Направо към съдържанието

Георги Гочев (филолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Гочев.

Георги Гочев
български класически филолог и преводач
Портрет на Георги Гочев, май 2017.
Портрет на Георги Гочев, май 2017.

Роден

Националност България
Учил вБългарска академия на науките
Софийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вНов български университет
НаградиХристо Г. Данов“ (2016)
Богдан Богданов“ (2019)[1][2]
Семейство
ДецаАспасия
Георги Гочев в Общомедия

Георги Иванов Гочев е български класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист.

Роден е на 14 декември 1981 г. в Димитровград. Завършва с отличие средното си образование в Природо-математическа гимназия „Иван Вазов“ в родния си град (2000). Бакалавър (2004, с отличие) и магистър (2006, с отличие, първо място по успех във випуска на Факултета по класически и нови филологии) по класическа филология в СУ „Св. Кл. Охридски“. Редовен докторант към департамент „Средиземноморски и източни изследвания“ към Нов български университет в София (2007), където защитава и докторската си дисертация на тема „Щастие и промяна. Разбирането за благополучие в старогръцката литература до епохата на Елинизма“ (2010).[3]

Хоноруван лектор по старогръцка литература в СУ „Св. Кл. Охридски“ (2007). Преподавател по старогръцки език и старогръцка литература в НБУ (2007). Щатен асистент (2009) и главен асистент (2011-) в департамент „Средиземноморски и източни изследвания“ в НБУ.[3]

Един от водещите на общоуниверситетския семинар на НБУ (2010/2011; 2012/2013; 2014/2015; 2015/2016), ръководен от проф. Богдан Богданов.[4]

Директор на програма „Класически студии“ в НБУ (2007 – 2011).

Автор на в-к „Дневник“ от 2013 г.[5] От 2017 г. е редактор в седмичника „Литературен вестник“.[6]

Живее в София. Женен. Има една дъщеря, Аспасия.

  • 2002 г. – първо място в международен конкурс за есе към проект „Достъпът до литературата“, фондация „Сорос“
  • 2004 г. – преводаческа субсидия за превода на Псевдо-Аристотел от фонд „Култура“, Pro Helvetia и фондация „Сорос“
  • 2006 г. – преводачески субсидии за преводите на Аристотел, Ксенофонт и Платон от програма „Култура 2000“ на Европейския съюз
  • 2007/2008 г. – изследователска стипендия на института за антични изследвания „Хардт“, Женева
  • На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел „Хуманитаристика“ за преводите си на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел.[7]

Литературни текстове

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Le sophiste a lieu (Софистът събитие)“ (разкази). Пловдив: Жанет 45, 2004, 72 с. (ISBN 954-491-179-0)[8]
  • „Венера в Пафос. Ескиз за филологията“ (есета, студии, статии). София: Сонм, 2005, 240 с.
  • „Безделникът“ (роман). Пловдив: Жанет 45, 2005, 177 с.[9]
  • „Свободата от сенките: Справедливост и образование в диалозите на Платон“, София: Издателство на НБУ, 2023, 476 с. ISBN 978-619-233-242-6[10]

Преводи, научни коментари, редакции, съставителства

[редактиране | редактиране на кода]
  • Псевдо-Аристотел, „Реторика към Александър“, превод от старогръцки, бележки и индекси, София: Сонм, 2004, 167 с.[11]
  • Аристотел, Псевдо-Аристотел, Ксенофонт, Хиерокъл, „Икономика. Антични автори за стопанството“, съставителство, превод от старогръцки и латински, бележки, индекси, София: Сонм, 2006, 269 с.[12]
  • Платон, „Закони“, превод от старогръцки на книги V, VIII-XII, редакция на книги I-IV, VI-VII, уводна студия, бележки, индекси, София: Сонм, 2007, 751 с.
  • Франсоа дьо Полиняк, „Раждането на гръцкия град“, превод (заедно с Весела Атанасова) и редакция от френски, София: Издателство на НБУ, 2009, 294 с.[13]
  • Платон, „Пир“, превод от старогръцки, коментар и предговор, София: Планета 3, 2011, 121 с. (второ подобрено издание: Платон, „Пир“, София: ИК Изток-Запад, 2015, 128 с.)[14].
  • Грегорио Лури Медрано, „Въведение в речника на Платон“, научна редакция, София: Издателство на НБУ, 2012, 329 с.
  • Платон, „Държавата“, превод от старогръцки, коментар и предговор, София: Издателство на НБУ, 2015, 498 с.
  • „Разширяването на света. Изследвания в чест на проф. Богдан Богданов“, съставителство заедно с Веселина Василева, София: Издателство на НБУ, 2015, 599 с.
  • Аристотел, „Поетика“, превод от старогръцки, коментар и предговор, София: ИК Изток-Запад, 2016, 112 с.
  • „От думите към живота. Богдан Богданов и семиотиката“, съставителство заедно с Кристиан Банков, София: Издателство на НБУ, 2017, 144 с.
  • Архилох, „Фрагменти“, съставителство и превод от старогръцки заедно с Петя Хайнрих, София: Издателство на НБУ, 2018, 400 с.
  • Еврипид, „Медея“, превод от старогръцки заедно с Петя Хайнрих, София: Издателство на НБУ, 2019. ISBN 978-619-233-072-9
  1. „Награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“ за 2019 г.“, сайт на наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“.
  2. „Проектът „Медея“ взе Наградата за хуманитаристика „Богдан Богданов“ 2019 на официална церемония по случай Деня на будителите“, сайт на НБУ.
  3. а б Профил на Георги Гочев в електронния каталог на НБУ.
  4. Сайт на общоуниверситетския семинар на НБУ.
  5. Статии на Георги Гочев във в-к „Дневник“ Архив на оригинала от 2014-11-21 в Wayback Machine..
  6. Редактори на „Литературен вестник“, блог на вестника.
  7. Иванка Петкова – Радио Пловдив, Галя Митева – Радио Пловдив, „Иван Гранитски с награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, БНР, 10 юни 2016.
  8. За „Le sophiste a lieu (Софистът събитие)“, сайт на изд. „Жанет 45“.
  9. Бойко Пенчев, За „Безделникът“, сайт на изд. „Жанет 45“.
  10. Морис Фадел, „Драматургичният Платон“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 28 декември 2023.
  11. Невена Панова, „От Делос Аристотел поздравява Александър“, рец. на сайта Литература плюс култура.
  12. Невена Панова, „За античната икономика като изкуството да се управляват стопанства (и текстове)“, рец. на сайта Литература плюс култура.
  13. Невена Панова, „Граници на полиса, граници на култа, граници на метода“, рец. в Алтера Академика, год. ІІІ, кн. 1 (9), 2009, 191 – 195.
  14. Откъс от „Пир“ на сайта на издателство „Изток-Запад“.
Научни статии
Публицистика