ е отличен с наградата „Южна пролет“ за литературен дебют (Хасково)[9].
- Вторият роман на Русков, „Захвърлен в природата“, е отличен с Награда „ВИК“ за Роман на годината (2009). През същата година влиятелният литературен критик Светлозар Игов му връчва своята награда „Дъбът на Пенчо“[10].
- След третия си роман, „Възвишение“, Милен Русков е отличен с отличието „Златен век“ на Министерство на културата (2012)[11], с Националната награда за литература „Христо Г. Данов“ (2012),[12] националната литературна награда „Елиас Канети“ за 2017 и с Награда за литература на Европейския съюз (2014) заедно с още 12 писатели[13], определяни от национални журита (българското жури е с председател Георги Константинов и членове Владимир Зарев, Деян Енев, Жела Георгиева и първия български носител на наградата – Калин Терзийски[14]).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Джобна енциклопедия на мистериите. Пловдив: Жанет-45, 2004, 600 с.[6][7][15]
- Захвърлен в природата. Пловдив: Жанет-45, 2008, 324 с.[16][17]
- Възвишение. Пловдив: Жанет-45, 2011, 408 с.[18][19][20][21]
- Чамкория. т. 1 – 2, Пловдив: Жанет-45, 2017, 404 + 232 с.[22][23][24][25][26][27][28][29]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Писателят Милен Русков е тазгодишният носител на Вазовата награда“, KarlovoPress.com, 11 юни 2019 г.
- ↑ „Милен Русков е лауреат на Вазовата награда за 2019“, PlovdivNow.bg, 11 юни 2019 г.
- ↑ „Милен Русков, писател: Непрекъснато събирам истории, пиша само на ръка“, интервю на Мария Велковска и Анна Благова, в. „Дневник“, 11 октомври 2014 г.
- ↑ „Милен Русков: Българите съвсем не са такива ориенталци, каквито са склонни да се изкарват“, интервю на Сима Владимирова, в. „168 часа“, 2 май 2012 г.
- ↑ „Милен Русков: Българите са еретици“, интервю на Ана Клисарска и Иванка Могилска, сп. „Жената днес“, 2012, бр. 8.
- ↑ а б в г Кратка биография на Милен Русков в Литернет.
- ↑ а б в Страница на Милен Русков на сайта на издателство „Жанет 45“ Архив на оригинала от 2021-04-23 в Wayback Machine..
- ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2010 Архив на оригинала от 2014-11-29 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
- ↑ „Литературни дни „Южна пролет“ – Хасково 2005“, Словеса, 23 април 2005 г.
- ↑ Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2009 г. (Носители на наградата за 2009 г. са Елена Алексиева и Милен Русков), електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2009.
- ↑ Олга Андреева, „Връчиха наградите „Златен век“ на изтъкнати творци“, inews.bg, 21 май 2012 г.
- ↑ „Още за „Христо Г. Данов“ 2012“ Архив на оригинала от 2014-10-18 в Wayback Machine., Public-Republic.com, 10 юни 2012 г.
- ↑ ((en)) Winning Authors Архив на оригинала от 2018-04-30 в Wayback Machine., EuprizeLiterature.eu.
- ↑ ((en)) National Juries of the 2014 European Union Prize for Literature.
- ↑ Ани Илков, „Дълбокият свят“ Архив на оригинала от 2017-05-18 в Wayback Machine., рец. за „Джобна енциклопедия на мистериите“, в-к „Култура“, бр. 25, 11 юни 2004 г.
- ↑ Светлозар Игов, „Нов български роман за тютюна“, рец. за „Захвърлен в природата“, в-к „Култура“, бр. 31 (2514), 19 септември 2008 г.
- ↑ Йордан Ефтимов, „Тютюн“, рец. за „Захвърлен в природата“, в-к „Капитал“, 8 януари 2009 г.
- ↑ Светлозар Игов, „Роман за българското Risorgimento“, рец. за „Възвишение“, в-к „Култура“, бр. 36 (2654), 28 октомври 2011 г.
- ↑ Бойко Пенчев, „Високо, високо, високо“, рец. за „Възвишение“, в-к „Капитал“, 24 ноември 2011 г.
- ↑ Мария Калинова, „За възвисяването в езика“, рец. за „Възвишение“, в-к „Литературен вестник“.
- ↑ Николай Аретов, „Нагоре!“, рец. за „Възвишение“, aretov.queenmab.eu, 29 януари 2012 г.
- ↑ „Милен Русков: Открих героя си от стара снимка“, интервю на Райко Байчев по повод излизането от печат на романа „Чамкория“, StandartNews.com, 28 април 2017 г.
- ↑ „Милен Русков: Чамкория е символ на изчезналата България“ Архив на оригинала от 2017-08-22 в Wayback Machine., интервю на Мария Луцова по повод излизането от печат на романа „Чамкория“, Marica.bg, 29 април 2017 г.
- ↑ Георги Гочев, „Бунтарят опортюнист“, рец. за „Чамкория“, Портал за култура, изкуство и общество, 23 май 2017 г.
- ↑ Полина Видас, „Чамкория“ ще те безследно изчезне“, рец. за „Чамкория“, електронно списание Свободно поетическо общество.
- ↑ Лъчезар Лозанов, „Чамкория“ на Милен Русков – заслеплението на фанатизмите“ Архив на оригинала от 2017-06-13 в Wayback Machine., рец. за „Чамкория“, ArmyMedia.bg, 9 юни 2017 г.
- ↑ Димитър Камбуров, „Четвъртата височина (след прочита на „Чамкория“ от Милен Русков)“, рец. за „Чамкория“, Литературен вестник, бр. 35, 2017 г.
- ↑ Митко Новков, „Чамкория“ за сладокусници“ Архив на оригинала от 2018-03-07 в Wayback Machine., рец. за „Чамкория“, Всичко за книгите, 7 юли 2017 г.
- ↑ Николай Аретов, „От Котел към Чамкория“, рец. за „Чамкория“, въпреки.com, 7 юли 2017 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Лична страница на Милен Русков с откъси от романите му и рецензии Архив на оригинала от 2011-11-05 в Wayback Machine.
- От и за Милен Русков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Милен Русков в Нов български университет в
, качено на 16 януари 2018
- Интервюта
- „Милен Русков: Нашата култура е култура на бедността“ Архив на оригинала от 2021-10-19 в Wayback Machine., интервю на Милена Димова, в. „Сега“, 14 март 2009
- „Милен Русков: ... предпочитам да се ръководя от този фиксиран и автономен далечен хоризонт, който моят естетически идеал ми спуска“ Архив на оригинала от 2012-09-06 в Wayback Machine., интервю на Ина Иванова, сп. Public Republic, 5 юли 2012
- Интервю по време на Аполония, Созопол, YouTube, 18 септември 2012
- „Милен Русков: Подготвям се за един роман като историк за дисертация“ Архив на оригинала от 2018-10-28 в Wayback Machine., интервю на Петър Бойчев, в. „Българска армия“, 19 октомври 2018
|
