Георги Гочев (филолог)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Гочев.
Георги Гочев | |
български класически филолог и преводач | |
Портрет на Георги Гочев, май 2017. | |
Роден |
14 декември 1981 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учил в | Българска академия на науките Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Работил в | Нов български университет |
Награди | „Христо Г. Данов“ (2016) „Богдан Богданов“ (2019)[1][2] |
Семейство | |
Деца | Аспасия |
Георги Гочев в Общомедия |
Георги Иванов Гочев е български класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 14 декември 1981 г. в Димитровград. Завършва с отличие средното си образование в Природо-математическа гимназия „Иван Вазов“ в родния си град (2000). Бакалавър (2004, с отличие) и магистър (2006, с отличие, първо място по успех във випуска на Факултета по класически и нови филологии) по класическа филология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Редовен докторант към департамент „Средиземноморски и източни изследвания“ към Нов български университет в София (2007), където защитава и докторската си дисертация на тема „Щастие и промяна. Разбирането за благополучие в старогръцката литература до епохата на Елинизма“ (2010).[3]
Хоноруван лектор по старогръцка литература в СУ „Св. Кл. Охридски“ (2007). Преподавател по старогръцки език и старогръцка литература в НБУ (2007). Щатен асистент (2009) и главен асистент (2011-) в департамент „Средиземноморски и източни изследвания“ в НБУ.[3]
Един от водещите на общоуниверситетския семинар на НБУ (2010/2011; 2012/2013; 2014/2015; 2015/2016), ръководен от проф. Богдан Богданов.[4]
Директор на програма „Класически студии“ в НБУ (2007 – 2011).
Автор на в-к „Дневник“ от 2013 г.[5] От 2017 г. е редактор в седмичника „Литературен вестник“.[6]
Живее в София. Женен. Има една дъщеря, Аспасия.
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 2002 г. – първо място в международен конкурс за есе към проект „Достъпът до литературата“, фондация „Сорос“
- 2004 г. – преводаческа субсидия за превода на Псевдо-Аристотел от фонд „Култура“, Pro Helvetia и фондация „Сорос“
- 2006 г. – преводачески субсидии за преводите на Аристотел, Ксенофонт и Платон от програма „Култура 2000“ на Европейския съюз
- 2007/2008 г. – изследователска стипендия на института за антични изследвания „Хардт“, Женева
- На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел „Хуманитаристика“ за преводите си на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел.[7]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Литературни текстове
[редактиране | редактиране на кода]- „Le sophiste a lieu (Софистът събитие)“ (разкази). Пловдив: Жанет 45, 2004, 72 с. (ISBN 954-491-179-0)[8]
- „Венера в Пафос. Ескиз за филологията“ (есета, студии, статии). София: Сонм, 2005, 240 с.
- „Безделникът“ (роман). Пловдив: Жанет 45, 2005, 177 с.[9]
Монографии
[редактиране | редактиране на кода]- „Свободата от сенките: Справедливост и образование в диалозите на Платон“, София: Издателство на НБУ, 2023, 476 с. ISBN 978-619-233-242-6[10]
Преводи, научни коментари, редакции, съставителства
[редактиране | редактиране на кода]- Псевдо-Аристотел, „Реторика към Александър“, превод от старогръцки, бележки и индекси, София: Сонм, 2004, 167 с.[11]
- Аристотел, Псевдо-Аристотел, Ксенофонт, Хиерокъл, „Икономика. Антични автори за стопанството“, съставителство, превод от старогръцки и латински, бележки, индекси, София: Сонм, 2006, 269 с.[12]
- Платон, „Закони“, превод от старогръцки на книги V, VIII-XII, редакция на книги I-IV, VI-VII, уводна студия, бележки, индекси, София: Сонм, 2007, 751 с.
- Франсоа дьо Полиняк, „Раждането на гръцкия град“, превод (заедно с Весела Атанасова) и редакция от френски, София: Издателство на НБУ, 2009, 294 с.[13]
- Платон, „Пир“, превод от старогръцки, коментар и предговор, София: Планета 3, 2011, 121 с. (второ подобрено издание: Платон, „Пир“, София: ИК Изток-Запад, 2015, 128 с.)[14].
- Грегорио Лури Медрано, „Въведение в речника на Платон“, научна редакция, София: Издателство на НБУ, 2012, 329 с.
- Платон, „Държавата“, превод от старогръцки, коментар и предговор, София: Издателство на НБУ, 2015, 498 с.
- „Разширяването на света. Изследвания в чест на проф. Богдан Богданов“, съставителство заедно с Веселина Василева, София: Издателство на НБУ, 2015, 599 с.
- Аристотел, „Поетика“, превод от старогръцки, коментар и предговор, София: ИК Изток-Запад, 2016, 112 с.
- „От думите към живота. Богдан Богданов и семиотиката“, съставителство заедно с Кристиан Банков, София: Издателство на НБУ, 2017, 144 с.
- Архилох, „Фрагменти“, съставителство и превод от старогръцки заедно с Петя Хайнрих, София: Издателство на НБУ, 2018, 400 с.
- Еврипид, „Медея“, превод от старогръцки заедно с Петя Хайнрих, София: Издателство на НБУ, 2019. ISBN 978-619-233-072-9
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“ за 2019 г.“, сайт на наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“.
- ↑ „Проектът „Медея“ взе Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“ 2019 на официална церемония по случай Деня на будителите“, сайт на НБУ.
- ↑ а б Профил на Георги Гочев в електронния каталог на НБУ.
- ↑ Сайт на общоуниверситетския семинар на НБУ.
- ↑ Статии на Георги Гочев във в-к „Дневник“ Архив на оригинала от 2014-11-21 в Wayback Machine..
- ↑ Редактори на „Литературен вестник“, блог на вестника.
- ↑ Иванка Петкова – Радио Пловдив, Галя Митева – Радио Пловдив, „Иван Гранитски с награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, БНР, 10 юни 2016.
- ↑ За „Le sophiste a lieu (Софистът събитие)“, сайт на изд. „Жанет 45“.
- ↑ Бойко Пенчев, За „Безделникът“, сайт на изд. „Жанет 45“.
- ↑ Морис Фадел, „Драматургичният Платон“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 28 декември 2023.
- ↑ Невена Панова, „От Делос Аристотел поздравява Александър“, рец. на сайта Литература плюс култура.
- ↑ Невена Панова, „За античната икономика като изкуството да се управляват стопанства (и текстове)“, рец. на сайта Литература плюс култура.
- ↑ Невена Панова, „Граници на полиса, граници на култа, граници на метода“, рец. в Алтера Академика, год. ІІІ, кн. 1 (9), 2009, 191 – 195.
- ↑ Откъс от „Пир“ на сайта на издателство „Изток-Запад“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Георги Иванов Гочев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- „Часовници на щастието“ (видео), лекция на Георги Гочев в платформата TEDxNBU, март 2011 г.
- Научни статии
- „За историческия метод на Тукидид“, заглавен текст на Георги Гочев в блогосеминара на проф. Богдан Богданов, публикуван през май 2010 г.
- „Душите на Платон или за сходствата и различията в личността“, заглавен текст на Георги Гочев в блогосеминара на проф. Богдан Богданов, публикуван през февруари 2011 г.
- „Последната дума на Марк Аврелий“, заглавен текст на Георги Гочев в блогосеминара на проф. Богдан Богданов, публикуван през декември 2011 г.
- „Светът и човекът според Платоновия диалог „Тимей“, заглавен текст на Георги Гочев в блогосеминара на проф. Богдан Богданов, публикуван през октомври 2012 г.
- „Най-доброто предстои“. Идеологията на атинската и американската демокрация“, заглавен текст на Георги Гочев в блогосеминара на проф. Богдан Богданов, публикуван през ноември 2012 г.
- „Екзистенциалната литературна теория на Богдан Богданов“, „Литературен вестник“, бр. 10, 2013 г.
- Публицистика
- „Нова приказка за стълбата. Актуалните политически събития в България, февруари 2013“, заглавен текст на Георги Гочев в блогосеминара на проф. Богдан Богданов, публикуван през февруари 2013 г.
- „Оставката от вас, катарзисът от нас! Лозунгите на протеста, юни 2103 г.“, в-к „Дневник“, 21 юни 2013 г.
- „Торбата на бунта. Или какво трябва да се различи в протестите?“, svobodata.com, 28 юни 2013 г.
- „Тринайсет клопки на протеста“, в-к „Дневник“, 2 юли 2013 г.
|